О, колко верен ще се окаже саркастичният и абсурден лозунг на гениалните Илф и Петров: Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се! Макар той да се отнасяше за времената на соца, и днес правилото важи с пълна сила!

Десетки хиляди давещи се в България се спасяваха един друг през последните дни пред почти безучастния поглед на държавата.

Тридневни обилни дъждове в България са падали и друг път. Явлението не е изключително по своя характер, но никога досега дъждовете не са ставали причина за такъв невиждан потоп. Затова съвсем основателно се появиха съмненията на възрастните хора, видели не едно и две бедствия през живота си. "Наводненията не може да са от дъждовете!", заключиха категорично селските мъдреци, чиито познания за природните стихии често превъзхождат метеорологичната служба на БАН.

Какво значи язовир "Тополница" да бълва 250 000 литра в секунда? Има ли сила, която да спре подобна приливна вълна? Не, разбира се. Единственият важен въпрос, на който екоминистерството, а и премиерът в оставка трябва дадат отговор, е: защо и по чие нареждане язовирите изпуснаха наведнъж огромни количества вода в периода на проливните дъждове?

Отговорът, ако е честен, ще извади на показ



пълното безхаберие на държавата към стопанисването на големите водоеми



Съмнението на хората за "нещо нередно" подхрани и признанието на шефа на "Напоителни системи" Тодор Емилов. Той поясни, че едва 16% от язовирите в страната се стопанисват от държавата. Останалите 84% са в частни ръце.

В деня след катастрофата собствениците на язовирите в близост до наводнените райони побързаха да се закълнат, че не са изпуснали и кубик. Кой ще го докаже?

През последните 16 години почти всички големи язовири в страната бяха отдадени под аренда на частници. Апетити към водоемите проявиха всички големи групировки, които отдавна контролират печелившите икономически сектори в България. Всички сме виждали завидните вратни обиколки на новите язовирни "стопани". Тези хора правят бизнес от водата. Тяхната икономическа изгода е в по-голямото й количество. Простичко казано: колкото повече вода - толкова по-добре! Затова и повечето язовири се оказаха пълни почти на 100% процента преди бедствието.

Вярно е, че тези хора са оставени да се разпореждат безконтролно с обектите от национално значение. Напротив. Сума ти нормативни документи ги задължават да спазват изискванията, наложени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Държавното ведомство от своя страна е длъжно да контролира арендаторите, да определя нормите за количеството вода в язовирите, да се намесва с препоръки при опасност от преливане. Ако то беше изпълнило задълженията си, днес едва ли щяхме да сме свидетели на разрушени домове, съсипана покъщнина и цялата съпътстваща бедствието трагична картина.

Защо министерството на Долорес Арсенова не се е намесило своевременно? Това е риторичен въпрос. То просто няма навик да се намесва в кризи независимо дали те са водни или сернодиоксидни (Стара Загора). Достатъчно е да се проследи трафикът на хиперлуксозни джипове пред сградата на МОСВ, за да стане ясно защо контролът върху арендаторите на язовири е либерален. Гледката поражда сериозни съмнения



доколко волята на държавния служител може да противостои на волята за печалба?



Нехайството граничи с престъпление, когато последиците са десетки хиляди хора без подслон. В случая дори не е нужно да се доказва вината. Има очевидни истини. И понеже държавата няма намерение да събира доказателства за небрежност, давещите се трябва да вземат нещата в свои ръце. Всеки потърпевш от държавното или частното нехайство трябва да потърси правата си по съдебен ред, каквото и да му струва това. Наказанието за виновниците ще е единственият спасителен пояс за давещите се.