Някой брои ли в коя серия на сапунения сериал "Българска политическа класа" сме? Аз например много се обърках и следва да възкликна като Татяна Лолова в онази сладка реклама на Първа инвестиционна банка: "Я да видя сега дали правилно съм разбрала тези нови ипотечни кредити"? В нашия случай трябва патетично да въздъхна: "Как да разбера тези нови политически реалности у нас?"

Може би настана объркване, макар героите да са едни и същи. В нашия сериал всички лирически герои се перчат на Сокола, защото уж имал поддържаща роля, пък накрая все той размахва крила и главните играчи изпадат в драма. Чудех се с какво да сравня тази ситуация и не ми хрумна само спахийско-ленната система от времето на Османската империя. Каквото и да мисля, все на подобна аналогия ме кара. Дали заради ориенталския манталитет на българските политици...

Важно е да се подходи към тази ситуация с признанието, че правителствената криза е плод на комбинираните интереси на ДПС и Новото време. Не е важно кой кого е купил, защото в крайна сметка това са легитимните интереси на хора, организирани в бизнессдружения, подкрепяни от определени партии.

Още по-важно според мен е разбирането, че от 15 години съществува един инструмент на политиката, който Ахмед Доган използва, а всички останали политически сили, дошли на власт, се опитват безуспешно да победят. Ахмед Доган може да бъде наричан всякак, но разбира от политика и за разлика от всички горди лидери традиционно успява да капитализира картите си. Всички мрънкат, че той в крайна сметка има зад гърба си етническа партия, която винаги ще гласува за него при едни избори ан блок. Но с ръка на сърцето трябва да признаем, че електоратите на другите партии са почти с идентично изборно поведение - БСП разполага с гръб, по-силен и от шиитски анклав в сунитско море; СДС е пълен с талибани; хората на Иван Костов са непреклонни и свирепи като хората на Муктада Ал Садр. Така че тези мрънкания са безпочвени.

Доган реабилитира спахийско-ленната система като начин за управление на своя електорат и сега води битка за съхраняването й. Спахиите са воини, получили заради бойните си заслуги държавни територии, които управляват в своя полза, но са задължени редовно да дават войска и пари на султана. В случая заместваме султана със сокол, спахиите с регионални лидери и... я да видим дали правилно разбирам какво излиза: Сокола раздава политическо и икономическо влияние по райони на достойните функционери. Те управляват съответните държавни територии в своя полза, като държат в подчинение раята (електората) със силата на изкупните цени на тютюна. Гласуваш - изкупуват ти продукцията. Не гласуваш - пуши си я сам.

Изненадващо за мен, феодалният манталитет явно още съществува и се толерира у нас. Преди повече от век младотурската революция на Кемал Ататюрк унищожава и последните гнезда на отминалия строй. И възкликва, че турците ще бъдат последните освободени от османското владичество.

Буржоазната революция по Родопите може да стане единствено чрез приватизирането на "Булгартабак" и пълното му отделяне от държавата. И сега е много важно дали ще бъде истинска капиталистическа революция - или просто перестроечна. Затова битката за монопола е като битката за Илинденя (по Талев). Така да се каже, който влезе в тютюневите комбинати, влиза в Родопите.

И какво се случи тези дни. Традиционните политически партии у нас смятат, че сами могат да се справят в подобна ситуация. Така беше с БСП по времето на Жан Виденов, със СДС на Иван Костов - той дори подкрепи алтернативна на ДПС партия.

А сега Лидия Шулева повярва, че ще гръмне черешовото топче в Родопите сама. Сокола през цялото време си кръжи отгоре и сякаш не му пука, а след това гледай следи от нокти и човки по тиквите на самонадеяните. Този път поредният кръстоносен поход на икономическата амазонка Шулева, пратена по земите на хищната птица от императора, приключи много изненадващо и рязко. Как? С един познат от историята трик. През 1362 г. Орхан Гази (син на основателя на Османската империя) си създава нова армия, защото предизвикателствата на новото (за него) време изискват повече войници. Къде със сила, къде с пари той започва да събира хлапета от други вери, за да ги превърне в могъща и послушна армия - това са еничарите.

Е, днес никой не насилва хората да влизат в тази или онази армия, защото новото време отдавна дойде. (Какво ми влезе пък това ново време в главата?) Исках само да кажа, че новите еничари вече не са бойци, а нещо като полуофшорна компания, чиито акции свободно се търгуват на борсата, но контролният пакет е в неясно чии ръце, някъде далеч от брега. Примерно на някоя яхта. Защо ли пък ми хрумна това сравнение?

Както и да е. В коя битка българската държава загубва своята независимост и попада под османско управление? Защо отбраната на Търново се е ръководела от патриарх, а не от войводи или царе?

Странно е, но когато става въпрос за важни национални решения, българските партии се държат точно като някогашните войводи, дето били готови да си подпалят къщата, само и само да изгори плевнята на съседа. Какво стана по време на титаничната битка за "Булгартабак"? В парламента всички знаеха, че ДПС категорично не иска сделка, на каквато и да е цена, при каквито и да е условия. Доган призова еничарите, мобилизира всичко, подлуди другите войводи и спечели битката. С малка армия, но категорично.

Защо другите партии не се възползваха от момента, за да приключим с тази епоха? Не знам. Ако някой смята, че в бъдеще сам ще се справи с вечно повтарящата се дилема дали да унищожи спахийско-ленната система или не - много се лъже. Тук не става въпрос за етнически отношения, нито за социална загриженост, а за принцип.

При цялото ми уважение към Доган като политик нещо куца в загрижеността му към електората. От цялото му поведение излиза, че просперитетът на етническите турци зависи единствено от тютюна и съдбата на "Булгартабак". Но това е гадна манипулация. При всички фондове, които се изливат от ЕС, при постоянното участие на ДПС във всяка власт (без тази при Костов), при 4-годишното управление на министерството на земеделието и горите (а земеделието е най-голямата и най-важна точка от главите по преговорите, съответно получава най-много пари) ДПС не успя да осигури алтернатива за поминък на своите хора.

Аз не знам дали българският етнически модел се дължи на Ахмед Доган, не знам дали без него ще стане по-лошо (в крайна сметка закономерните исторически логики се реализират чрез случайни личности). Едно е сигурно: турците, мохамеданите, българите биха живели много по-добре в Родопите, ако в тези райони имаше реална конкуренция на политически идеи и най-вече на икономически алтернативи. Беднотията и неграмотността са най-лесните инструменти на политическото спахийство, но от това печелят единствено феодалите, а не и народът.

Българските политици сигурно трудно ще надскочат провинциалното си мислене, но пък ако постоянно им се напомня колко са малки като мислене, току-виж се появи някой български политически Ататюрк и унищожи политическия феодализъм. Само трябва едно малко обединение - национално.