Преди...
Някога Емил беше момче за пример.
Не беше от онези, които не могат да изпълнят нещо, понеже са страхливци и изобщо не са истински млади хора. Не, той беше момче-образец, именно защото искаше да бъде такъв! Реши го тъй, както се взима решение да не се пуши или да не се пие. Е, което си е право, често му беше трудно да спазва това решение. Но когато казваше на шефа си: "Разбрахте ли? Аз съм най-добрият! Без мен сте за никъде!", той изпитваше ...
|
|