- Критиката не е толкова към изпълнението на бюджета, колкото към принципите, по които се харчат парите на данъкоплатците. По традиция, откакто има фискална и парична стабилност, се формира излишък. И правителството го харчи по негово усмотрение, а не така, както е гласувано в закона за бюджета, или казано с други думи, както са му позволили представителите на гражданите да направи. Това е голямата критика - че се стига до разходи, за които правителството не е упълномощено.
И 2 млрд. лв. няма да стигнат, ако непрекъснато се раздуват разходите със или без повод. Така че големият проблем е как ще се гласува харченето на излишъка. Въпросът е дали правителството ще може само да реши да направи нова инвестиционна компания например, или да го изхарчи за пенсии, заплати, субсидии. Или пък ще е необходимо одобрението на парламента и той да каже своята дума като представител на данъкоплатците, чиито пари се харчат.
- Сумата бе цитирана вследствие на актуализирана оценка на изпълнението на бюджета. Според вашите анализи има ли нещо притеснително по отношение на бюджетните разходи?
- Ние разполагаме с данните за изпълнението на бюджета до средата на тази година. На тази база не виждам нещо обезпокоително в разходната част на бюджета. Приходната част завършва със сравнително очакван излишък. Проблемът е по-скоро за оставащата част от годината, когато този излишък може да бъде харчен не по най-добрия начин.
- А какъв е най-добрият начин за разходване на средствата?
- Принципно най-ефективният и легитимен начин да се използват средствата е те да отидат за изплащане на държавен дълг. Всичко останало би било по-скоро в рамките на неразумната фискална политика. Разходването на средствата все пак носи определени макроикономически рискове и трябва да се съгласува с парламента и с бюджетната комисия. Необходимо е да има по-широк дебат по този въпрос. Все пак не става дума за 20-30 млн. лв. пари на данъкоплатците, а говорим за излишък, който има значим ефект върху цялата икономика.
- Колко силен натиск би оказал върху бюджета по-високият от очаквания дефицит по текущата сметка? Като последица от него се сочи необходимостта за свиване на бюджетните разходи.
- Според мен това няма да има връзка с бюджета. Няма да има пряка връзка с фискалната политика, нито с приходите, нито с разходите.
Визитка
Георги Стоев е завършил университета "Лувен" в Белгия, специалност законодателен и макроикономически анализ. Натрупал е професионален опит в Института за пазарна икономика. В момента е управляващ собственик в Industry Watch - компания, специализирана в областта на инвестиционните консултации, макроикономическите и политическите анализи.