Таман да проблесне светлина в тунела на правителствената криза, и някой тарикат на дребно веднага ще удари спирачката, за да удължи агонията. Сега наред е пак НДСВ. След като БСП твърдо му отказа и се разбра с ДПС и БНС да съставят кабинет при третия мандат, жълтите мигом забравиха обещанието си отпреди няколко дни да откажат своя, ако не са сигурни, че могат да съберат мнозинство в НС, и изведнъж прозряха неизчерпани възможности за кабинет под жълт флаг. Вчера за пореден път всички затаиха дъх пред поредното заседание на царската партия - ще събере ли тя сили да вземе окончателно решение за втория мандат, или пак ще отложи за неопределено време с неразбираем мотив? И така вече месец.

Дали това са евтини адвокатски номера, носещи перверзна наслада на юридическото лоби в НДСВ (конституцията не ни ограничава със срокове да предложим кабинет и след като проваляте нашия мандат, ние поне ще ви мотаем колкото си искаме)? Или пък протакането се дължи на неизтребимата старческа привързаност към безкрайно съветване с възглавницата (белким пак ми дойде времето да съм властодател).

За безотговорното поведение на НДСВ може да има, ако изобщо го има, само един що-годе рационален мотив - с протакането да се оказва натиск над БСП за достойно участие на царистите във властта при третия мандат. Но тъкмо поради това, а и защото им има зъб от провала на своя мандат, БСП от своя страна притиска жълтите, че могат и да не видят вече власт. Столетницата може и хич да не блъфира, че е решена да управлява само с ДПС и БНС - нищо, че по принцип е за максимално широка коалиция. Така при пълното взаимно недоверие между жълти и червени и при неизтребимото желание от двете страни за реванш на всяка крачка протакането се издига в култ на политическа стратегия.

НДСВ обаче явно не си дава сметка колко пагубно за нея е подобно поведение. То вече



изпусна шанса да остане влиятелно на власт



(дори да го приемат в тройната коалиция, надали ще получи повече от две-три министерства). А и вече отнася народното недоволство за безхаберието на своите и на ДПС управниците по време на наводненията. С обструкциите по съставянето на правителство (каквото и да е) общественото недоволство към все-още-управляващите вече е на път да прелее като препълнен язовир. Неслучайно измъчените от потопа хорица постоянно свързват пред камерите ужаса от природното нещастие с гнева си към нефелната власт, която на всичкото отгоре саботира появата на следваща. Ако царистите са поне малко далновидни, трябва добре да си направят сметката, че вратата на предсрочните избори е вече открехната - може да се отвори още сега, при провал и на третия мандат, а може и след месеци или година (при този пъстър парламент и изчерпана още в началото му възможност за стабилни мнозинства това е твърде вероятно). А на едни предсрочни избори утре или вдругиден втората сега по големина партия трябва да е повече от сигурна, че



ще понесе огромни кръвозагуби заради безотговорността,



некадърността и наглостта, увенчали края на иначе що-годе успешното й управление.

Немаловажен е и въпросът с какво име ще остане Симеон Сакскобургготски в политическата история на България - дали като човек, чието управление ще се запомни с тарикатлъци на дребно, или като приличен държавник, завършил успешно и със зачитане на демократичните норми един иначе популистки спечелен мандат. И да не се окаже накрая, че царят, докато чака да му дойде времето, то вече (го) е отминало.