София е станала нечовешки хаотичен град. Задръстванията вече нямат пикови часове, а са почти целодневни. След всяко кръстовище един и същи булевард вече има друго име (от пл. "Света Неделя" до "Люлин" бул. "Тодор Александров" например е покръстен поне още 3-4 пъти). Колите почти изцяло са завладели тротоарите. Свободното от тях пространство край спирките и зад предпазните колчета пък е окупирано от безброй столченца и щайгички, пазещи място за паркиране пред магазина, от чували с гевреченца, от самоделни сергийки с дрънкулки, книжки и разпънати на огромни обръчи гащурки за по 2 лв. Шаренията допълват и возилата на градския транспорт, приличащи на огромни кренвирши отвън и накичени като елха с реклами за кафе отвътре. Имаше по едно време даже и напълно опакован като вафла трамвай, в който отвътре трудно се вижда навън и човек лесно може да си пропусне спирката. Стига да му знае маршрута, разбира се.

А в София отколе



маршрутите на градския транспорт са като тайно учение



за посветени - трябва да си знаеш отпреди коя линия къде минава. Ако не си от София - нямаш друг шанс освен единственото средство за пространствена оправия у нас - допитването до гражданите. Ако пък си чужденец - и питане не те оправя. Защото и да поназнайват езици, повечето българи се свенят да говорят на тях и бързат да се изсулят.

Вярно, че напоследък има цивилизационен напредък. Появиха се тук-там светлинни табла по спирките, отбелязващи до колко минути пристига возило. Чат-пат има и табелки със спирките. Масово обаче, особено по автобусните спирки, табели или няма, или са почти безполезни като информация. А на рейсовете и мотрисите пише само началната и крайната спирка. И ако не сте от града, дори и посоката на движение няма как да разберете - дали пътувате от А към Б или от Б към А. За данни за връзки с други линии и видове транспорт да не говорим - това е пълен лукс за София.



Но и досегашният хаос не стига.



Общината реши да даде своя решителен принос за удвояването му. От догодина - край на единния билет за градски транспорт (и на съответните карти за пътуване). Ще има един вид хартийки за пътуване за автобусите, друг - за трамваите и тролеите, и трети за метрото (като сега).

Идеята на пръв поглед е напълно благородна и технологично прогресивна. От една страна, ще е по-справедливо, като се возиш по-малко, да плащаш по-малко. Ако си за 2 спирки, даваш 30 ст., ако си за 12 - може да станат и 80. От друга страна - бъдещето е в електронизацията. Долу механичният перфоратор, да живей електронният валидатор (отбелязващ датата и часа на пътуването)! Чудесно! Защо обаче тази сегрегация? Защо билетният прогрес да е валиден само за тролеи и трамваи? Или общинарите виждат пряка връзка между електричеството и електрониката - подобно на оная между полупроводниците и целите проводници?

Като ще е толкова пилотно усвояването на едни дарени 2,5 млн. холандски евро, към които София трябва да добави още толкова,



защо електронизацията не се извърши по отделни линии,



а се прави в цели типове транспорт. Та нали в идеята на единния градски транспорт влиза и единната билетна система. Ама защо да е по-лесно, като винаги може да стане и по-трудно. Защо пътниците да не загубят двойно повече време и нерви, за да купуват два вида билети и карти. И да увеличат рисковете от глоби, когато са се снабдили с хартийка за автомобилен, но при прекачване им липсва друга - за електрически транспорт.

Общинарите погазват и друг принцип - социален. Според решението им, на учениците, които пътуват повече, картите ще свършват по-бързо (и ще плащат повече). Но така се наказват онези, които учат в по-далечно училище (вярно, че учениците не пътуват само до училище, но така или иначе това е основният смисъл на привилегията). Така социалната идея на преференцията - равен достъп до образование чрез транспортни облекчения, е окончателно ликвидирана.



Възможно е всичко това да е от лекомислие,



ако не съвсем от корист или глупост. Може би столичните общинари просто са едни оперетни хора, които са свикнали шармантно да преименуват улици на кило, да обръщат посоки на движение, да раздават имоти почти без пари... И им е съвсем лесно, скрити зад колективната безотговорност. (Не че когато тя е персонифицирана като при кмета Софиянски, който с още по-лека ръка може да обещае закриването на Суходолското сметище с пълното съзнание да не го изпълни, някой я търси).

Ако общинарите наистина са само невинно лекомислени, надежда има. И никак няма да им е трудно, ако им се привнесе малко разум, да коригират вредната си идея. Хем имат предостатъчно време за това - в сила е от догодина. Но ако продължават в същия дух, да не се изненадат, ако утре в СОС изневиделица се появи някоя ултрарадикална сила - като оная, дето атакува парламента на 25 юни. Ако не мислят за съгражданите си, поне за собствената си съдба да се загрижат. Май само това е в състояние да ги впечатли.