Чанта-бомба, съдържаща около 200 грама експлозиви, беше обезвредена в началото на юли от полицейски служители на ЮНМИК пред сградата на Националната телевизия и радио на Косово, която се намира в самия център на Прищина. Дни по-рано почти едновременно гръмнаха бомби в близост до сгради на ООН, ОССЕ и косовското правителство в Прищина.

Взривове, престрелки, показни убийства и етнически безредици отново се превръщат в ежедневие за Косово. Източници от Прищина, пожелали анонимност, споделят, че след оставката през март на бившия премиер Рамуш Харадинай радикални привърженици от неговата партия Алианс за бъдещето на Косово (АБК) и бивши членове на разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК) надигат глава. Те са недоволни от факта, че Харадинай се оказа принуден от някои политически кръгове в Прищина да бъде



поредната албанска жертва на трибунала



за военнопрестъпниците от бивша Югославия в Хага. Още повече след като заподозряха, че след доброволното предаване на бившия премиер пред съда, са били подновени активните пазарлъци, включително и с международно участие, за определяне бъдещия статут на Косово.

За да убедят политическите му противници, че си правят сметките "без кръчмаря", твърдолинейните последователи на Харадинай се върнаха към старата и изпитана тактика от близкото минало.

Една седмица, след като вратите на затвора в Схевенинген тракнаха зад гърба на бившия премиер, на 15 март на главната улица в Прищина насочен взрив намачка сериозно бронирания джип на косовския президент Ибрахим Ругова. Той бързаше за среща с върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана. Това беше предупреждение към лидера на Демократичния съюз на Косово (ДСК) Ругова да се съобразява с коалиционните си партньори от АБК и да се въздържа от солови политически прояви, докато Харадинай не е в Косово. Близки до АБК лица потвърдиха подозрението, че по-голяма част от етническите албанци в Косово, меко казано, не одобряват умерения и гъвкав политически подход на Ругова. И още нещо - бившият косовски премиер от доста време вече се радва на много по-голяма популярност сред албанците в областта, отколкото бившия дисидент от годините на югофедерацията и настоящ президент Ибрахим Ругова. Но и той има немалко привърженици сред местните албански кланове, враждебно настроени към рода Харадинай. Те обаче му направиха "мечешка услуга" с показното убийство на Енвер - един от по-малките братя в рода Харадинай - на 15 април т.г., надявайки се, че съдът в Хага ще държи изолиран достатъчно дълго бившия косовски премиер зад решетките. Нещата обаче не се развиха точно така.



Рамуш Харадинай бе освободен изненадващо



бързо от затвора в Схевенинген. На 9 юни той се върна в Прищина под гаранция, издействана от адвоката му Бен Емерсън. И косовската кланово-политическа вендета се развихри с неудържим балкански темперамент.

Последваха поредица от експлозии с ясна политическа насоченост. Централата на партия ОРА в Прищина също не бе пощадена. Нейният лидер Ветон Сурой - един от най-богатите и влиятелни люде в областта, е партньор на ДСК и АБК в управлението на Косово. Сурой обаче, както твърдят запознати, си е позволил някои изказвания и действия, които са били оценени като проява на нелоялност към Харадинай. Журналистът Бардюл Аджети от вестник "Бота сот", близък до ДСК и Ругова и изключително критичен към бившия премиер и неговата партия, също бе обект на покушение. Той едва оцеля през юни, след като "неизвестни нападатели" го направиха на решето.

Не закъсня и отмъщението срещу екзекуторите на Енвер Харадинай. На 11 юли в Източно Косово Джеладин Мусай, за когото се предполагаше, че е отговорен за престъплението, беше разстрелян също така показно, както и братът на бившия косовски премиер. Колелото на насилието в Косово отново се завърта в момент, когато предстои да бъдат обсъждани важни детайли, касаещи бъдещия статут на администрираната от ООН област.

Макар и на свобода, намиращият се в родното си Глоджане Рамуш Харадинай се въздържа от всякакви политически изяви и коментари на събитията в Косово. Той стриктно се придържа към изискванията, наложени му от трибунала в Хага, и пази пълно мълчание. Неотдавна съдията от трибунала в Хага Ханс Хенрик Бриденшолт заяви, че делото срещу Харадинай едва ли ще започне по-рано от началото на 2007 година.

Бившият командир от АОК е обвинен в гонения, убийства, малтретиране и насилие срещу сръбски, албански и ромски мирни граждани по време на войната през 1998-1999 г. в Косово. Възможно е трибуналът в Хага да го осъди. Но докато се чакат стартът, развоят и краят на процеса, Харадинай може индиректно да е осъществил плана си за независимо и суверенно Косово на Балканите.