|
Ако не се отчаяш преждевременно обаче, ще откриеш, че и за тази палатка си има ключ. Някои частни колежи и университети в Западна Европа отпускат заеми за студентите, които не могат да си плащат обучението.
Такъв грант предлага и един млад, но доста амбициозен частен университет в северозападна Германия - Международният университет на Бремен. Годишната такса за бакалавър е 15 000 евро и стипендията я покрива. Само че остават разходите за общежитие и храна. Те са минимум 500 евро, ако живееш нормално, не охолно, но и не съвсем свит. Така твърди Милко Кръстев от Силистра, който миналата година е завършил компютърни науки в IUB. Изчисленият в сайта на университета месечен бюджет го потвърждава. Та, именно заради тези разходи е заемът. Той се връща на равни вноски в продължение на 6 години след края на обучението (ако продължиш за по-висока степен, университетът те изчаква).
Когато влязох в IUB през 2001, българите там бяхме 13-14, а в целия университет учехме около 150 души. Колкото в момента е само българската група, казва той. Останалите около 650 са от целия свят.
Вариантът студентът да завърши,
да духне от Германия и да не си плаща заема
е взет предвид, обяснява Милко. В такъв случай си проваляш по-нататъшното образование в кой да е чужд университет. Навсякъде приемат с академична справка, която IUB няма да ти издаде, ако не си плащаш. Университетът пък муха го ухапала - при откриването му през 99-а общината му е дала 250 млн. евро в пари и имущество. Освен това има спонсори - фондацията "Круп" (която с благотворителност изкупва вината на фамилията от световната война), компанията ЕОН (която купи нашите северозападни електроразпределителни дружества) и мн.др.
Приемът става със SAТ и TOEFL, работният език е английски - на него се преподава, говори го и администрацията на общежитията.
За бакалавър в IUB се учи три години. По принцип си е четири, но почти всички си ускоряват курса, за да спестят по една година и 15 хиляди евро, казва Милко. Имаше и един немец, Кай, който за две години завърши три специалности. Никъде не мърдаше,
само учеше и ходеше по партитата да прави снимки,
като онзи смахнатия от "Американски прелести", разказва българинът.
За да завършиш една специалност, трябва да събереш 120 кредита. По 3 кредита средно за предмет, това прави 40-ина предмета общо, т.е. - по 7 предмета на семестър, обяснява Страцимир Недялков, който учи трета година Geo-astro в IUB.
Е, случва се да изпуснеш някой и да ти се съберат и по 12 - 13. Задължителни присъствия няма, изключая немския. Работата е там, че изпитите са едва седмица след приключването на занятията, за разлика от тукашните сесии, така че добре е да си ходил. Въпросната специалност Geo-astro e комбинация от различни науки за земята и космоса. Последната година от обучението е специализация, тя може да бъде геология, океанография, астрофизика и пр.
Както в повечето български ВУЗ-ове, преди дипломирането си всеки студент трябва да има 2 месеца практика. Тук тя преминава във "field trip"-ове (образователни екскурзии). Можеш да си направиш практиката къде ли не, казва Милко. "Един преподавател влиза веднъж на лекция и казва:
"Кой иска да ходи в Австралия?",
разказва той. Малко по-късно отива в Сидни. "Два месеца обаче бяха твърде малко, на практика не свърших нищо съществено. Един приятел океанограф пък обикаля цял месец на кораб, оборудван с изследователска апаратура, до Аляска и из целия север. През цялото време седял в някаква кабина с монитор, показващ разни диаграми, нищо не разбирал и ядял чипс", продължава Милко.
По океанография, казва Страцимир, ходим на Тексел, холандски остров в Северно море, където има изследователска база на Кралския институт на Холандия. Тръгваме от Бремерхафен, второто по големина немско пристанище. Оттам отплават и чудовищните автовози, които побират по 15 000 коли за задокеанските автомобилни пазари на Германия. Геолозите пък ходят в Южна Африка да разглеждат старите диамантени мини, астрофизиците - в обсерватория на Крит.
В университета има много лабораторни практики. Лабовете са перфектно оборудвани и там се правят реални проучвания, обяснява Страцимир. Наскоро една норвежка петролна компания например поръчала на IUB да направи робот, който да върви по морското дъно и да праща данни оттам. "Трябваше им, понеже когато нефтът от плитко находище се изпомпи, дъното понякога хлътва и освобождава газови джобове, вредни за въздуха". Университетът печели доста от такива проекти, а понякога плаща и на студентите, които участват.
Ако успееш да вдигнеш глава от бумагите, в университета ще видиш и доста места за разпускане, казва Милко. Освен спортните зали, стадионът и залата с музикални инструменти, има и едно хале, в което се правят партита с диджей. "Наскоро
двама приятели поканиха "Уикеда" и те свириха тук
Преди три години пък няколко момчета от Унгария откриха студентски бар. Той си действа и сега без да плаща данъци, без лиценз и хигиенни инспекции, ей така, на магия. За преподавателските партита пък си има отделна сграда".
Ако пък ти писне в кампуса, казва Милко, можеш да се разходиш до центъра на Бремен, до Хамбург, който е на 120 км, до Хановер. "Ходихме на концерт на "Рейдиохед" в Берлин, били сме в Мюнхен, Фрайбург, в Холандия".
Купони се правят и в общежитията. Проблемът е, че ако бумтиш след полунощ, те записват и те пращат на Студентския съд. Той съществува, откакто един непалски студент се напил, почнал да буйства и случайно блъснал една преподавателка. Изгонили го и измислили съда за такива провинения. В него си има обвинение, ти се защитаваш в присъствието на съдебни заседатели.
300 евро месечно са си доста пари (толкова се падат при връщането на заема), тъй че едва ли ще се върна в България, като завърша, казва Страцимир. Или ще продължа за магистър, или ще почна работа. Със специалност като тази той може да работи като асистент в лаборатория. Много от българите, дипломирали се тук обаче, не работят по професията си. Всичко става, някои работят като сервитьори, чистачи и пр. неквалифицирани неща.
Когато бяхме в Хамбург и мръзнехме на гарата за обратния влак, един приятел се изрепчи на някакъв непознат на български. Онзи се засмя и му отвърна на български, и след това ни покани всичките 13 души у тях. Там българските студенти са поне 4-5 хиляди, казва Милко, още толкова са в Мюнхен, има и в Берлин, и къде ли не. Наскоро "Дойче веле" съобщи, че най-многобройните чужденци в германските университети са българите, около 10 хиляди. Истина е сигурно, че сме най-много, смята Милко, само че май сме много повече, поне 20-30 хиляди.
-----------
ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ
Милко: Първата година всеки студент попълва декларация с какъв човек иска да живее. Имаш осем графи. Най-отгоре пишеш регион на света, с чийто представител предпочиташ да живееш. Страцимир прилежно си попълнил и осемте и на последно място сложил Африка. Настанили го с един негър, два пъти колкото него. Това все пак е международен университет и расовата дискриминация не върви, пък била тя и неволна.
Дискриминацията на сексуално различните в университета също е заклеймена. Тук хомосексуалните колеги са "активисти", защитават открито и организирано правата си. Обидиш ли гей, отиваш веднага на Студентски съд.
Един преподавател учредил празник на толерантността, Glamour day. На 29 октомври всяка година момчета от университета се обличат в женски дрехи, за да го отбележат.
|
|
|
По мое време (1991) таксата за хартиен Тоефл беше 37 долара (и в САЩ, и в България), което за САЩ е нещо като 3.70 лв. в България сега. Регистрирането сега става онлайн, за две минути, с кредитна карта (ние в София през 1991 чакахме километрични опашки от зори и носехме кеш в левове по курса на деня). 
. За американците не знам, но ако западно-европейските кандидат студенти трябва да решават приемните задачи по математика в СУ надали ще има и десет процента да хванат тройка. Верно е също обаче че после там се учи по-систематично и резултатите са по-добри..
). Обаче не бяха купонджийки. Не знам какво им правят на нашите в Немско, но или много ги сдухват или те самите се сдухват покрай сдуханите дойчовци. Бил съм в Германия и на български купони съм бил, но освен поркането и жените друг чар терените нямат. 
То не беше чалга, не беше простотия! Виж това с диджеите не го видях, но го вярвам и знам, че е 100 пъти по-добре, защото на тези купони идват много международни студенти. Знам го от опит и затова репортажа не е някаква новост. 
Отидох в едно от кафетата на Попа на среща и съвсем забравих, че съм държал прословутия ТОЕФЛ. Толкова за ТОЕФЛ-а.
rofessor ratio = 9:1 , което може да се сравнява с top 10-20 университети те в USA. Повечето от професорите са млади между 30-40 год., идват от Германия, но са завършили са в престижни унижерситети в Щатите, държат по няколко патента и имат сравнително голям брой публикации. Някои от тях са участвали в ръководството на известни немски фирми и корпорации.