|
В същата позиция е и Милко Ковачев - виден критик на приватизацията, преместен да ръководи сега икономическото министерство, срещу което той така недоволстваше.
Двамата опоненти няма да имат дори 100 дни толеранс, защото изборите наближават и никой за нищо няма да ги жали.
Основната задача на новия енергиен министър
Мирослав Севлиевски до края на мандата е да довърши структурирането на най-скъпия стопански проект в най-новата ни история - изграждането на АЕЦ "Белене". Цената му е между 2 и 4 млрд. евро.
В действителност обаче нововремецът ще трябва да се надбягва с времето, ако иска точно той да подпише договора. В средата на февруари НЕК бе натоварена от правителството да сключи договор с архитект-инженера Parsons E&C Europe Limited и с финансовия консултант Deloitte Central Europe Limited/Norton Rose. Двете фирми трябва да подготвят тръжната документация за избор на главен изпълнител. Те поискаха договорите им да бъдат тримесечни, но по настояване на правителството ще трябва да свършат работата за два месеца, т.е. до средата на април. След това ще има поне месец съгласувания с всички ведомства и институции - министерства, строителен надзор, негово обществено обсъждане и т. н.
Другата важна задача е да се избере основен инвеститор за АЕЦ "Белене". Засега това е НЕК, но това е временно решение, тъй като електрокомпанията по закон не може да бъде такъв голям производител на електроенергия. Идеята на Милко Ковачев беше 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат апортирани в капитала на ново дружество, което ще тегли огромните заеми за АЕЦ "Белене" и от чието име ще се изгражда централата. Финансовият министър Милен Велчев е скептично настроен. Затова интригата е дали той ще омекне пред нововремеца министър, или идеята ще бъде сменена. Какъвто и да е резултатът,
стартът на АЕЦ "Белене" едва ли ще е преди изборите
Вторият по важност проект е изграждането на нова мощност на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 1" на стойност около 1 млрд. евро. Преди няколко дни беше преодоляно най-важното препятствие - американската компания AES получи писмо за политическа подкрепа от българското правителство, което ще улесни преговорите й с финансовите институции. AES отдавна са избрали главен изпълнител на проекта - френско-германската "Алстом пауър". Отдавна са сключени и най-важните договори: с НЕК - за изкупуване на тока и с "Мини Марица-изток" - за снабдяване с въглища. Т.е. възможностите за въздействие върху този проект са минимални. За енергийния министър остава възможността да се намеси в по-дребни сделки - снабдяването на трите по-големи държавни ТЕЦ-а с гориво например.
Централите "Русе-изток", "Варна" и "Бобов дол" са в процедура за приватизация. Именно те доведоха до напрежение между Милко Ковачев и Агенцията за приватизация. Проблемът е, че консултантът по продажбата настоя трите централи да получат изключителни преференции при изкупуването на тока, а министърът не бе съгласен с това. Интересно как ще се развие спорът, след като Ковачев се премести в икономическото ведомство, а в креслото му седна негов опонент.
Договорите за останалите проекти в енергетиката - строителството на хидровъзел "Цанков камък", рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 2", модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", проектите в топлофикационните дружества в София и Перник и модернизация на преносната мрежа на НЕК, също вече са сключени и възможностите за въздействие са минимални. Общата им стойност е към 3.7 млрд. лв.
Главният конфликт между Новото време и Милко Ковачев бе за "Марица-изток". В началото на 2003 г. Емил Кошлуков обвини министъра, че покровителства фирми на БСП при обществените поръчки предимно в предприятията в района на "Марица-изток". Сега нововремци могат да докажат обвиненията с факти. Интересно ще е чии фирми ще печелят поръчките по времето на Мирослав Севлиевски, още повече че "Марица-изток" се намира в избирателния район на Кошлуков - Стара Загора.
Какво ще наследи Милко Ковачев в новото си ведомство?
Факт е, че за приватизация почти нищо не остана. С последните промени в закона всички държавни фирми бяха прехвърлени на АП. Икономическото ведомство обаче винаги е имало тежката дума в тази област. И двамата предишни икономически министри от кабинета "Сакскобургготски" - Николай Василев и Лидия Шулева, се опитаха да наложат собствена визия за продажбата на държавни дружества. Покрай меренето на сили и визии за 2 години бяха написани 2 нови закона за приватизация. Последният проект на Шулева вече 2 години отлежава в парламента.
От началото на мандата на НДСВ АП смени трима директори. Двете процедури за продажба на "Булгартабак" се водиха по съвсем различни правила, но се провалиха по едни и същи причини - политически.
Милко Ковачев също има визия за това как трябва (или как не трябва) да се продават държавните фирми. Тя рязко се различаваше от вижданията както на бившия изпълнителен директор на АП Илия Василев, така и на настоящия Атанас Бангачев. Най-големият скандал бе по повод на идеята ТЕЦ "Бобов дол" да се продава на фондовата борса, с което Ковачев категорично не бе съгласен. С влизането му в икономическото ведомство конфликтите ще зачестят, а процедурите може да се преориентират в съвсем неочаквана посока.
Със сигурност може да се прогнозира, че
"Булгартабак" ще си остане държавен до изборите
Около месец време е необходимо, за да стане Милко Ковачев член на надзорния съвет на "Булгартабак холдинг". Колко време ще му е необходимо да навлезе в същността на проблемите не е известно.
След официалното приключване на преговорите за членство в Европейския съюз хората на Лидия Шулева се занимаваха предимно с образователни проекти - какво да очаква бизнесът от присъединяването и какво е договорено. Очаква се в най-скоро време ведомството да стане Изпълнителна агенция по ФАР и да разпредели 30 млн. евро за насърчаване на малки и средни предприятия.
Икономическият министър е затънал в регулации. Той председателства съвета за издаване на лицензи за оръжейните търговци, контролира регулациите в търговията, промишлеността и туризма, председател е на Съвета за икономически растеж. Когато оглави министерството, Лидия Шулева обеща рязко намаляване на лицензионните режими. Интересен факт е, че ограниченията засягаха предимно регулации, давани от други ведомства и власти, а не от икономическото министерство. Така че в това отношение Милко Ковачев ще има поле за развихряне.
Логично, но нереалистично е отделянето на туризма
от Министерството на икономиката. Туристическият бизнес приветства това решение, тъй като успехът му зависи до голяма степен от достъпа и грижата за 4000-те паметника в страната, за които Министерството на културата не полагаше никакви грижи. Всички хубави неща обаче едва ли ще случат при това правителство. Най-малкото защото трябва да се направят поредните поправки в закона за туризма. Сега Министерството на икономиката осъществява държавната политика в сектора, изготвя стратегии, контролира бизнеса и качеството на услугите, разпределя средства за реклама в туризма, извършва категоризацията и т. н. Към него има Национален съвет по туризма, съставен от представители на държавни, общински и браншови организации. Там е и Агенцията по туризъм, която издава разрешителни и категоризира туристическите обекти.
Само през мандата на това правителство законът за туризма е променян два пъти. Иначе в областта на туризма това ще е n-тата поред промяна. От 1989 г. досега той беше ту комитет, ту министерство, ту агенция. И отрасълът се развива въпреки държавата. Затова и възможностите на новия министър на културата и туризма Нина Чилова обективно са ограничени. Но от нея никой и не очаква чудеса. По субективни причини.
Най-малко въпроси и очаквания предизвиква смяната на Мехмед Дикме с Нихат Кабил. Нищо в земеделието няма да се промени - приоритет ще продължат да бъдат тютюнопроизводителите. Идват избори и Доган няма да допусне издънки в губернията си. А и никой няма намерение да му се бърка в тази политика. За съжаление.
|
