|
Палестинците няма да могат да се възползват от изоставените имоти, но техният покоен лидер
Ясер Арафат трябва да се усмихва щастливо в гроба си
Подобно нещо той не бе и помислял да стори с евреите дори в най-радикалните периоди на борбата си за връщане на палестинските земи. Израел сам направи исторически завой 38 години след Шестдневната война през 1967 г., която отрови мира в целия Близък изток и даде оправдания на ислямския тероризъм по света. Палестинците вероятно вярват, че тяхната съпротива е довела до израелското изтегляне от окупираните територии, но Шарон е последният, който би се съгласил с подобно мнение.
Булдозерът на израелската десница, който носеше лична отговорност за разпалването на последната палестинска интифада, предизвикана от неговото провокационно посещение на храмовия хълм в Ерусалим през октомври 2000 г., можеше да държи окупираните земи под оръжие до последния си ден на власт. Никой не се съмняваше в неговите убеждения на "ястреб", но точно в лагера на "ястребите" той извърши поврат: раздели политиката от идеологията. Въпреки че бе подложен на мощен вътрешен натиск, Шарон не отстъпи от плана си за изтегляне, обявен преди година и половина, защото всеки ден го убеждаваше, че е на прав път. Той даде на израелската десница реализма, който до голяма степен й липсваше още от времето на Бен Гурион и създаването на еврейската държава през 1948 г.
Същият Шарон, който като много свои съмишленици бе изпълнен с месиански амбиции и насърчаваше след 1967 г. евреите колонисти с думите "завладявайте всеки хълм, докато не е станало късно", днес ги агитира:
"Не можем да бъдем навсякъде"
На израелското правителство му бяха необходими почти четири десетилетия, за да види очевидното: Ивицата Газа е само 360 кв. км, но на нея живеят 1,3 млн. палестинци. Дори местните жители да се отнасяха равнодушно към няколкото хиляди заселници, израелците едва ли щяха да се чувстват спокойно при такова съжителство. Само простият факт, че техните доходи са поне десет пъти по-големи, би предизвиквал искрена съседска завист. А като се добави и основателната национална омраза (окупаторът си е окупатор), ясно е, че "нормален" живот за евреите би могъл да се гарантира само от армия, която би трябвало да е по-многобройна и от заселниците.
"Израел не може вечно да контролира Газа, над милион палестинци живеят там в бежански лагери, в бедност и ненавист, без каквато и да е надежда на хоризонта", заяви Шарон в драматично обръщение към нацията в понеделник вечерта. "Това е нашият отговор на реалността. Той е израз не на слабост, а на сила", обясни премиерът.
Силата е за вътрешнополитическа употреба,
защото година преди парламентарните избори през октомври 2006 г. Шарон отне с един удар много от аргументите на своите противници в лагера на "гълъбите". Но заедно с това той показа твърдост към съперниците си в своя лагер и по-специално по отношение на бившия премиер Бенямин Нетаняху, който миналата седмица демонстративно му хвърли оставка в лицето от поста министър на финансите.
Що се отнася до слабостта, тя не е в политическите игри в Ерусалим, а в цялостната стратегия на държавата Израел, която сгреши, като пожела територии, без да е способна да ги изведе до икономически просперитет. Превръщането на Ивицата Газа и Западния бряг в гигантски гета показа колко е абсурдно да се градят териториални амбиции върху библейски притчи. Друг е въпросът, че всичко това стана и за сметка на международното право.
количествените натрупвания преминават в качествени. 
