Българският парламент трябва да изпрати 18 свои депутати като наблюдатели в Европейския парламент (ЕП).
Българските народни представители ще участват в диспутите на ЕП, но без право на глас. Техният мандат ще започне от 26 септември т. г. и ще продължи до присъединяването на България към ЕС. Най-късно до 1 септември тази година 40-ото народно събрание ще определи поименно наблюдателите при следното разпределение: БСП - 6 души, НДСВ - 4 души, ДПС - 3 души; "Атака" - 2 души, ОДС - 1, ДСБ - 1, БНС - 1. Възможно е ОДС да има 2-ма представители, а "Атака" - 1, заради разпада в групата на Сидеров.
Междувременно обаче България трябва да изготви процедура за избор на бъдещите истински свои депутати в Европарламента, които ще вземат по 7000 евро месечно. Кабинетът "Сакскобургготски" вече внесе законопроект.
---
Присъединяването на България към Европейския съюз кара много хора да мечтаят за длъжности в евроструктурите. Достатъчно е да се отбележи, че дори само за стотината експертни места, за които трябваше да се кандидатства преди няколко месеца, документи подадоха близо 4000 българи. Има и длъжности, за които не се кандидатства, и те по традиция се заемат от хора, близки до управляващите. Това може да се каже както за разширяващата се дипломатическа мисия в Брюксел, така и за представителите на отделните министерства, изпращани и в момента. Изобщо не е трудно да се сети човек, че много бързо мнозина от тях ще бъдат сменени, ако на власт дойде друга политическа сила. Но не това е темата в момента.
Със сигурност пълноправното членство ще амбицира и още хиляди души да кандидатстват - както за местата, които задължително трябва да се заемат от българи, така и за множеството позиции, на които може да има експерти от всяка страна-членка. Тези постове дават добри заплати - от 5000 евро месечно нагоре, социални придобивки, месторабота в Брюксел, Страсбург или Люксембург и т. н.
Има обаче 18
скъпоструващи и скъпозаплащани позиции за българи,
които освен всички останали екстри носят мандат, имунитет, публичност и много престиж. Става дума за депутатските места в Европейския парламент.
Ако има европейска институция, чието влияние не спира да расте, това със сигурност е ЕП. Създаден отначало единствено с консултативни функции, значението му нарасна с въвеждането на общи избори през 1979 г., а Договорът от Маастрихт разшири още повече правомощията му.
В момента ЕП е съставен от 732 депутати от 25-те страни-членки на Евросъюза, разпределени в седем политически групи, към които се прибавя и категорията "други". Германия има най-много евродепутати - 99. Следват Франция, Великобритания и Италия с по 78 представители и Испания и Полша с по 54. В пленарната зала депутатите са разпределени по парламентарни групи, а не по национални делегации. Парламентаристите се избират за срок от 5 години по пропорционална система на регионално ниво (Белгия, Франция, Италия, Полша, Великобритания) или на национално ниво (Австрия, Дания, Испания, Люксембург ), или по смесена система (Германия). Навсякъде се прилагат общи демократични правила: избирателно право от 18-годишна възраст, равенство между половете и тайна на гласоподаването. EП заседава във Франция и Белгия, а в Люксембург е секретариатът му. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, продължават една седмица и се свикват веднъж месечно в Страсбург. Комисиите към ЕП заседават в Брюксел, а Генералният секретариат е в Люксембург.
След подписване на Договора за присъединяване с България и Румъния български и румънски депутати ще бъдат поканени да участват като наблюдатели в ЕП. Това все още не е станало. И самите евроинституции умуват кога да стане.
Предвижда се наблюдателите да се изказват на пленарните сесии и да участват в различните парламентарни комисии. Те обаче
няма да имат право да гласуват
Съгласно Договора от Ница България ще изпрати 18 парламентаристи, а Румъния - 35.
Европарламентът упражнява три основни функции: законодателна, бюджетна и контролна. Заедно със Съвета на ЕС той приема законите, предложени от Европейската комисия. В рамките на бюджетните си правомощия, които също изпълнява съвместно със Съвета на ЕС, Европарламентът гласува годишния бюджет на Европейския съюз и следи за изпълнението му, като по този начин контролира разходите. ЕП осъществява демократичен контрол върху дейността на всички европейски институции и играе основна роля при съставянето на Еврокомисията - той одобрява номинирания председател на комисията, изслушва кандидат-комисарите и решава дали да гласува доверие на предложения състав. Парламентът има правото да внася и вот на недоверие към ЕК, която пък представлява правителството на Европейския съюз.
Сегашният Европарламент е с мандат от 2005 до 2009 г. Именно това създава и най-големите проблеми с България и Румъния. Защото и двете страни ще бъдат приети за пълноправни членове точно по средата на мандата. Затова и още преди да има препирни и избори за тези позиции, вървят много сериозни спорове кога точно България трябва да прати наблюдатели и кога да избере депутати. Според едни експерти трябва да изпратим наблюдатели до края на мандата на сегашния ЕП и да изберем депутати едва след 2009 г. Според други пък е необходимо още догодина да направим избори за 18-те народни представители, които да бъдат изпратени в Европарламента. Трети смятат, че избори трябва да има до края на 2007 г.
В последните дни на сегашното 39-о НС правителството внесе специален закон за избиране на народни представители в Европейския парламент. В мотивите към него е записано, че нормите му са съобразени с разпоредбата на Договора за присъединяване към ЕС и "съгласно нея България следва да проведе избори за Европейския парламент чрез пряко всеобщо гласуване преди 31 декември 2007 г.". Тук, разбира се, възниква въпросът дали държавата може да си позволи отделни избори, или те трябва да се проведат заедно с други, примерно президентските избори, които ще бъдат в края на 2006 г. Отговорът предстои.
В крайна сметка избори трябва да има. Предвиденият вариант
много напомня избори за депутати в българския парламент
Вотът за последния е сега на 25 юни и няма да бъде използван и за избор на евродепутати.
Според предвидените процедури право да избират ще имат всички български граждани, навършили 18 години, живели постоянно най-малко през последните 3 месеца в България или в друга страна-членка на ЕС. Те не трябва да са поставени под запрещение, нито да изтърпяват наказание лишаване от свобода. Именно тук идват и разликите с изборите за българско НС. Първата от тях е, че може да гласуват и лица, граждани на държава-членка на ЕС, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България. Втората разлика е, че право да се кандидатират имат не само български граждани, а и всеки гражданин на държава-членка на ЕС. Може германец или пък французин да кандидатства за мястото на депутат на България в Европарламента. В проектозакона обаче е записано, че всеки кандидат има право да се кандидатира в изборите само в една държава-членка. Т.е. примерните германец и французин не могат да се кандидатират в собствените си страни. Те не могат да бъдат избирани и ако в собствената си държава са лишени от право да бъдат избирани по някакви причини.
Иначе право да бъдат кандидати имат всички български граждани, навършили 21 г., които не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Предвидено е, че
изборите трябва да бъдат проведени в почивен ден
Вотът отново се провежда по пропорционална система с изборни листи на партии, коалиции и независими кандидати. България ще представлява една многомандатна избирателна територия. Разпределянето на мандатите ще става по метода на най-големия остатък - метод на Хеър-Ниймайер на национално ниво. Този метод се използва, защото числеността на избирателния корпус съвпада с този при парламентарни избори в България, но броят на мандатите е далеч по-малък - 240 срещу 18 евродепутатски места.
Разлика ще има в избирателния списък, който ще е в две части - "А" и "Б". В първия ще са гласоподавателите-български граждани, а във втория - постоянно или продължително пребиваващите граждани на страни-членки.
Интересно е, че е предвидено предизборната кампания да се финансира със средства на независимите кандидати и на партиите и коалициите, както и чрез дарения от физически и юридически лица. Определено е, че
даренията не могат да бъдат повече от 10 000 лв. от едно физическо лице
и повече от 30 000 лв. от едно юридическо лице. Тук пак има забрана за финансиране на предизборната кампания от юридически лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, както и от чуждестранни физически и юридически лица и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие. Финансирането не може да надхвърля общо: за партия - 1 000 000 лв.; за коалиция - 2 000 000 лв.; за инициативен комитет - 200 000 лв.
Предвижда се да се гласува с бели бюлетини. Пълномощията на избран депутат ще могат да се прекратяват предсрочно единствено ако той подаде оставка пред ЕП, при смърт и при несъвместимост.
