Не мина и ден от встъпването в длъжност на новото българско правителство, и долетя първата "честитка". Тя дойде от Либия.

Посланикът на Триполи в Лондон Мохамед аз Зуи заяви, че най-доброто решение на случая с осъдените на смърт български медсестри е двете държави да договорят споразумение за обезщетения. Така присъдите можело да бъдат отменени.

На пръв поглед нищо ново. Но само на пръв поглед. За този вариант пръв, още през декември 2004 г., открито намекна либийският външен министър Абдел Рахман Мохамед Шалкам. Новото в случая е, че "честитката" идва веднага след чаканата почти два месеца смяна на властта в София. Явно тя е била в джоба на либийските дипломати, които са нямали търпение да я огласят. Напомнянето дойде само няколко часа след като бившият външен министър Соломон Паси "предаде" на наследника си Ивайло Калфин нерешения проблем.



Поредното негативно послание има няколко цели



Може би най-важната от тях е от самото начало да се разсеят всякакви илюзии, че БСП ще реши с магическа пръчка проблема, защото е наследник на партията, градила братска дружба с Либия. Не трябва да забравяме, че социалистическата идеология е напълно чужда на Муамар Кадафи, който не признава нищо освен своята Трета световна теория. В Джамахирията партиите са забранени от закона.

Със сигурност в БСП осъзнават това. Неслучайно Георги Първанов - първият български президент, посетил Либия след падането на комунизма у нас, -заяви, че никой не трябва да очаква, че ще доведе медсестрите със самолета в София.

С "честитката" Либия за пореден път ни даде да разберем, че ще продължава да играе ролята на държава-мъченик. След като изплати компенсации на САЩ, Франция и Германия, и тя трябва да получи нещо.



По "странно" съвпадение



първоначално споменаваните в Триполи суми за компенсации бяха подобни на тези, изплатени на глава за взривения над Локърби самолет. За него Либия даде 2,7 милиарда долара - по 10 милиона за всяка от 270-те жертви. А в случая с медсестрите роднините на заразените деца намекваха за 4,26 милиарда долара, т.е. по 10 милиона долара за всяко едно от заразените 426 деца. Още един показателен детайл - Аз Зуи лично участваше в преговорите за компенсациите за Локърби.

Този път посланик Аз Зуи спомена, че сумата е проблем на българското правителство. С една дума, отговорността бе прехвърлена единствено върху плещите на София. Това също не е празен ход. Защото ако случайно се поддадем на натиска и предложим компенсации, от Триполи веднага могат да вдигнат сумата. На всички е ясно, че България няма откъде да вземе толкова пари и неслучайно включи в преговорите страните от ЕС. До този момент нашата твърда позиция е, че няма да платим нищо, защото медсестрите са невинни. Със сигурност и занапред ще е така.

Да не забравяме и друго. През февруари т. г. близките на болните либийчета заявиха, че компенсациите може да надхвърлят многократно първоначално обявените 4,26 милиарда долара. Според тях всеки роднина може да заведе граждански иск за каквато си иска сума - 1, 10, че дори и 100 милиона долара.

Друга вероятна цел на посланието е Либия да покаже, че



този път инициативата е в нейни ръце



При предишната смяна на властта през 2001 г. първата крачка направи Соломон Паси, който трябваше спешно да наваксва бездействието на предшественика си Надежда Михайлова. Смяната на тактиката тогава роди доста надежди, че може да има благоприятно развитие по случая. Те обаче не се оправдаха. Сега Либия задава темпото и тактиката.

Преди десетина дни от Триполи дойде още един сигнал - изобщо да не се надяваме, че мъчителите на медсестрите ще получат справедливо възмездие. Тогава стана ясно, че Върховният съд ще разгледа обжалването на оправдателните присъди над палачите в най-добрия случай след година. А на 15 ноември т. г. Върховният съд трябва да се произнесе по обжалването на смъртните присъди срещу българките. Нищо чудно дотогава да настъпи затишие и да няма нови послания от Триполи. И най-доброто, което засега можем да очакваме, са подаяния от рода на "разширяване на жилищната площ" на осъдените ни сънароднички - скоро те ще обитават не една, а "цели" две стаи. Разбира се, не под домашен арест, а в пристройка в затвора "Джудейда" в Триполи.

Всичко това заедно с екзекуцията в Либия на няколко чужденци преди месец трябва ясно да покаже, че битката е навлязла в решителна фаза. Триполи не смята да прави повече отстъпки. А България е в цайтнот.