Тероризмът изпревари електронните правителства по пътя към информационното общество. Малко държави могат да се похвалят, че са изпълнили намеренията си за електронно управление, но вече няма терористична организация, която да не употребява интернет. Доклад на Американския институт за мира от март 2004 г. преброи неколкостотин сайта на терористи, а след атентатите в Лондон през юли 2005 г. европейският печат забеляза, че са нараснали до 4000. Западните спецслужби уверяват, че не са спирали да атакуват тези сайтове, а всяка търсачка в интернет може да потвърди, че терористите не са спирали да ги множат.

Стремежът за физическо изтребване на интернет-тероризма очевидно е безсмислен. Утеха може да бъде само фактът, че интернет работи както е замислен - да бъде неуязвим срещу опити за блокирането му. Създаден като децентрализирана мрежова система през 60-те години за нуждите на американските военни, които са се надявали така да защитят командните си възли от ядрено нападение, днес интернет дава шанс и на враговете на САЩ поради своята обща достъпност.

Но да се вини интернет за разрастването на тероризма и да се търси в него механизъм за обуздаването му е все едно



да се гони сянката на терористите



"Световната паяжина" (WWW) не е нищо друго освен част от по-широкото съвременно образувание - мрежовото общество, описано най-добре от родения в Испания американски социолог Мануел Кастелс. Неговата тритомна книга от 1996 г. "Възход на мрежовото общество" (преиздадена през 2000 г., чийто първи том е преведен на български през 2004 г.) дава достатъчно обяснение защо тероризмът е неизтребим с традиционните методи за борба с престъпността. В последните си превъплъщения той е не толкова физически колкото информационен и функционира главно в "пространството от потоци", а не в "пространството от места".

"Всяко информационно проявление - от най-лошото до най-доброто, от най-елитарното до най-общодостъпното - върви ръка за ръка с останалите в тази дигитална вселена, която свързва в един гигантски, исторически супертекст миналите, настоящите и бъдещите проявления на комуникативния разум, пише Кастелс. По този начин те изграждат една нова символна среда. Те превръщат виртуалността в наша реалност."

Атентатите в днешно време постигат целите си главно като



медийни послания,



а не като актове на разрушения. В Ирак всеки ден стават десетки нападения -както срещу иракчани, така срещу чужденци. Те отнемат живота на много повече хора, отколкото атентатите в Лондон. Но поради банализацията на насилието в един военен конфликт отзвукът в медиите отслабва колкото по-голяма е неговата продължителност, въпреки че броят на жертвите расте. Затова пък за тероризирането на света са достатъчни и периодичните смразяващи заплахи на лидерите на "Ал Кайда", отправяни по телевизионни канали или чрез интернет, а оттам и чрез всички медии.

"Терористичните актове днес не представляват цел на техните организатори, те се използват като елементи на информационните технологии. Международните терористи много ефективно се настаниха на информационното поле", пише израелският изследовател Габриел Вайман в специалния доклад 116 на Американския институт за мира, озаглавен "Как съвременният тероризъм използва интернет".

Терористичните мрежи функционират не толкова в йерархически, колкото в



хоризонтални връзки



Разследването на атентатите в Лондон показва, че извършителите не са действали по команда отвън. Но несъмнено са черпели вдъхновение отвън. Вторият по ранг в "Ал Кайда" - Айман аз Зауахири, който на 4 август отправи във видеозапис заплахи срещу Великобритания и САЩ, възползвайки се от шока след лондонските атентати, не бе самозванец, присвоил си чужди "заслуги". Макар в "пространството от места" да изглежда, че терористичните групи действат изолирано, в "пространството от потоци" те са свързани и връзката им личи ясно в мрежовото информационно общество.

Тероризмът черпи сили от информационните мрежи, но ако бъде преследван чрез задушаване на информацията, ще е все едно да бъде горен юрганът заради бълхата. Най-разрушителен ефект върху мрежовото общество би имал опитът да се наложи тотален контрол върху информационните потоци. Той би възвестил краха на съвременната демокрация. Унищожаването заедно с него на комуникационните канали на тероризма би означавало само едно: че тероризмът е постигнал главната си цел - разпадане на важни компоненти на обществената система.



Какво остава тогава - примирение с неизбежното зло?



Отговорът в мрежовото общество е същият като в предмрежовото: да се лекуват причините, а не последиците от болестта. Докато се дават основания за съществуването на тероризма, той ще намира подходяща среда. А кой дава такива основания - това е друга голяма тема, чийто отговор може да бъде открит в посланията на Буш, Блеър и други техни съмишленици.