|
-------------------------------
София вече има нов общ градоустройствен план, но той не може да влезе в сила, преди да бъде гласуван от парламента. Предишният план на столицата е правен през 1961 г. Новият план започна да се работи през 1998 г. 5 г. по-късно беше готов и приет от общинския съвет. Преди няколко месеца кабинетът го одобри, сега отлежава в НС.
Проектът предвижда София да се развива на север - в Софийското поле след "Люлин". Трябва да се развие ниско жилищно строителство - не повече от 3-4-етажни блокчета в по-новите квартали като "Овча купел".
По бул. "Тодор Александров" е планирано да се развива т. нар. софийско "сити". Там трябва да бъдат и първите небостъргачи у нас - 32-35-етажни сгради. Под централните площади пък ще се градят подземни паркинги.
7 нови парка трябва да бъдат изградени в следващите 20 години. Единият се нарича "Софийска Света гора" и обхваща южните склонове на Стара планина. Балнеоложки парк "Жива вода" е предвиден около Банкя, а по поречието на Искър - воден атракционен парк. В полите на Стара планина пък се предлага изграждането на етнографско селище.
Най-пресни са идеите за грандиозно преобразяване на Варна,
която и без това вече има само далечна връзка с досегашното си устройство - апетитът за нови и нови строежи повлече свлачища, а те пък трайно вкараха морската столица във вицовете и преобразиха инфраструктурата й.
Според концепцията на Териториалната проектантска организация, която спечели проекта, в морската столица ще има втори мост, подобен на Аспаруховия. "Съоръжението ще минава над Варненското езеро и ще е логичен елемент от трансевропейската магистрала през Варна", обясни шефът на общинската дирекция "Устройство на територията" инж. Иван Трендафилов. По предварителни оценки мостът ще струва около 155 млн. лв., 116 млн. от които се чакат от ЕС.
Трудно е да се повярва, че Варна може още да расте, но архитектите искат да я развият в няколко посоки: на североизток - към Св. Константин и Златни пясъци, на север - под и на самото Франгенско плато. На запад ще се множат промишлените зони, а на юг ще се урбанизира районът отвъд Аспарухово и Галата.
С поглъщането на нови територии обаче и без това пренаселената морска столица ще трябва да осъвремени инфраструктурата си.
Заданието за градоустройствен план ще включва и толкова необходимото транспортно обследване - ще се направи проучване на трафика на коли и прогноза за следващите 15 г., каква е натовареността на обществения транспорт, каква е нуждата от нови пътища. Едва след това идват конкретните решения за трасетата и класовете на улиците.
Въпреки че сегашният устройствен план е на 24 години, архитектите харесват транспортната му схема и го бранят от прехвърляне на вината за масовото незаконно строителство, което на места съкрати пътя до морето.
Заблуда е, че Варна се развива хаотично, твърдят от общината. Друг бил въпросът, че заради обяснима липса на средства не се изгражда нормална инфраструктура - вода, канализация, пътища.
Общият градоустройствен план на Русе е от 1974 г.
и вече е безнадеждно остарял, казва зам.-кметът Велизар Ранев. Основната част на центъра е строена още в периода 1875-1938 г. и улиците не са предвидени да поемат сегашния огромен транспортен поток. Дунавският град е малко по-напред с подготовката на нова устройствена концепция от Пловдив и Варна. Актуализацията се обсъжда сериозно от 2001 г. Заданието е одобрено през 2002 г., а в края на 2004 е приет и идейният вариант на предварителния проект, когато е бил разширен и обхватът на заданието. Очаква се крайният вариант да бъде получен за четене и обсъждане до края на ноември.
Вече е направен анализ на трафика по вътрешноградските артерии. Замервания установили, че потокът автомобили в участъка от Пантеона до кръговото движение по бул. "Цар Освободител" доближава 550 коли на час - натоварване, характерно за Лъвов и Орлов мост в столицата.
Макар и "подпрян" от Дунав, Русе също се оглежда за нови територии. В новия градоустройствен план се предвижда усвояване на райони в посока село Мартен, ДЗС, местностите Левента и Касева чешма, кварталите "Долапите" и "Средна кула".
Ще се стигне дори до усвояване на части от Дунав
Под русенската болница се предвижда изграждането на нова кейова стена, която ще огради територия от около 60 дка за нов пристан за кораби. Волята на архитектите и общинската управа в Русе е крайбрежието да служи за отдих и туризъм, като се предвиди и разполагането на атракционни съоръжения. А градът да стане далеч по-зелен от сега. Още тази година пък ще се реализира единият транспортен коридор, заложен в плана - "пробивът Бозвели".
В Шумен също вече има поръчка за идеен проект за нов план, който да смени действащия от 1985 г. Според арх. Снежанка Андреева от общината единствената по-сериозно промяна в него вероятно ще е преместването на товарната гара извън града, тъй като в момента тя е слята с пътническата и е почти в средата на Шумен. Според изискванията на ЕС промишлените стоки трябва да се товарят извън населените места. Имало е идея да се мести цялата гара на Шумен, но експертният съвет по устройство на териториите към общината не е възприел това.
1/3 от плевенчани - в резервен квартал
Немалко проблемни зони има в сегашния устройствен план на Плевен, който е от далечната 1965 г. До няколко месеца ще бъдат променени основни подсистеми в схемата, казаха от отдел "Архитектура и градоустройство" на общината. Такива са секторите здравеопазване, спорт, образование, детски заведения.
Много от болниците и училищата въобще не са съществували по времето на съставянето на предишния градоустройствен план и затова изобщо ги няма на картата. В новия план са предвидени терени за разширяването на зоните за спорт. Интересен е случаят с положените бетонни основи на спортната зала пред парк "Кайлъка", чието строителство бе замразено през 1992 г. Въпреки че проектът е с неясно бъдеще, тя трябва да бъде отразена като спортна зона, казват общинските архитекти.
През 1998 г. е направена частична актуализация на градоустройствения план, която обаче засяга само малка част от центъра на Плевен. Жилищните комплекси и индустриалната зона остават извън актуализацията. Така кв. "Дружба", където живее приблизително една трета от населението на Плевен, в плана е отбелязан като резервен терен за жилищно строителство.
Най-много корекции предстоят в индустриалната зона, тъй като там терени и сгради вече многократно са сменяли собствениците си. В градоустройствения план обаче все още фигурират отдавна несъществуващи предприятия. Сложна е ситуацията и с една от най-големите болници в Плевен - Втора клинична база, която изобщо не е отразена в подробния план на зоната.
-------------------------------------
КАРЕ
Търсят се урбанисти
България е изправена пред нов парадокс - за първи път от социализма насам сега започват да се правят общи устройствени планове на градовете и курортните селища, но се оказва, че нямаме подготвени урбанисти. Става дума за архитекти, инженери, геодезисти и ландшафтни архитекти, които да имат опит в градоустройството. Екипите, които бяха одобрени от общините да проучват устройството на територията и да правят проектите за градоустройствените планове, търсят спешно млади специалисти, по възможност скоро да са завършили висшето си образование.
Повече от 15 г. в България не се е работило по градоустройството. Няма приемственост, няма на кого да предадем опита си, казва инж. Георги Селенски от колектива на "Ситиплан", който ще прави устройствен план на Пловдив. Според него у нас са останали 15-20 души.
ПО СТРАНИЦИТЕ РАБОТИХА: Наталия Вучкова, Росен Моллов, Екатерина Терзиева, Божидар Божков, Вили Димитрова, Тонка Петрова, Веселина Гарчева
|
|
|
|
|
