Как изглежда "събирателният образ" на един банков депозит? С лихва, по-висока от тази по кредитите през първата година от изплащането им, с възможност за теглене на суми преди падежа, с възможност за авансово получаване на лихвата, с възможност за довнасяне... И с минимална сума 500 лв. (евро, долари).
Сега, когато кредитната експанзия на банките е на път да забави темповете си, когато борбата за "дребните" клиенти - най-съвестните кредитополучатели, става по-приглушена, банките поведоха нова битка. Битката за "едрия" спестител. Защото пълният набор от привилегиите, които различните схеми за депозиране дават, може да бъде усетен най-вече от клиента, вложил значителна сума за възможно по-дълго време.
Естествено традиционните депозити, познати от банковата практика отпреди няколко години, съжителстват с новите схеми. Те са по-гъвкави.
Един груб пример - ако едногодишен депозит бъде изтеглен на деветия месец, традиционната "санкция" за клиента е лихва като по безсрочен влог за деветте месеца. При новите схеми той би получил срочната лихва за девет месеца.
От тези примамливи предложения за депозиране на пари печелят хората с по-големи вложения и за по-дълго време. Почти като фразата на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". За някои банки "по-дълго време" означава дори десетки години.
Икономическата теория е дала обяснение на тази закономерност. По-високата лихва е начин да бъде овъзмезден този, който е отложил потреблението си за бъдещ период. Това е заслужено възнаграждение за спестителят защото пак според икономическата теория стойността на парите днес е по-голяма, отколкото утре. Дотук с теорията.
Конкуренцията между банките в момента има по-прагматични измерения. Кредитната експанзия вече е известна. Да, тя е най-печелившата дейност на институциите. Но за да я поддържат, им е необходим свеж ресурс. И естественият начин за неговото осигуряване са депозитите. Които има откъде да бъдат увеличени.
В последното си изследване за спестяванията у нас и в Централна и Източна Европа "Банк Аустрия Кредитанщалт" (собственик на "Ейч Ви Би Банк Биохим" и Хебросбанк) посочва, че между 10% и 19% от хората над 15 години смятат "бурканбанк" като атрактивен начин за спестяване. Спестовната книжка е "популярна" сред 30%-39% от тях.
Освен това има и

значителни валутни спестявания извън банките

Институциите вече са усетили тази ниша. Данните на БНБ показват, че за годината до края на юни 2005 г. при много банки депозитите в евро са се увеличили много повече, отколкото в лева. Което показва, че пазарът на депозити има потенциал за растеж. И вече е въпрос на умение на банките да убедят клиента, че техните спестовни продукти са "верният" начин за инвестиране, че са по-добрата алтернатива на "бурканбанк". Анализаторите на Банк Аустрия са оптимисти. Според тях средният депозит у нас през 2008 г. ще бъде 1069 евро - почти два пъти повече, отколкото през 2004 г., когато беше 591 евро.
Анализаторите на "УниКредит" - собственик на Булбанк, прогнозират, че темпът на нарастване на депозитите ще се забави. Това ще се случи още през тази година и увеличението на депозитите ще е с 24% - до 30,3 млрд. лв. През миналата година привлечените средства са нараснали с 30,8% - до почти 16,4 млрд. лв. Според експертите сред основните "двигатели" на депозитния ръст са намаляването на сивата икономика и привличането на спестяванията от българите в чужбина. А тяхното влияние постепенно ще намалява. По-ниският ръст може да се обясни и с по-голямата база, спрямо която се отчита нарастването за всяка следваща година в сравнение с предходната.
Все пак направените прогнози за размера на депозитите навяват на мисълта, че и 2005 ще е година на по-силно нарастване и разрастване на пазара. След това нещата ще навлязат в нормалното си русло.
Освен че осигуряват ресурс за кредитиране, депозитите играят допълнителна роля пак по отношение на кредитната дейност. Според последните ограничения, които БНБ наложи, за да овладее ръста на заемите, колкото е по-голяма депозитната маса на една банка, толкова по-малко ще усети тя ефекта на усмирителните мерки върху кредитната си дейност. Изискването на централната банка е, когато от сумата на кредитите бъде изваден собственият капитал, резултатът да не надвишава 60% от привлечените депозити от граждани и фирми. Така по-големият размер депозити гарантира на банката хем запазване на обема на кредитиране, хем съответствие с регулациите на БНБ.

Цената, която плащат банките за новите си клиенти,

има няколко компонента. Най-лесно различимият от тях е лихвата по депозитите. Очакванията са с годините тя постепенно да се увеличава. Според анализаторите на "УниКредит" средната лихва по новооткрит левов депозит ще нарасне на 1,94% през 2006 г., докато прогнозите за тази година са тя да бъде 1,84%. Другата част от цената са минималните задължителни резерви, които банките трябва да поддържат при БНБ. С последните изменения в законодателството те бяха увеличени на 8% от привлечените депозити. Най-"невидимата" част са разходите на институциите (за персонал, техническо обезпечаване и др.) по обслужване на клиентските сметки. "Тези разходи са и една от причините да поставим по-висок размер на минималната сума за депозиране. В противен случай разходите са неоправдани", коментираха пред "Сега" от банкови институции. Явно съизмерена с ефекта от увеличаването на депозитите, цената за привличане на клиенти депозитори е поносима и икономически обоснована. Показва го разширяването на гамата от банкови спестовни продукти.

----каре----
Оферти

Предложенията, с които банките примамват клиентите, са най-разнообразни. Условно може да се разделят на две групи - депозити, които съчетават характеристиките на влог и разплащателна сметка и депозити, чиято цел е да привлекат хората за дългосрочни спестявания.
Най-често те са "маскирани" като познат от детството герой (Малечко Палечко или тролчето от "Хари Потър"), навяват мисълта, че вложените средства в банка са работещи ("Активни пари", "Ускорение", "Комфорт", "Авангард"). Наименованията на продуктите понякога са "игра" на думи с името на банката. Част от спестовните схеми допускат хората ежемесечно да внасят определена сума. При други довнасяне не се позволява, но за сметка на това клиентът може да тегли пари от депозитната си сметка, стига сумата да не пада под изисквания минимум. Като минимален вход банките най-често определят 500 лв. Има и такива, при които минималната сума за влагане е 1000 или 1500 лв., а може и по-голяма. Традиционно предлаганата лихва е по-висока от стандартния депозит. Но има по-"специални" условия, за да я получи клиентът. При някои банки тя се капитализира на три или шест месеца. При други лихвеният процент е фиксиран за няколко години. И се увеличава, след като изтече този период.

---Таблица---
Топ 10 на банките с най-голямо увеличение на депозитите*

Банка

Депозити (в хил. лв.) в края на юни 2005

Нарастване (в хил. лв.) спрямо юни 2004 г.

Банка ДСК	2 991 362	726 196
Райфайзенбанк	1 325 850	705 775
Обединена българска банка	1 929 910	478 577
Булбанк	2 443 071	369 197
СИБанк	731 694	296 585
Ейч Ви Би Банк Биохим	1 079 395	258 109
Първа инвестиционна банка	948 662	253 204
ДЗИ Банк	763 483	251 499
Централна кооперативна банка	540 234	228 316
Пощенска банка	802 556	157 421