"Владее английски език", "Служи си перфектно с английски и...", "Говори английски и...". Пустият английски език вече фигурира във всички автобиографии и личностни характеристики. От години у нас и по целия свят съвсем естествено английският се възприема като френски прозорец към света и хората масово го изучават - малките ученици го упражняват помежду си в трамвая, всеки работещ с интернет го поназнайва.

Да разбираш английски вече е почти задължително. И почти банално - трудовият пазар е пренаселен от англоговорящи хора. Владеещи западен език вече се срещат под път и над път. Рядкост, както винаги, са хората, които четат йероглифи и други труднодостъпни източни писмености. (Бегло сравнение: годишно Софийският университет приема 85 студенти в специалност английска филология, а в японистика - 12.) Тяхната ниша в трудовия пазар е все още малка, но обещаваща предвид настоящия икономически възход на големите азиатски държави.

Поради това изучаването на източни езици си е стратегическо образование, смята Татяна Предова, педагогически съветник в 18-о СОУ "Уилям Гладстон" в София, където освен по френски, английски и немски език има и гимназиални



паралелки с японски, китайски, арабски и персийски



Четирите класа са открити през 1990 г. по идея на ръководството на СОУ-то. Освен основния източен език в тях се изучава и втори, западен. Приемът е както в останалите езикови гимназии - след седми клас с изпити по математика и литература, паралелките са от по 26 деца. Първата година (VIII кл.) учениците имат по 19 часа седмично по езика.

Понастоящем японската катедра на училището е съставена от четирима учители. Двама от тях са японци, които пристигат тук по доброволческа програма на японското правителство, след като минат курсове по български. Всеки от тях идва тук за две години. Първата година, обяснява Предова, младшият учител заварва по-старшия, който го ориентира в работата. На следващата година той пък въвежда следващия нов, а по-старият си отива.

Другите двама са българи, преподаватели в Софийския университет. Братислав Иванов е завършил японистика в Московския държавен университет. В университета той води лекции по класически японски, в училището е от 1997 г. "В часовете по японска литература тук акцентираме върху литературната история, понеже произведенията са на класически език, който съществено се различава от модерния, както и върху малките поетични форми" - хайку и танка, казва Иванов. За упражнение учениците пишат хайку.

В популярното тристишие от тази есен ще се упражняват и ученици от



русенското училище "Васил Левски"



По идея на местни бизнесмени, които имат делови контакти в източни държави, тази година там се откриват паралелки с японски и китайски език. От ръководството на "Левски" потърсили именно опитното столично СОУ за професионален съвет.

Една дръзка идея доби реални очертания в "Уилям Гладстон" тази година. "Певецът Кадзуфуми Миядзава, който имаше концерт в София, ни гостува и много деца от долните класове дойдоха от любопитство на срещата", казва Предова. След това чули децата да си повтарят разни японски думички из коридорите и решили, че ще им е интересно. И обявили прием за японска паралелка от първи клас за тази есен. До момента са записани повече от 50 деца, т.е. поне два класа. Часовете им по езика ще води Цветелина Радева, която преподава съвременен японски в СУ и от три години - в гимназиалните класове на "Уилям Гладстон".

"Със същинската лексика не можем, разбира се, да натоварим деца", пояснява Братислав Иванов. В I клас те ще се занимават с традиционни японски игри, оригами и други популярни изкуства, предназначени да събудят интереса им, казва той. Едва по-нататък ще започнат и самия език. Идеята е те да учат японски до ХII клас и да преминават без изпит в гимназиалната паралелка.

Оттук учениците излизат със солидни знания по практическия език и не отстъпват на завършващите университета японисти, китаисти, иранисти и арабисти, твърди Татяна Предова. Може би поради това малко от випускниците по думите й се насочват към филология, "използват езика по-скоро като инструмент и голяма част кандидатстват в японски университети".

От тази година в китайската паралелка също ще има учител - чужденец. До момента само един учителка - Яна Шишкова, водела уроците по китайски. Тя "смогвала", понеже не всяка година има кандидати - по-миналата например клас е нямало. Единствено японската от източните паралелки в "Уилям Гладстон" е ежегодна. За арабската и персийската паралелка приемът е през година. Арабски впрочем се преподава на още едно място в София - в



иракското училище в кв. "Мусагеница",



но то е за деца на близкоизточни дипломати. Училището по принцип е отворено за българчета - "няма проблем", но няма и кандидати, свива рамене зам.-директорът Халил ал Ахмед.

Материалната база на школото е във вехнещо състояние, то се помещава в едното крило на детската градина в квартала. Това обаче е единственото място у нас, където децата на посланиците, аташетата и консулите на Ирак, Сирия, Йемен, Либия, Саудитска Арабия и други близкоизточни държави могат да учат на родния си език. 120 деца учат там понастоящем по иракската образователна система. Като чужди езици се учат български и разбира се, английски. За часовете по български, обяснява Ал Ахмед, е поканен учител от Института за чуждестранни студенти към Софийския университет.



Тук учат и две българчета



Родителите им не са дипломати, но работят в Либия и са ги записали тук заради езика, обяснява директорът. Децата държат зрелостни изпити след IХ и ХII клас. Системата за оценяване е точкова - максимумът е 100, а минимумът - 50. Изпитите се проверяват в образователното министерство в Багдад. Училището, разказва Ал Ахмед, е открито през 1985 г. В началото нещата вървели (Ирак има много задгранични училища. Преди да дойде тук, след като завършил математика в Багдадския университет, Ал Ахмед работил в друго такова училище - в Джибути). През 1989 г. обаче, когато Ирак напада Кувейт,



държавната субсидия за школото спира заради икономическото ембарго,



наложено на страната от САЩ.

От тамошното просветно министерство обявяват, че училището в София трябва да се закрие, и дават разрешение то да продължи дейността си само в случай, че се самоиздържа. Така софийските учители въвели такси - "по 100-120 лева месечно на дете, но ако родителите не могат, не плащат пълната сума". От тази година, усмихва се зам.-директорът, от Ирак ще пристигне първият транш от възобновената субсидия, така че тук нещата ще се пооправят, а таксата ще падне на 30-40 лв.

От 1998 г. в София се изучава и хинди на гимназиално ниво. Директорът на 79-о СОУ "Индира Ганди" в "Люлин" Костадин Димитров организирал среща с тогавашния индийски посланик у нас Нирупам Сен и образователния министър Веселин Методиев, на която получил благословия да се въведе преподаване на хинди в училището.



Хинди започва да се изучава в девети клас



като втори чужд език (само в един клас от випуска - чуждоезиковия). В IХ и Х клас има по три часа седмично, а в ХI и ХII - по пет. На общо четирите класа преподава един учител. Имаме известни затруднения с намирането на преподаватели по хинди, споделя Костадинов. Има непрекъснато текучество - според неофициалната ни статистика всяка година имаме нови, казва той. Сега например Донка Костадинова, която е водила часовете, напуска и на нейно място ще дойде друг.

Училището поддържа връзки с катедрата по индология на СУ, която помага за намирането на учители. Допреди две години обаче в тази специалност нямало дисциплина педагогика. Дипломираните индолози започвали да преподават тук на по-ниска заплата поради липса на педагогическа правоспособност. Сега този проблем е решен - по желание индолозите в СУ учат и педагогика, така че в училище получават пълно възнаграждение.