|
Валери Димитров e роден на 2 юни 1954 г. в София. Професор по административно право. През 1980-1984 г. е юрисконсулт в "Пътни строежи", София. От 1984 г. досега работи в УНСС, преподава финансово, банково и борсово право. От 1991 до 2001 г. е правен съветник на управителния съвет на БНБ. Депутат в 39-ото НС, председател на комисията по икономическа политика. На 7 април 2005 г. е избран от НС за председател на Сметната палата. Женен, с две деца.
- Г-н Димитров, вашият екип дойде през пролетта с амбициозната задача да промени начина на работа в Сметната палата. Какво направихте досега?
- Доста неща се промениха, но има и приемственост. От председателя и 10-имата членове на ръководството на Сметната палата само г-н Кадир Кадир остана от стария екип.
Първото, което направихме, беше да преустроим дейността на палатата по отделения. Тя има одиторски състав, разпределен в 10 отделения в София и одитори в 6 териториални поделения в окръжните градове. Преустроихме работата на отделенията. Обособихме близки по дейност групи от разпоредители с бюджетни средства и за одита върху тях е отговорен ръководителят на съответното отделение.
Бих казал, че не сме се ръководили от волунтаристични мотиви, напротив, консултирахме се и с бившите членове от палатата и имахме професионалната им подкрепа.
Имаше две отделения, които се занимаваха с т. нар. одит на изпълнението - това е модерен одит, на политиките на одитираните институции. Ние въведохме принципа, че всяко отделение ще бъде отговорно и за този вид одит. Той е различен от традиционния финансов одит.
Промените не са радикални, но подобряват дейността ни.
- Всяка година партиите забавят отчетите си, как реагирате ?
- Всяка партия сама си носи отговорност за това. По отношение на политическите партии не бих казал, че контролът на Сметната палата е дълбок. Той е по-скоро формален, контрол по документи, доколкото те са си представили финансовите отчети и отчетите, свързани с изборите. Ние можем да кажем дали те са си представили отчетите и дали те отразяват вярно състоянието им.
- Това бяха най-скъпите избори досега...
- Така е, но сега отчетите на партиите тепърва ще се анализират. Като втората картина - за състоянието на имуществото на политическите партии, техните приходи и разходи по време на изборите, може да бъде получена следващата година до 31 март, когато трябва да се представят заверените финансови отчети и трябва да се направи одит. Той ще се съпостави с отчетите на партиите, които те са представили на изборите. В момента проверката на разходите на партиите за изборите е формална. Сметната палата няма правомощия да прави специални одити колко е изразходвано по време на кампаниите.
- В докладите ви одиторите винаги дават някакви препоръки при нарушения - да се рационализират разходите, да има повече счетоводна яснота и т. н. Какво става след тези препоръки - примерно в регионалното министерство или в околната среда?
- Все още е рано да се каже, защото заварихме текущи одити. Но по принцип Сметната палата прави и т. нар. последващ одит - проверка за това доколко са изпълнени предходни предписания и препоръки на Сметната палата. Това обаче изисква по-дълъг период от време. Защото министерствата не се проверяват толкова често, още повече че препоръките могат да са и в областта на финансовия одит, и в одита на изпълнението. Там се проверява доколко самото министерство или друга институция са водили икономична и разумна политика от гледна точка на данъкоплатците. Но заключенията могат да се получат в по-дълъг период - 2-3 години.
- Не е ли дълъг този период, това е почти един мандат?
- Дълъг е, защото дейността на едно министерство не се проверява всяка година. Финансов одит като бюджетна организация се прави всяка година, но одит на определен тип политика не се прави ежегодно. Прави се проверка, оповестяват се резултатите от проверките, но как и защо министерствата изпълняват или не предписанията на одиторите се решава от парламента. Сметната палата разполага с едно мощно оръжие - публикуването на резултатите от одитите.
- Прокуратурата заема ли се с нарушителите?
- По много доклади прокуратурата е проверявала дали няма данни за извършени престъпления. Мисля, че има заведени дела. Традиция е одитният екип на Сметната палата, ако има съмнения, че определени действия или бездействия могат да са вредни, да изпраща сигнали в прокуратурата. Липсва обаче база данни доколко прокуратурата е завела дела и как те са приключили. Такава статистика не се води.
- Какви са най-честите нарушения, които откриват одиторите?
- Най-честите нарушения са свързани с обществените поръчки - както на институции от централната власт, така и от местната. Много често се нарушават. Заобикаля се законът, а това е свързано с изразходване на публичните средства.
Другият въпрос е свързан не толкова с нарушения, а с това дали в рамките на закона се провежда политика от даден министър, която е ефективна и икономична от гледна точка на интересите на обществото. Модерните сметни палати провеждат този одит на изпълнението.
- Правите ли такива одити?
- В програмата ни за следващата година ще се опитаме да направим точно такъв тип одити. Тук работата ще е по-сложна, защото ще се обсъждат показатели, измерители, по които да се прави одитът на изпълнението.
- Ползвате ли чужд опит?
- Да, от сметните палати на Великобритания и Холандия. В момента работим със сметните палати на Германия и Испания.
- Какво планирате за следващата година?
- В европейските държави одитиращият и одитираният са в по-различни отношения - одиторите дават препоръки и проверяваните виждат в това възможност да си подобрят работата. У нас контролът все още се приема с резерви.
Предстои одит на инспекторатите към отделните министерства.
Ще поставим акцента на този тип одит, в който се дава оценка на политика, а не само дали законосъобразно си изхарчил едни пари и финансовият отчет е достоверен.