|
Най-големи пасиви на финалната права отнесе НДСВ
Жълтите направиха компромиси, които трудно биха били обяснени като принципни. Отстъплението започна още със сядането на масата за преговори при първия мандат, тъй като цялата предизборна кампания на партията бе построена върху лозунга, че БСП е враг N1, а единственият приемлив премиер е царят. В хода на преговорите с непрекъснато променящите се искания НДСВ си създаде трайно образ на непредвидима партия, на чиято дума не може да се разчита.
При първото раздаване на картите БСП бе готова жълтите да посочат шефа на парламента и на шест министерства, от които три се определят като ресурсни. Към тях спадаше и най-важният пост след премиера - на финансовия министър. Това тогава се видя малко на НДСВ. При последното раздаване обаче то получи пет министерства, от които единствено на отбраната може да се смята за ресурсно. Жълтите се нагърбиха с три тежки области, в които реформите са безнадеждно затлачени - евроинтеграцията, правосъдието и образованието. Така нито един министър от смятаните от НДСВ за успешни, с изключение на Меглена Кунева, няма да повтори мандата си. Нещо повече, царят бе принуден лично да признае, че не е изпълнил обещанията си. "Ако бях изпълнил всичко, сега щях да съм премиер втори мандат", горчиво заключи той оня ден. Досега НДСВ упорито отказваше да види грешки в управлението си.
Препъникамъкът за сключване на споразумение още при първия мандат - искането на НДСВ решенията в Министерския съвет да се взимат с консенсус, така и не получи желаното от царската партия развитие. Сега трите партии се договориха, че решенията ще се взимат със "стремеж към консенсус". Подобна бе формулировката, предложена от БСП още преди месец.
Настояването на НДСВ да се измисли почетен пост на Симеон Сакскобургготски - шеф на лидерите на коалицията, също пропадна. При преговорите за първия мандат това щеше да се случи.
Все пак с оставането си във властта НДСВ засега отложи разпада си, макар че някои от най-амбициозните му личности останаха обикновени депутати. Запазването на военното министерство също е плюс - най-малкото защото за ревизия на сделки там едва ли ще може да се говори. Не е изключено и социалистите да позабравят за царските имоти или да направят така, че разследването да е проформа.
Силен коз може да е и фактът, че засега от НДСВ зависи стабилността на бъдещия кабинет - дори чисто математически БСП и ДПС са до голяма степен заложник на жълтите интереси. БСП е наясно с този капан. Неслучайно цели три апетитни ресора бяха оставени в държавни агенции - на туризма, на спорта и на високите технологии и съобщенията. Ако се наложи, те във всеки един момент могат да станат министерства. И в кризисен момент да се предложат на БНС например. Не е случайно и че въпреки че хората на Мозер, Каракачанов и Софиянски не се присъединиха към коалицията, социалистите не спестиха похвалите към тях.
БСП също понесе загуби, макар че те са в рамките на разумния компромис
Първо, социалистите проиграха своя мандат и не успяха да прокарат първия проектокабинет на Сергей Станишев. И ще трябва да управляват с мандата на недолюбваното ДПС. Второ, ако първоначално левите създаваха впечатление, че се борят за принципи и са готови на отстъпки в името на коалицията, то по време на преговорите за втория мандат те активно се включиха в грозната политическа пиеса, влизайки в ролята на НДСВ от първия мандат. Отстъпление е и отказът от Министерството на отбраната, макар че на фона на това, което БСП беше принудена да даде при раздаването на креслата при първия мандат (финансовото, регионалното, спортното, икономическото, военното министерство), сега левицата направо е ударила джакпота. Минус ще бъде, ако БСП се откаже от ревизия на царските имоти и на други скандални сделки на досегашния кабинет.
Като цяло обаче БСП печели. На практика социалистите имат 10 гласа от общо 17 в бъдещото правителство. Разпределението е 8:5:3, но социалистите могат да разчитат на гласовете на премиера и на финансовия министър Пламен Орешарски, който е консенсусна кандидатура, но бе предложение на Сергей Станишев още при първия проектокабинет. Запазването на Орешарски на този пост е плюс за левицата, защото така се тушира най-често повтаряното обвинение - че БСП ще сложи там свой човек, който ще харчи безразборно натрупания бюджетен излишък и ще изправи отново страната пред финансова криза.
С решението именно Станишев да е премиерът БСП ще успее да запази и целостта на партията. Ако соцлидерът не бе склонил да поеме министърпредседателския пост, в левицата със сигурност щяха да настъпят центробежни процеси. Не е тайна, че там има хора, които отсега се готвят за конгреса през декември.
Друг е въпросът дали това е най-добрият избор за самия Станишев. Пред този кабинет в тази ситуация в България има доста капани, най-големият от които е заплахата да бъде отложено членството ни в ЕС. Ако това се случи, няма да има никакво значение, че проблемите бяха завещани от предишните управляващи и че не бяха решени навреме заради продължилата над месец политическа криза, за която допринесоха всички партии в НС. Вината ще легне върху Станишев.
Балансирането между ненавиждащите се ДПС и НДСВ също ще бъде сложна задача и заплахата работата на кабинета да бъде блокирана ще е реална всеки ден.
Загубата на ролята на балансьора пък е един от минусите, които ДПС ще запише.
За първи път Доган претърпя и личен провал
- той публично обеща да намери подкрепа за кабинета на ДПС и БСП при първия мандат, но не успя.
Преговорите откроиха и още една отрицателна черта на ДПС - движението не разбра колко голяма съпротива има срещу него и продължи арогантно да гледа от висотата на последна инстанция. Нещо повече, покрай наводненията се видя, че министрите на ДПС в сегашния кабинет не са си свършили работата. Което не попречи на Доган и заместниците му безсрамно да обвиняват за щетите само НДСВ. Това едва ли е добра атестация за един партньор. А иначе ДПС си взе своето - две важни и ресурсни министерства - на екологията и земеделието. Както и нещо повече - кабинетът е с техен мандат.
И така преговорите свършиха, но играта тепърва започва. А ако тя се играе така, както течаха преговорите, нищо добро не чака нито правителството, нито страната. Особено като се има предвид, че между партньорите във властта липсва най-важното - доверието.
