|
Гинка Чавдарова е завършила Киевския държавен университет, специалност икономика и математика. Доктор по икономика с дисертация по ефективност на инвестициите. Експерт по териториално планиране, местно самоуправление и общински финанси. Работила е за Националния център за териториално развитие и жилищна политика. Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините от създаването му през 1996 г. досега.
- Г-жо Чавдарова, имате ли вече обобщена справка за щетите от наводненията?
- Не, за съжаление от последната трета вълна, която по продължение надвишава първите две, защото продължава на етапи, нямаме пълно обобщение. Имаме обобщение само за щетите върху общинската инфраструктура. По последна информация, която все още не е пълна, те надхвърлят 300 млн. лв. Тази сума продължава да расте. По наша молба общините подредиха обектите по спешна нужда от ремонт, за да откроим тези, които задължително трябва да се възстановят до зимата. Необходимата сума след 2-те наводнения беше 100 млн. лв. Засега нямаме актуализация за новите обекти, но сигурно ще стигне 150 млн. лв.
- Какви са тези обекти?
- Главно пътни връзки с мостове и други съоръжения, училища, детски градини, болници с разрушени покриви и наводнени цели етажи.
- 15 септември е само след месец, а много училища още се ползват като убежище за останалите без покрив. Как кметовете ще се справят, за да започне учебната година навреме?
- Да. Точно затова на заседанието на кризисния щаб настоях да се съгласуват критериите и приоритетите на различните институции, по които може да се иска финансиране. Например пострадали училища могат да се финансират от националната комисия по бедствията, от социално-инвестиционния фонд, от Министерството на образованието. Трябва ясно да се знае кое откъде минава, за да може с малкото пари, които имаме в различните структури, да се извърши максималното. Да речем, аз съм кмет, имам 12 пострадали училища. По критериите на социално-инвестиционния фонд могат да се ремонтират 2, с парите на образователното министерство - 7, останалите 5 минават през националната комисия. По този начин реално ще се ускорят процедурите. Сега тези 12 училища са подадени в националната комисия. Няма отговор кое от тях е одобрено, за да се търси друго финансиране за останалите. Това важи и за останалите обекти.
Проблем обаче има с възстановяването на пътните връзки. Генералният щаб на армията ще ни помогне за ремонта на тези пътища, които са единствени и със съществено значение за осигуряването на достъп до населените места. Много се притесняваме обаче, че парите за инфраструктура се отпускат през компанията за "Публични инвестиционни проекти". Нейните процедури са доста продължителни във времето, с доста документи, одобрения и съгласувания. Има и друг проблем - за да подадем документи там, трябва да имаме готов проект. Но тези бедни общини не могат да си позволят да платят 50 000 лв. за проект. Става въпрос за наистина бедни общини като Криводол, Роман, за които и 5000 лв. са много.
- Докога трябва да се предоставят парите, за да може да се посрещне зимата нормално?
- Сега, в този момент, през август, средствата на практика трябва да са в общините. Твърди се, че кметовете не усвояваме парите, но това не е вярно. Ако например община Ботевград е подала до националната комисия обекти с документация за 6 млн. лв., няма отговор за нито един от обектите. Научава от нас, че са й отпуснати 100 000 лв. Общината не може да започне да ги усвоява незабавно, защото тя не знае за кой обект са дадени парите. Оказва се, че са отпуснати авансово за почистване на речните корита. Но информацията за какво са и условията как да се харчат стига по-късно. А и половината от тези нищожни средства вече са похарчени.
- От кризисния щаб смятат ли, че могат да ви отпуснат тези най-необходими средства през август?
- В компанията "Публични инвестиционни проекти" са заделени 120 млн. лв. общо за инфраструктура. Не се знае обаче колко са отделени за общините, защото там има и за ремонт на жп мрежата, за републиканската пътна мрежа. Не се знае и кога и при какви условия ще отидат в общините. Това незабавно трябва да се уточни.
Що се касае до най-неотложните действия, общините ги финансират "на червено". Разчистването, което се прави с техника на армията или с частни фирми, е с горива, които не можем да платим. Кметовете задлъжняват към доставчика с надеждата, че тези пари ще дойдат. Само за общинската инфраструктура най-неотложните потребности са за 30 млн. лв. Все пак тези пари могат да се заделят от общата сума от 120 млн. лв.
- Общинските съвети пренасочват пари от едни пера в бюджетите към покриване на щетите от наводненията. Това не е ли забранено по закон?
- По закон те нямат право да пренасочват средства, могат да взимат само от собствените си приходи. Но така оголват последващите услуги. Могат да взимат от местните данъци, които са нищожни. Кметовете обаче пренасочват пари от други важни пера, за което ще бъдат наказани. Но ако трябва да избират между наказанието и спасяването на хората, ясно е какво ще предпочетат. Взима се от такса смет, която е платена наведнъж, а почистването трябва да се осигурява през цялата година. По закон нямат право от тази сума да теглят нищо, но пред опасността цяло село да бъде заразено те предпочитат да ползват тези пари за дезинфекция с надеждата, че ще бъдат възстановени. Ако това не стане, ще зейне дупка в бюджета.
- Какво се прави в момента, за да се предотвратят по-големи загуби при нови наводнения?
- Правят се оценки и описи на щетите по къщите. Усилено тече хуманитарната подкрепа. Почистват се речни корита и се прави опит да се направят проходими улиците. Защото в Горна Малина половината от улиците са с дерета по метър и половина по средата. Водата е издълбала пропаст в средата на улицата и е непроходима. Изгребва се пясък от едно място - от речното корито, и се извозва към улиците. Извършват се само спешните възстановителни работи.
- Какви превантивни мерки се взимат, за да няма още повече пострадали?
- Превантивните мерки са по линия на дигите, но за тях не отговарят общините. Те са към регионалното министерство или към Министерството на земеделието. Общините нямат право да ги правят, могат да помагат на хората, които сами си струпват чували пред къщите. Второто важно нещо е почистването на коритото. Като е задръстено, реката прелива, не може да се оттече, под моста са натрупани тонове дървета. Ако те стоят, идва вълната, прелива над моста и залива къщите.
- Колко пари са нужни, за да се извърши това почистване?
- Много. Но нашият съвет е да се почистят най-опасните участъци - под мостовете, на завои на реката, другаде, където има натрупване. Ясно е, че цялостно почистване не може да се направи сега.
- Има и места, където хората се наводняват по няколко пъти.
- Това е масово.
- Нищо ли не може да се направи, за да се предотвратят тези непрекъснати наводнения на едни и същи селища? Да се евакуират хората?
- Не. Видяхме последиците и проблемите от евакуацията. До нея се прибягва, когато има реална опасност за живота на хората. Ако има опасност само да му се наводни мазето, човекът трябва да е там и да изхвърля водата. Съхраняването на това, което е останало в евакуираното жилище, също е проблем. Ние не можем да сложим охрана на всяка къща. А желаещи да се възползват от тежката ситуация не са единици.
- Каква част от хората ще получат обезщетение за разрушените си домове?
- Тези, които имат документи за собственост, ще получат помощ да възстановят част от щетата - да се гарантира, че човекът ще си осигури подслон през зимата. Ако на човек му е бутната къща от 200 кв. м, държавата не е длъжна да му възстанови 200 квадрата. Ще се възстанови някаква минимална квадратура - 20-30 кв. м, която да му позволи да има покрив над главата си. По-нататъшното разширяване ще си е личен негов ангажимент. Тези, които са живели в незаконни жилища, ще бъдат подслонени в общински сгради. Но ще се предложат условия за настаняване, наемен договор. Общините по места ще решат за какъв период ще живеят, без да плащат наем, и след това какъв да е наемът.
- Прие ли се вашето предложение да се представят 2 пъти по-малко документи при кандидатстването за компенсации.
- Засега от "Гражданска защита" се прие, внасяме го и в националната комисия, надяваме се половината от документите да отпаднат.
- Колко са останалите без покрив при последните наводнения?
- Разрушените къщи бяха към 800, сега са над 1000. Останалите без покрив бяха 3000, броят им сигурно ще стигне 5000-6000 души.
- Стигна ли се до някакво окончателно решение къде ще се настанят тези хора?
- Има различни варианти според условията по общини. Някъде ще се настаняват в готови сгради, които ще се пригодят. Другаде - в специално построени временни къщи. На трети, които искат сами да възстановят домовете си, ще се помогне със строителни материали.
- Заговори се за фургони.
- Могат да се осигурят и фургони от "Държавен резерв", но нямаме информация за броя и качеството им. След първото наводнение ни бяха предложени фургони в толкова лошо състояние, че бяха отказани от кметовете.
- Май не сте склонни на варианта сглобяеми къщи?
- Склонни сме. Но производителите, като усетиха, че има пазар за сглобяемите къщи, поставиха доста високи цени. Затова предупреждаваме, че ще информираме общините и за вносни къщи на половин от тази цена. За нас е важно да настаним двойно повече хора. Така че ще се използват такива къщи, но се надяваме на разбиране за добри, поносими цени, защото гоним количество в момента.
- Ще бъдат ли готови до края на септември или до октомври?
- Да. Но те осигуряват само конструкцията. По-тежката работа - бетонен фундамент, канализация, вода и ток, остава грижа на общината. Пари за тях няма, ще се искат от държавата.
