Масовите сблъсъци ала "Захарна фабрика" са на път да се превърнат в обичайно явление у нас. Само за седмица бяхме свидетели на масови побои между роми и българи с много ранени в Козлодуй, Плевен и Елин Пелин.

Полицията отрича характерът на сблъсъците да е етнически. За правозащитниците те по презумпция са такива. За депутатите от "Атака" те са криминални, но доколкото ставало дума за нападение над българи, са и етнически.

Коренът на тези конфликти не е расов или етнически, а по-скоро цивилизационен. Огромна част от ромите в страната са достигнали до такава степен на социална и човешка деградация, че се поставят извън всякакви обществени и правни норми. Да не говорим за "нормата" споделен начин на живот, подчинен на общи ценности и модели на поведение. Изключването е толкова тотално, че е налице



цивилизационна несъвместимост с останалото население



Което на свой ред пък разпалва вкоренените и без това расови и етнически предразсъдъци у мнозинството.

Защо се стигна дотук? Социализмът осигуряваше пълна заетост, задължително образование, безплатно здравеопазване и полицейска държава. Без тогава ромите изобщо да са били равноправно интегрирани в обществото, това им грантираше санитарния минимум за цивилизационното съжителство.

След 1989 г. всичко това вече го няма, а липсата на равен образователен и социален старт за огромна част от ромите бързо доведе до още по-голямата им социална декласация. В условията на демокрация и пазарна икономика бяха необходими специални мерки за пресичане на този предизвестен процес. Цели 15 години преход обаче бяха почти напълно загубени за интеграцията на ромите. Липсваше държавна политика на дело (не само формално приета правителствена програма). Липсваше разбиране у мнозинството, че интеграцията означава то доброволно да задели съществени ресурси за приобщаването на хиляди неграмотни, неквалифицирани и криминализирани от малцинството - не от някакъв алтруизъм, а заради собственото му спокойно утре. Липсваше и ромски елит, който да поведе интеграцията на своя етнос.

Заради безразсъдно пропиляното време



интеграцията днес е по-невъзможна



откогато и да било. Нещата сякаш са се върнали толкова назад, че вече не може да се направи и крачка напред.

Успехът на "Атака" е само отражение на растящата нетърпимост към ромите от страна на мнозинството - задето са крадливи, неграмотни, мързеливи, нечистоплътни и т. н. И това не е само медиен образ, нито просто траен обществен предразсъдък. А затвърждаващо се все повече и повече убеждение, за което опитът от задълбочаващата се цивилизационна несъвместимост дава все повече храна. Проблемът обаче вече дори не е в масовото убеждение, че "те са такива", а че колкото повече "те стават такива", толкова по-малко останалите си задават въпроса защо стават такива. И все по-малко хора стигат до отговора, че липсата на образование обрича на професионална и социална дисквалификация, а гетоизацията - на криминализация още от раждането. От което правилните решения биха изникнали като самоочевидни.

Вместо това днес все по-популярни стават решения ала "циганите на Сатурн". Затова ще е много по-трудно на която и да е сериозна партия да предложи и изпълнява във властта някаква ефективна политика по интеграцията на ромите - с това само ще губи електорат. И проблемите ще се задълбочават, а кървавите сблъсъци - зачестяват.

Неимоверна тежест ще се стовари върху полицията, която в момента играе непосилната роля на обществен посредник. Полицията има главно правоохранителни функции, но поради липса на легитимни посредници е принудена в името на "цивилизационния мир" все повече да заменя законната репресия с дипломатическа и чисто охранителна дейност (даже самият ген. Борисов обяви курс към дипломация и толерантност). С това обаче тя все повече ще предизвиква недоволството на българите, че не ги защитава от набези. Законопроектът за доброволните отряди, който в "Атака" вече пишат, ще се окаже отклик на същата тази обществена потребност, която роди и самата "Атака". БНС пък, която губи патриотична почва под краката си заради конкуренцията "Атака", веднага лансира своя идея - за създаването на Национална гравдия.

Виновник за сегашното положение е и



несъстоялият се ромски елит



Едната част от него е с реално влияние, но е нелегитимна - наркобарони, полумафиотски бизнесмени, лидери на еднофамилни партии, придатъци към големите коалиции. Другата - конферентно-семинарната, е легитимна, но почти без влияние в ромските общности. Вина имат и множеството неправителствени правозащитни и други ромски организации, търсещи гласовит ефект за дейността си (който често пъти е по-важен за тях от самите хора с погазени права, които защитават). Човешките права наистина са козовете, които цакат всичко останало, независимо от обстоятелствата, но те могат да бъдат пътят за решаването на ромския проблем. Голямата вина на третия сектор е в това, че наложи правозащитничеството като доминиращ модел на работа по ромския въпрос.

Правозащитните организации в никакъв случай не трябва да се отказват от призванието си, напротив. Но е крайно време да се откажат от войнствените речитативи. Иначе само ще наливат масло в огъня на масовото убеждение, манипулирано от националистическите партии, че ромите имат повече права от българите. Впрочем тези НПО-та би следвало при масови сблъсъци като в "Захарна фабрика", Козлодуй и Плевен да се погрижат за потъпкани човешки права и от двете страни на конфликта, иначе рискуват да загубят всякакво обществено доверие. Това може да бъде и тяхната малка роля на посредник в конфликтите.

Медиите също могат да играят частично ролята на посредник. Време е да започнат да градят и позитивен образ на ромите, да дават примери за образовани, честни, работливи и успели роми, да налагат разбирането, че



има роми и роми, както българи и българи



От медиите обаче не може да се очаква в името на политическата коректност, особено когато иде реч за масови сблъсъци, да укриват етническата принадлежност на враждуващите.

И все пак големият въпрос за легитимния посредник в ромско-българските цивилизационни конфликти остава. Полицията, неправителствените организации и медиите могат да играят само отчасти тази роля (засега това прави единствено полицията - дори с това, че е тромава и бюрократизирана). Необходими са легитимни общностни лидери и партии, които да се нагърбят с ефективно посредничество.

Посредничеството обаче не е само адхок задача по разрешаването на конфликти. То трябва да се институционализира и да е трайно. За това е необходимо реално политическо представителство на ромите - каквото за 15 г. не се случи. Ромската общност няма как да се интегрира в обществото без свои легитимни говорители. За целта са нужни много повече роми в парламента, в централната и местната администрация, в армията и полицията...

За всичко това обаче може би вече е станало безвъзвратно късно. Чакат ни години на кървави конфликти между роми и българи из цялата страна. А рецептата за лекарството е същата както и преди 5, и преди 10 години. Само дето вече лекарството вече е станало много скъпо, а и болният отказва да го пие.