Визитка

Красимир Мирев е роден на 15 юли 1949 г. в Търговище. Завършил е Варненския медицински университет, специализирал е социална медицина и здравеопазване в Москва. Работи дълги години като хирург в окръжната болница в Търговище, на която е бил и директор. Бил е народен представител във Великото народно събрание. От 23 октомври 1999 г. е кмет на Търговище. В момента е председател на Националното сдружение на общините в Република България, член на управителния съвет на Асоциацията на кметовете на градовете за присъединяване към Европейския съюз.



- Г-н Мирев, защо сте против общините да изградят разрушените от наводненията къщи, щом държавата плаща?

- Явно се касае за около 300-400 къщи в цяла България. За да се покрие тази нужда, са необходими доста пари. Ако това е една национална поръчка, както ние, националното сдружение, правим общи поръчки за всички общини, може да се достигне ниска и приемлива цена. Освен това могат да се гонят и да се поставят реални срокове за изпълнение на задачата. Ако се стигне до решение и ако къщите са разглобяеми тип "сандвич", могат да бъдат направени за един, най-много два месеца. Ако се тръгне към строителство, работата ще се проточи. Говоря само за напълно съборените къщи. Там, където има нужда от ремонт, парите трябва да бъдат предоставени на общините, не на хората. Ако парите се предоставят персонално на хората, има голяма вероятност нищо да не се получи. Ако общините са отговорни - ние ще направим поръчката и ние ще проконтролираме изпълнението й. Гражданинът трябва да получи услугата в завършен вид.

- Има ли опасност да се затъне в спор между държавата и общините колко точно къщи трябва да бъдат изградени?

- Разбира се, че има такава опасност. За напълно съборените къщи сме на едно мнение с Гражданска защита. 95% от наводнените са кирпичени къщи. Те просто не подлежат на ремонт. Така че, към разрушените ние добавяме и къщите, които са оценени от комисиите като опасни за обитаване, защото могат да се срутят. Те биха могли да станат безопасни, ако са с тухлени конструкции, и подлежат на ремонт.

Затова казвам, че бройката е малко над 300 къщи. Защото сега допълнително вървят проверки. Твърде вероятно е да има много искове, но тук е мястото и на националната комисия, и на местните комисии много отговорно да преценят това, което се е случвало, резултат от бедствието ли е.

- Ще изникнат редица въпроси - хората ще си запазят ли собствеността на кирпичената къща и на имота, върху която е била тя?

- В това отношение общините бихме могли много активно да съдействаме. Ако те имат собственост върху парцела, за нас това е най-безболезнено - чрез решение на общинските съвети и по тяхно желание да предложим на хората да напуснат рисковите райони, като им предложим замяна. Ще заменим общински парцели с техните. А къщата ще я получат безвъзмездно от държавата. Така ще сме решили два въпроса. Първо, ние сме извели населението от рисковия район, и второ, удовлетворили сме го по един подходящ начин.

Вероятно ще са тежките решения в случаите, където хората нямат документи, нямат собственост, нямат нищо. Тогава вече законът дава право да им окажем възмездна или безвъзмездна помощ, като им дадем терен. Сега е изключително важно момент да тръгнем към напълно законно строителство.

- Според вас за колко време могат да бъдат изградени тези къщи?

- Държавата има резерв не само от храни, но и от дървен материал. Тъй че не всичко е пари в конкретния случай. Държавата може да участва не само с пари, за да ускори реализацията. Нещата биха могли да бъдат реализирани в рамките на няколко месеца. Големият проблем е какво ще правим през това време хората без покрив. Настанили сме ги в училища, кметства и т.н, но можем ли три месеца да ги държим там? Това е невъзможно, а идва и зима. Важен е въпросът, който вече поставихме - националната комисия по бедствия и аварии да има собствен мобилен фонд от такива къщи или фургони, подходящи за живеене.

- От националната комисия не казаха нито да, нито не за създаването на такъв мобилен фонд.

- Надявам се, че ще го обсъдят. И при тях ще бъдат много трудни отговорите, защото разполагат към момента с ограничен финансов ресурс. Нашата задача беше да направим така, че този ресурс да бъде увеличен значително, и второ, да бъде разпределен по прозрачен начин.

- Смятате ли в Сдружението на общините да поискате помощ едни от други, защото на много места има свободен жилищен фонд и временно могат да бъдат настанени там бедстващите?

- Това е много трудна ситуация. Сигурно има свободен жилищен фонд, макар че не сме го проучвали. Проблемът са хората. Те са изпълнени с недоверие. Няма да повярват, че сега временно ги настаняваме от община Търговище еди-къде си и някога ще се върнат по родните си места.

- Пред възможността да изкарат зимата в едно кметство ...

- Безспорно, ако това е единствената алтернатива, значи те просто няма да имат и избор. Но аз не смятам, че това е единственият начин, по който да се реши проблемът. Ако искаме да заобиколим проблема, може да мислим и за това. Но няма да бъде морално да извършваме велики преселения на хората. Това аз лично в себе си трудно мога да го приема.

- Имате намерение да предложите наложителни промени в закона за управление на кризи. Какви ще са те?

- Хората едва връзват двата края, особено тези в неравностойно положение. Тогава по какъв начин могат да застраховат имуществото си? Това са напълно безпомощни хора, или една част от тях. В това отношение мисля, че законът за управление на кризите ги изхвърля - за да ти помогнат при бедствие, първо трябва да имаш реална собственост, жилището да е единствено и да е застраховано. Задавам въпроса, ако е застраховано жилището, защо този гражданин да се обръща към комисията?! Редно е да потърси обезщетение от застрахователя.

Трябва много сериозно да помислими за това дали на тези, които ще получат нови жилища и са безработни в един продължителен период от време, да им бъде възложено обществено полезна работа, с която те да се отплатят за усилията на обществото. В никакъв случай не трябва да се очакват подаръци от държавата.

- Какво предлагате за застраховките, дали държавата или общината би могла да поеме част от тях за социално слабите?

- Както в момента се обмисля въпросът за здравните застраховки, там, където хората са доказано беззащитни, трябва да се помисли и в това отношение. Наистина, много й стана на държавата, на обществото, на работещите, но в края на краищата като един цивилизован народ, трябва да сме солидарни. И основните ни усилия да бъдат към ограничаване броя на тези хора, а те по друг начин да се отплащат на обществото. Но не можем сега да ги накажем, защото не са имали възможност да извършат тези операции по закона.

- Предлагате като превантивна стъпка национална комисия да огледа всички хидросъоръжения? Това не е ли задължение на постоянната комисия към МС?

- Много от язовирите и съоръженията, ако щете и канализациите, са изграждани преди 20-30-40 години при друга обстановка, с други критерии и виждания. Не казвам, че тогава неправилно са били изградени, но обстоятелствата налагат да бъдат отново прегледани, за да се каже - това отговаря на изискванията, а това не. Предлагаме част от парите от ЕС да бъдат насочени за техника и за оценка, и профилактични действия на кризисните райони. В тази комисия трябва да влязат национални и оторизирани институции, които трябва да подходят отговорно.

- Искате да се изчисли максималният риск и да се изградят съответните диги срещу приливните вълни в реките, или да се сметне може ли да издържат напорните стени на язовирите...

- Точно така. Да кажат какво трябва да направим - ще бракуваме ли това съоръжение, или ще го подсилваме. Последната мисъл, която трябва да е в главата ни, е да бракуваме съоръжения. Много хора смятат, че благодарение на язовирите станаха белите. Мога да кажа, че ако не бяха язовирните стени, щеше да има много загубени човешки животи. Те първи поеха ударната вълна, докато ние информираме и евакуираме хора.

По ред проблеми ще поискаме среща с парламентарно представените политически сили, защото започва подготовката за бюджет на 2006. Убеден съм, че дори да получим пари от ЕС, не би следвало те да се разпределят от една-единствена институция. Тук трябва да има пръст на парламента. Парите да се разпределят прозрачно и по предназначение.