Хубавата, все още неиздадена книга на Алфред Криспин се казва "Транснационалите". А Реймънд Върнън в своите четири книги ги наричаше "мултинационалите". Той бе запомнен като откривателя на глобализацията.
Това е несправедливо към един икономист, който бе твърде сериозен, за да се кичи с такава претенция. Той казваше, че рядко можеш да откриеш нещо ново под слънцето.
В икономиката и в политиката повечето неща са стари като находките, на които археолозите и иманярите продължават да се натъкват при техните разкопки на територията на България. Globus е латинска дума; вероятно в античния свят още преди римляните разни владетели и полиси в Средиземноморието са изпитвали на гърба си натиска на зараждащите се мултинационали.
Херодот описал как гърците победили персите. Тукидид, роден около 460 година преди Христа (едно поколение след Херодот), разказва какво се случило после. Победителите се сбили един с друг. Това е Пелопонеската война.
Тукидид израсъл в заможно семейство, баща му имал златни мини в тогавашна Тракия, а "Пелопонеската война" е ключ към разбиране на международните отношения във всички времена. Тукидид първи разглежда международните отношения прагматично. Затова "Пелопонеската война" е тълкувана от Хобс, Хамилтън, Фон Клаузевиц, а в по ново време от Ханс Моргентау, Джордж Ф. Кенън, Хенри Кисинджър.
Тукидид открил нещо действително ново и въвел в политическата наука понятието "баланс на силите".
Гърците дълго време враждували с персите. Имало баланс на силите; никой не можел да вземе превес. После гърците победили и балансът бил нарушен. Персите загубили в конфронтацията, но и гърците не спечелили, понеже започнали да се бият помежду си. Причината е нарушеният баланс на силите.
Реймънд Върнън стана оракулът, на когото враговете и привържениците на глобализма задават въпроси. Отговорите му не успокояваха нито едните, нито другите. Те предизвикваха характерната за примитивно мислещите хора реакция:
Този човек няма позиция, която да отстоява. Не можеш да го разбереш дали е против мултинационалите, или е за. Дали е гнил либерал, или е стопроцентов червенокръвен американец.
Реймънд Върнън не бе нито против, нито за. Той каза какво е хубавото и какво е лошото на мултинационалите.
Последната му книга излезе през 1998 и се нарича "В окото на урагана", а нейното подзаглавие е "Тревожното бъдеще на мултинационалните предприятия". В нея той обрисува един свят на бушуващи търговски и политически конфликти. Малък брой компании като "Майкрософт", "Тойота", "Ай Би Ем", "Сименс" и "Самсунг" генерират половината от индустриалното производство на света и половината от външната търговия. Те тласкат целия свят към свободна търговия; казват, че не са врагове нито на националните държави, нито на националните култури. Но те ги поставят на страшно изпитание и предизвикват кризи по всички точки на глобуса. Европейците не могат затворят очи за факта, че глобализацията подрива качеството на живота и социалната защитеност на отделния човек. Японците няма как да не видят, че системата, която им е осигурявала пожизнена заетост, се срива. Американците - че работни места биват изнасяни в чужбина.
САЩ компенсират този аутсорсинг по редица начини. На моменти дори откриват повече работни места, отколкото закриват. Но начините за компенсиране стават все по-рискови. С две думи, оракулът вещае ураган.
Две думи и за самия оракул. Авторът на "В окото на урагана" Реймънд Върнън участва в създаването на МВФ и ГАТТ (Международния валутен фонд и Общото споразумение за митата и търговията), помогна за разработването и осъществяването на "плана Маршал", получи най-висшата японска награда - ордена на изгряващото слънце, затова че въпреки все още силните антияпонски настроения след войната успешно защити идеята САЩ да дадат преференции за вноса от Япония с оглед на нейното възстановяване.
Той заемаше високи постове в Държавния департамент. От 1956 до края на живота си през 1999 преподаваше в Харвард - отначало икономика, после международни отношения.
Засега предсказанията на оракула се сбъдват. Реймънд Върнън обоснова и предрече голямата приватизационна вълна в западните държави през 80-те и 90-те години, също ефикасността, с която транснационалите прехвърлят производствата си в страни, където трудът е евтин, а после се изтеглят и отиват другаде.
Същевременно той не забрави, че в годините на голямата депресия се потял да разтоварва камиончето на баща си. За разлика от световните лидери, които са погълнати от проблемите на момента, Реймънд Върнън имал време да мисли - под ритмичния плясък на веслата всяка сутрин, докато гребял по река Чарлз.
http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/pol1 16/imperial.htm
Редактирано от - Slushasht на 17/8/2005 г/ 01:22:17