|
------------------------
Естествено археолозите и историците не биха могли никога да докажат, че Орфей и любимата му Евридика са били исторически личности, а не само мит.
Да не говорим, че не е възможно да се посочи родното им място, гробът на Орфей или входът за подземното царство на Хадес.
Но ето че родопчани се осъзнаха пазарно и за няколко месеца митът се превърна в запазена марка на Родопите.
И май първият български пример как се прави туризъм по световни стандарти - с умерена доза фактология и доста фантазия.
В крак със световните тенденции, само преди седмица в Родопите се пръкна поредната туристическа атракция, вдъхновена от мита за Орфей. Край смолянското село Солища изникна "Градината на Орфей".
Това е ботаническа градина, в която са засадени над 80 редки и защитени растения от Родопите, сами по себе си също достатъчно интересни от туристическа гледна точка. Проектът и реализацията му са дело на екоорганизацията "Родопи", а финансирането от близо 11 000 паунда е по линия на британския департамент за околна среда.
Градината е около три декара и се намира над Солища. Родопите е една от най-богатите на растения планини в цяла Европа. Но повечето от всичките 2400 вида там са редки или застрашени от изчезване. Такива са например известният мурсалски чай, балканският зановец, родопският крем, румелийската жълтуга, персийската морина и пр.
В градината ценните растения от планината ще бъдат събрани на едно място, защото много от тях са трудно достъпни, а за други самото присъствие на туристи в естествените им находища е опасно, обяснява ръководителката на проекта Антония Чиликова.
Ако еколозите отгледат успешно ценната флора, след време паркът наистина би могъл да се превърне в истинска ботаническа забележителност. Което от своя страна ще направи и от малкото село интересна туристическа дестинация. Еколозите планират "Градината на Орфей" да бъде включена в три туристически маршрута.
Въпреки че земята за градината е дарение от местната горска кооперация, не всички от Солища са достатъчно наясно с идеята на начинанието. "Че тези неща тука си растат, защо трябва да ги събираме в градина?!", чудят се възрастните хора от селото, в което през по-голяма част от годината живеят едва 35-36 души. Ако ги заговорите за самия Орфей обаче работата става съвсем друга.
"Гърците кой ги пита? Все едно дали е техен или наш,
живял е в Родопите", размишляват местните.
Солища помпа увереност, че ще спечели от Орфей и поради факта, че на съседния баир е прочутото вече чак до Великобритания село Гела. Доскоро то беше известно най-вече с визовата си война срещу Обединеното кралство, започната за честта на местния ансамбъл. Напоследък обаче гордо се окичи с табела "Родното място на Орфей". Закова я на входа на селото лично бившият зам.-министър на икономиката Любка Качакова, която е собственик на хотел в Гела и първа се опита да разбие гръцкия монопол върху Орфей.
В Гела са открили и някакви древни каменни плочи. Местните твърдят, че в тях пишело нещо за живота на Орфей. Плочите още не са прочетени.
Все пак според археолозите
Гела наистина е едно от най-древните селища в Родопите
Жителите нямат и 100 души, но пък са далеч по-опитни от съседите си в Солища при обслужването на туристите. Имат интернет, ски-влек и прясно ремонтиран с пари от програма ФАР път до Широка лъка.
Все пак някакви исторически основания за побългаряването на Орфей намери археологът Николай Овчаров. В светилище край момчилградското село Татул в началото на юли беше открита уникална бронзова фигура на Орфей от I-II век след Христа, а последните проучвания на проф. Николай Овчаров и екипа му показват, че през Средновековието мястото е било и имение на известния византийски пълководец севаст Георги Палеолог.
Всъщност находките в Татул са достатъчно уникални и без каквито и да е легенди. Проф. Овчаров и директорът на историческия музей в Кърджали Павел Петков обаче са абсолютно категорични, че именно Орфей е погребан там.
Светилището трябва да се рекламира като негов гроб,
твърдят категорично историците. Според тях в тази формулировка няма нищо некоректно спрямо гърците, които претендират да са наследници на музиканта и на неговата слава.
Находката в Татул е открита преди 2 години и въпреки уникалното й историческо значение селото все още не е добило достатъчно голяма популярност. Но и там местните хора се надяват светилището да раздвижи потока от туристи и да им носи полза. Пътят до Татул е добър, а общината побърза да направи паркинг на входа на гробницата. Засега единственият проблем е охраната и затова светилището често страда от вандали. Но пък жителите на близкия общински център Момчилград не пропуснаха да сложат билбордове на изхода на града с надпис "Посетихте ли гроба на Орфей".
Търговията с Орфей започва още на изхода на Пловдив към Асеновград - с табелки, рекламиращи хотел в равнината. По планинските пътища пък се движат автобуси, прикачили към фирмения си знак певецът с арфата.
На Орфей е кръстено и бивше кино в центъра на Кърджали, което сега стои изоставено. Затова пък жителите на града наскоро се сдобиха с 5,5-метрова бронзова статуя на певеца, която се издига на пътя за Хасково. Явно авторите на проекта разполагат с повече информация за житието на митичната фигура, защото неочаквано за специалистите певецът беше представен като левичар.
В страната на победилата пазарна икономика музикалният фестивал "Златният Орфей" умря. Но пък колко плътен взе да става образът на митологичния певец - роден в Гела, направил градина в Солища, умрял в Татул...
И до ден днешен не е безспорно, че Шлиман е открил митичната Троя, което не пречи на Турция да превърне разкопките в забележителност. Да не говорим за двата гроба на Дева Мария - единият в Йерусалим, другият край Ефес.
Комично е, но ако помага да се оправят пътищата в Родопите, за да вършеят туристи по стъпките на Орфей - защо не. Но къде спят майсторите на джунджурии? Защо вече не се продават хиляди гипсови или пластмасови скулптурки на Орфей? Бизнесът не се изчерпва с написването на една табела - тук живя, твори и умря Орфей.
|
|
|
|
