Втората половина на българския преход роди формулата на политическия успех - че дори и най-невнятно управление може да се окаже добро, ако следва линията на реформи. И че дори и най-бездарното депутатство е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и непредставляващи никаква колективна воля, ако и иначе умни и свестни парламентаристи. Тъкмо тези две санитарни условия успяха да гарантират успеха и пълния мандат на последните две правителства. Но нима това означава, че управлението вече може да е на автопилот и който и да дойде на власт, непременно ще се окичи с лавров венец?Целият политически естаблишмънт вече е убеден в



щастливата орисия на

докопалите се до властта



И никого не го е грижа, че добрият вкус е поруган от оперетния спектакъл по съставянето на правителство и че отвратената публика може да загърби политическата сцена.

В първо действие НДСВ проваля мандата на БСП, но великодушно го кани на власт воглаве с премиер при своя. Във второ обидената БСП поставя писмени въпроси на НДСВ с предрешена позиция да откаже независимо от отговорите. В трето действие двете партии се събират под крилото на трета сила с третия мандат. Епилогът - цял пропилян месец, необходим за реформи за еврочленството, политическа нестабилност и срив на моралния авторитет на лидерите на двете най-големи политически сили (далеч не само техния, разбира се). Въпреки недалновидното си поведение с предизборното обвързване с ДПС и недъгавите преговори с НДСВ БСП можеше след провала на своя мандат да спечели публично признание като последователна (ако и късогледа), предвидима (ако и поради ограниченост) и в крайна сметка незаслужено изиграна от по-хитри хора партия (ако и тя да се мислеше за хитра да купи няколко недостигащи й гласа). След неприкритото двуличие на Станишев с писмото до Симеон и отказа на протегнатата ръка (има достатъчно публични механизми да запазиш морално превъзходство, ако не вярваш на такъв жест),



головете в двете

врати в мача на

политически цинизъм



са по равно. С детинската игра кой е по-по-най- Станишев, Сакскобургготски и партийните им клики разрушиха основите за единствено възможното стабилно мнозинство в 40-ия парламент. Това е крещящо противоречие както с интересите на страната, нуждаеща се спешно от бързи, включително конституционни, изискващи по-голямо мнозинство реформи, така и с теснопартийните интереси на БСП и НДСВ. Като се започне от пропиляната за НДСВ безболезнена приемственост и се стигне до тлъстите парчета власт, каквито нито една от двете партии няма да има при каквато и да е следваща конфигурация. При три- или четирипартийна коалиция с третия мандат БСП ще има максимум толкова изпълнителна власт, колкото и със собствения си мандат, а НДСВ - поне два пъти по-малко, отколкото можеше да получи само в съюз с БСП. Най-голямото късогледство обаче е, че правителство с третия мандат



ще е поне толкова нестабилно,



колкото и правителство, крепящо се на няколко купени гласа при реализиран първи мандат. Улисани в боричканията си кой колко министерски кресла може да отстъпи, партийните босове сякаш забравиха, че в един коалиционен кабинет стабилността на парламентарното мнозинство, което го крепи, е много по-важна от разпределението на правителствените постове. Здравето и животът на кабинет, съставен от БСП, ДПС, БНС и НДСВ, ще зависят единствено от своеволието на един бивш кмет със застрашен имунитет, готов да побегне през девет планини в десета като евронаблюдател, от шепа повратливи земеделци, готови винаги да спретнат преврат на лидерката си, когато отсъства за по-дълго от страната, от няколко воеводи, усещащи, че все повече губят от конкуренцията "Атака" и по-несигурни отвсякога за парламентарното си бъдеще при предсрочни избори, и от мощното опозиционно настроено царско юридическо лоби, способно със или без царя да забие отново нож в гърба на червените си партньори.

Оттук обаче се застрашава и другото санитарно условие за успешно управление. Трудно ще е то да бъде оставено дори на автопилот при толкова много, подозрителни и готови във всеки момент да се изритат един друг зад борда пилоти. Както днес са готови да пилеят ценно време за гласуване на необходимите ни за членството в ЕС закони (за което полу на глас се оправдават, че и без това ще ни отложат с 1 г.), така и утре ще протакат реформите и ще криволичат в управлението, увъртени в непрестанна подозрителност и кавги (и пак ще имат лесно оправдание - взаимно ще си прехвърлят вината). Така че и политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране. Но това явно го могат само политици по призвание, а не просто трето поколение царе и партийни секретари.