Вкъщи, казват, и стените помагат. Публиката е дванайсетият играч на един отбор. Вярно е. Особено когато публиката е препълнила стадиона и крещи неистово за теб.

На финала за европейската клубна купа в Истанбул всички бяха отписали "Ливърпул" в битката му с "Милан" - точно така както отписваха сега ЦСКА в мача с шампиона. На полувремето мърсисайдци губиха на стадион "Ататюрк" с три гола. Когато излязоха след почивката, повече от 40 000 червени фенове запяха You'll never walk alone. Химна на отбора, който не означава, че "няма да се разхождаш сам", а че "никога няма да те изоставят". Ето този дванайсети играч преобърна мача - според всички. Защото се появи



онзи велик дух на победата, който надвива логиката



"Милан" беше с класи над червените, но изгуби. Въпрос на дух.

В сряда вечер срещу "Ливърпул" ЦСКА беше лишен от публика. А можеше да бъде друго. Стадионът беше обидно празен. С изключение на препълнения сектор с агитката на армейците останалите трибуни бяха мъртви. Нима никой не се интересува от този мач? Нима е по-безинтересен от среща в родното първенство? Не! Този мач беше новината на годината за армейските фенове, но те бяха прокудени.

Така може да изглежда Сараево след бомбардировки, министерство - по време на обедна почивка, контрола между "Ботев" (Враца) и "Чардафон" (Габрово), но не и мач между "Ливърпул" и ЦСКА на националния стадион "Васил Левски".

Безумните цени на билети, които ръководството на ЦСКА пусна, отблъснаха хиляди фенове и помрачиха иначе прекрасния мач. За някои хора от управата на клуба 30 или 40 лева може да са нищо, може да са бакшишът, който хвърлят вечер в клубовете, може да са джобните стотинки за детето само за преди обеда, но за повечето българи това са много пари.

Вярно е, че не всичко се купува с пари и винаги можеш да прежалиш няколко десетки лева. Но мачът не е само билет. За хората от провинцията този мач означава разходи за път, храна, престой. Сега околностите на София са в бедствие, повечето пътища са непроходими и цените на билетите се превръщат в непостижим лукс.

Някой ще каже: това е европейски шампион. Да, но ние не отиваме да подкрепяме европейския шампион, а нашите момчета. Те имат нужда от дванайсети играч, а не от публика в смокинги като на скъп концерт на Пласидо Доминго. Когато класата ти отстъпва на противника, единственият начин да му се противопоставиш е с дух (и късмет), но



духът идва, когато десетки хиляди застават зад теб,



за да не си сам в битката.

Сигурно на някого от ръководството на ЦСКА му е хрумнало, че по този начин ще напълни касата на отбора. Грешка! Голяма грешка! Случи се точно обратното - нито касата е пълна, нито стадионът. Пълно беше разочарованието от подобен ход и просто няма логично обяснение кой и защо е взел това решение. Отговорът се колебае между алчност и недалновидност.

Жалко, а можеше да се получи наистина хубав празник. Защото това беше един от малкото мачове, който си струваше да се гледа на българска земя, и момчетата заслужаваха повече.