В медицината има един древен принцип - primum non nocere - преди всичко не вреди! Понякога обаче вреда има. Макар и рядко, тя може да бъде предотвратена. Такъв е случаят с вътреболничните инфекции - коварно преживяване за пациента и опасност за лекаря. По официалната статистика обаче този проблем у нас изобщо не съществува. Което го прави още по-страшен.

Вътреболнична инфекция е да влезеш в болница за операция от катаракта и да се окаже, че си заразен и застрашен от ослепяване, както се случи в Александровска болница преди няколко седмици. Вътреболнична инфекция е и да оставиш бебето си в отделение за недоносени, то да бъде заразено и да го загубиш завинаги - както преди 3 г. във Варна. С няколко думи, проблемът е сериозен, изобщо не е спорадичен и противно на всякакви опити за борба с него - умишлено се крие.

Вътреболнична инфекция е всяка зараза, която се развива вследствие от медицинска помощ. Например болниците са



идеална среда за такива зарази



Там не само има много болни хора с отслабен имунитет, но и самата медицинска дейност се провежда при условия, които благоприятстват възникване и пренос на инфекции - операции, открити рани, преливане на кръв. Едни от най-честите и най-тежки резултати от вътреболнични инфекции са пневмония, сепсис (отравяне на кръвта) и в по-редки случаи - смърт.

"У нас по статистика няма такива инфекции. През последните години процентът на засегнатите хора на базата на преминалите болни се движи от 0 до 2%. Това е тотално нереално", обяснява д-р Ангел Кунчев, началник на отдела по надзор на заразните болести в здравното министерство. Истината е, че проблемът засяга страшно много хора. Дори в най-лъскавите болници на Запад 30-40% от пациентите, преминали през най-рисковите отделения - тези по реанимация, - прихващат инфекции, свързани с медицинско обслужване. Поради абсолютно невярната статистика не се знае дали процентите у нас не са и по-високи.

А медицинската наука не спори, че в 70-80% от случаите на такива фалове става въпрос за естествени биологични явления, които не могат да бъдат избегнати и за които лекарите и болницата не са виновни. По-малката част от случаите - 20-30%, се дължат на слаба организация в болницата, на грешки, незнание, престъпна небрежност. Обикновено при вина на персонала инфекцията тръгва най-често от ръцете на лекари, сестри или санитари. Друга причина са нестерилни разтвори или инструменти, или инфекции, предадени от самите пациенти. Затова и световно изследване е установило, че перфектната организация на работа би могла да намали вътреболничните инфекции с не повече от 30%.

Българските лекари обаче масово се страхуват да регистрират проблема. "Като се каже вътреболнична инфекция, първото, което изниква в съзнанието на обществото, е немарливост, престъпление, вина, наказание", обяснява д-р Кунчев. И наистина докаже ли се, че става въпрос за лична вина или вина на болницата, санкциите могат да бъдат разнообразни, но солидни - глоба, отстраняване от длъжност, уволнение, в тежки случаи - отнемане на лекарски права за определен срок, че дори и затвор. Например при нашумелия случай в Александровска болница беше отстранен началникът на клиниката, а епидемиологът на цялата болницата беше уволнен.

Именно заради погрешната, но утвърдила се с годините практика "МЗ наказва, болницата бездейства"



в момента ситуацията е драматична



Лекарите и болниците обръщат гръб на проблема, не искат да го признаят и съответно да работят по него. "Болниците у нас са около 230, но са единици тези, които обръщат внимание на проблема и са наясно с опасностите от него", казва д-р Кунчев. Занемаряването крие големи рискове. Да не се регистрират инфекциите най-често означава, че не се прави нищо за предотвратяването им. А ако не се разбере откъде идва заразата, тя може да се разрасне.

Болничните инфекции се дължат и на един сериозен недостатък на здравната помощ у нас - неоправданото и неконтролирано изсипване на антибиотици в българските болници. Така лечебниците стават развъдници на щамове, които са нечувствителни към медикаменти. Блестящите успехи на здравната реформа също имат принос за проблема. След въвеждането на клиничните пътеки болниците често изписват болни предсрочно. Така пациентът излиза сред здрави хора, разнасяйки нечувствителни на антибиотици инфекции. "По тази причина все по-често засичаме нещо, което никога не го е имало досега - високорезистентни щамове при пациенти, които не са в болница", казва д-р Кунчев. Често джипитата не могат да ги разпознаят и да ги лекуват ефективно.



Какво прави държавата?



По света хората не разчитат само на държавата. Насочването на вниманието към проблем като този започва със силен и регулярен натиск към здравната администрация от страна на пациентски организации.

Властите у нас отчитат като успех в борбата с вътреболничните инфекции работата по действащата от няколко години у нас българо-швейцарска програма. По нея до 2007 г. са ни отпуснати 2,5 млн. франка. Някой ще каже: не може една програма, била тя и швейцарска, да замени държавната политика и ще е прав. Истината обаче е, че швейцарските пари са важни, защото политика не се прави само с наредби и стратегии.

Засега основен проблем продължава да бъде обучението на персонала. Оказва се, че повечето лекари не са добре подготвени за проблема, дори не се знае колко от ръководствата на болниците са готови да реагират адекватно при фал. По швейцарската програма започна обучение на сестри, но техният брой все още не е достатъчен. От есента в университета се открива нова профилна специалност за лекари - контрол на инфекциите.

Освен това задължителните за всяка болница комисии по вътреболнични инфекции на практика не работят. На хартия те съществуват, два пъти в годината правят формален протокол за пред ХЕИ, но работата не е свършена. Това се вижда по нищожния брой направени микробиологични изследвания. А само по този начин може да се провери със сигурност какви щамове циркулират в даден момент в болницата.

Затова



МЗ обещава да действа по-решително



Лечебно заведение, което не може да докаже, че е регистрирало установените в световната практика проценти на вътреболнични инфекции, ще получава по-малко точки при акредитацията от есента. Ще се иска задължително и минимален процент проведени микробиологични изследвания. От акредитацията обаче не зависят пряко парите на болницата и затова не е ясно колко ефективни ще бъдат тези мерки.

Ключов проблем продължава да бъде и стерилизационната апаратура, от която зависи изрядното почистване на инструментите в болниците. Засега едва 6 болници, три от които в София, имат модерни стерилизационни, останалите са десетилетници и се задъхват. МЗ не може целево да финансира болниците за нова апаратура, те сами трябва да отделят пари, казва Кунчев.

В момента се гради и спешен център в София за бърза реакция при вътреболничен взрив в страната, но е трудно да се намери обучен персонал.

Очевидно проблемът с болничните инфекции е бил занемаряван с години. Като начало е задължително властите да накарат болниците поне да регистрират проблема и да започнат да работят по него. Натискът на гражданите в случая е съществен.