|
Проблемите раждат кризи след кризи: кучета, кърлежи, крадци, дупки, лоша инфраструктура, никакъв градоустройствен план, загиваща под строежите зеленина, боклуци, концесионери... в този ред.
Всеки един проблем ражда гражданско неподчинение
Последното поред, макар и с дълга история, е това в Княжево. Тези дни още една спарка тирове атакува квартала и числото на жертвите от камионо-кадзета там вече подгони това на българските войници в Ирак. Разликата е, че нашият контингент в Месопотамия има някакъв мандат, а тук княжевци са се обърнали във вечни участници на играта "познай кой ще дойде на гости тази вечер".
Прекалено натоварено движение за жилищен квартал - това е проблемът в чистия му вид. И решението би трябвало да бъде също толкова просто - разтоварване. Но години наред не се взема. И княжевци правят гражданско неподчинение, за да се случи необходимото. При инициативния комитет идва нечий разклатен имидж и обещава решение за сметка на друг квартал.
Другият квартал не е съгласен, защото "никой не го е питал", и обявява бунт. Гражданите са разделени, воюват помежду си вместо с яловата администрация и
накрая уморени се връщат към статуквото
Сиреч нищо не се случва с изключение на това, че напрежението е временно овладяно. До следващата спарка тирове-камикадзета, до следващия строеж в градинка, до следващата криза с боклука, до следващата висока сметка от топлофикация, до следващото разкъсано от кучета дете, до следваща операция от тения, до поредния обир в собствения ви апартамент. Една истинска гражданската война в София.
Ако погледнете картата на София, ще забележите, че по места има основани повече граждански комитети, отколкото революционни комитети по време на Априлското въстание. Това е добра новина, защото е крайно време гражданското общество да сложи намордник на властта.
Лошата новина е, че наличието на толкова много прояви на неподчинение и толкова малко победи показва все още голямата слабост на обществото.
Неподчинението като форма на нарушаване на законите е приета за легитимна, когато гражданското общество се намира в дисонанс с властта. Това е
последната форма на съпротива към бездействието
на институциите по определени проблеми. Когато всички други законови актове са изчерпани, се преминава към нарушаване на закона, за да се промени ситуацията.
Много хора (особено политиците) не приемат гражданското неподчинение като легитимна форма за протест. Мотивът би могъл да се счете за основателен, тъй като при наличието на други законови форми на принуда на властта гражданското неподчинение може единствено да подкопае принципите на демокрацията. Това е и така, и не е така.
Не е така по много причини. Едната е, че администрацията в България продължава да бъде тотално непрозрачна като функция и тотално репресивна като действия. Непрозрачността води до доста нечистиви сделки, разрешения, сметки. И наистина е трудно хората да си обяснят защо сметките за парно и за боклук са толкова високи, а концесионерите тънат в разкош и манекенска плът. Трудно е да се обясни защо политиците нямат време да решат проблема с Околовръстния път, пък имат време да дават разрешения за съмнителни строежи по същото трасе. Администрацията е много силна в две неща:
да ти вземе парите и да укрие за какво ги харчи
Очевидно е, че корупцията е на космическо ниво, иначе нямаше да се случват толкова лоши неща със столицата ни. И гражданите имат право да нарушават закона като последен метод да принудят властта да си свърши работата.
Обаче от друга страна, очевидно поради незрялост, същото това общество пропуска основните си права като страна в обществения договор. Възможно е да се изпише цяла книга по темата, но е достатъчно да се ограничим в основното - изборите. Може би е утопия, но е хубаво, да се мечтае за деня, в който кмет и общински съветници ще се избират заради програмите им, а не заради принадлежността им. Днес все още се гласува за този, който се усмихва, атакува, скача, синее или червенее, но не и за този, който предлага разумна и изпълнима програма. Едва когато тенденцията се преобърне, гражданските комитети могат с оръжие в ръка да искат сметката на лъжците и ленивците. Ако пак гласуваме за такива, които "познаваме", накрая съвсем няма да познаем града си.
Това е една, общо взето, детска болест на демокрацията, но лекуването й е задължително предвид предстоящите кметски избори.
