За мнозина, особено за отегчените от доволство западняци, ориенталският пазарлък е една съвсем мила екзотика. Супермаркетните промоции им се виждат дехуманизиращи, превръщащи човека в нещастна консуматорска машина. Докато пазарлъкът на живо е човещинка от най-природен вид - като напълно непостижим даже за огромния магазин екопродукт.

Да се пазариш с амбулантния търговец от Ориента означава първо да му платиш дължимото уважение на търговец. Докато уважението в супермаркета се изразява единствено в броя маркирани бар-кодове.

Да искаш участието на цар в коалиционен кабинет, в който той лично няма да е никакъв, защото на изборите е завоювал само сребърен медал, значи да търсиш, ако и пазарно съвсем оправдано, най-обикновена промоция.



Цар обаче не се пазарува на промоция в супермаркет



- на високоблагородната особа й е нужен пазарлък тет-а-тет. Един цар не може да се продаде просто така, без всякакво привидно надлъгване.

Разбира се, печеният амбулантен търговец дълго ще те убеждава, че стоката му е безценна и че даже има европейски сертификат за качество. И според Сакскобургготски алъш-веришът по съставянето на правителство на Запад се точи цели два-три месеца.

Все пак тук нещата не са като на Запад. Неделя ще е последният пазарен ден. Финансите и отбраната са вече отвоювани, спортът и евроинтеграцията даже не са ставали на проблем, ред е търговецът да се пребори и за екологията и пътищата, че бая пара има там. За целта той заявява, че сам вече няма да е непреодолима пречка за коалиционната ширпотреба. И в същото време имитира вдигане на цената си чрез уж картелни шушукания с продавачите на сбутаните в края на пазара десни сергийки.



Надежда, Костов и Софиянски не са извадили стока,



ама нали си имат запазено място с по над 4% там, кибичат и симулират алъш-вериш. Защото на ориенталския пазар е добре да има надлъгване дори когато няма търсене и предлагане. Какво тогава пречи в БНС да се правят, че не са преговаряли за подкрепа на соцкабинет, в ДСБ - че са много загрижени царистите да не се коалират със социалистите, а в СДС - че се ужасяват от кръвосмешение в парламента.

БСП и НДСВ ще загубят много, ако транзакцията помежду им се провали. Първите рискуват изобщо бъдещето си на политическия пазар, защото управлението им ще трябва да се крепи на отделни купувачи с неясни потребителски нагласи и възможности. Вторите могат да загубят цели пазарни ниши, в които са "инвестирали" 4 години, и да станат още по-лесен клиент на прокуратурата.

Опитът все пак неизменно сочи -



надстройката често дъни базата,



тактиката - стратегията, фесът - интереса. От много надлъгвания и чакане да удари 12-ият част цялото царско войнство току-виж се оказало лишено от подобаваща трудова заетост, а самият цар - хазартно проиграл и имиджа си на търговец.

Затова супермаркетът, който уви не е актуален това политическо лято, все пак си остава за предпочитане пред амбулантния алъш-вериш. А коалиционният алъш-вериш в 40-ия парламент има големи шансове да се окаже игра с нулев резултат.