Идеята за обща дясна кандидатура за кмет на столицата е на път да повтори сценария, разигран при опитите да се състави десноцентристко правителство. ДСБ вече предпостави нещата, като направи преговори проформа с останалите и изпревари всички с обявяването на кандидата си Светослав Гаврийски.

Ситуацията ли беше аварийна, времето ли ги притискаше? Нищо подобно. Държавата живя в безтегловност петдесет и кусур дни без правителство и това почти сигурно ще се отрази на членството в Евросъюза. И това е само част от проблемите след протяжните пазарлъци между БСП, НДСВ, ДПС, БНС и други участници.

Частичните избори са чак в края на октомври, кампанията почва след цели 45 дни. Депутатите тепърва ще хващат пътя към морето, а властта още се ослушва в новите си кабинети. Подготовката на изборите не започва с излъчването на кандидата. Тя завършва с него.

В СДС, както обикновено напоследък, действат със закъснение - тепърва ще преговарят. Пак със същите десни участници и на същата тема, но с обърнат въпрос: ако ние излезем с номинация, дали бихте ни подкрепили? Това е най-големият дерт на политиците - да са основен играч при издигането,



второстепенният въпрос е дали претендентът е приемлив



Въпреки че местните избори са силно мажоритарни, партийните централи се опитват да обърнат пак пирамидата към себе си.

За Костов и ДСБ кметският вот ще е най-важният тест за тежестта на новата му партия. Първият бяха парламентарните избори, на които доказа, че има такава партия и СДС ще има проблеми с нея. През октомври обаче ще се види дали силата на Костов е нараснала и дали синя София стои зад бившия син лидер. Въпрос на чест.

Преговорите на Костов с останалите десни бяха колкото да установи, че му признават правото на най-влиятелна сила в най-големия град на страната. И да напомни, че Надежда каквото можа, вече направи при опитите за десноцентристки кабинет и при кандидаткметската си кампания преди две години. Т.е. нищо. Тези дни Надежда показа, че няма единомислие дори в собствената й партия по въпроса кой трябва да влезе в управленска коалиция, камо ли да убеди останалите, че заедно могат повече.



БНС пък е нагледен пример за "последователност",



да не говорим, че кметът третомандатник Софиянски сам се отказа от управлението на столицата.

Светослав Гаврийски за съжаление ще се окаже в същата ситуация, в която бяха преди него и Пламен Орешарски, и Стоян Александров. Бившият управител на централната банка е безспорен авторитет в областта си, каквито са и останалите двама. Но има сериозна опасност да бъде похарчен в политическите битки.

Каквото и да направи, винаги ще бъде идентифициран с политическата сила, която го е излъчила за поста. Да споменаваме ли, че може да бъде подменен, ако се окаже непригоден поради някаква причина? Нали точно това се случи с Орешарски през 2003 г.

При всичкия си опит във финансовата сфера Гаврийски е напълно безпомощен в изкусната игра на политика - такава, каквато я разбират у нас. А тя е безмилостна и мачка всичко по пътя си. Тепърва предстои СДС да извади свой претендент, тепърва другите ще се разединят, междувременно ще започне оплюването и ваденето на нечистото бельо. Потърпевшият от всичко това ще е Гаврийски и неговият образ предстои да помътнява до изборите. На които апропо Костов ще разбере дали ще е новият лидер вдясно.