Пловдив има стари традиции в устройството на територията и един от най-старите градоустройствени планове - от 1968 г. Още в края на XIX век се инвестира в строежи на големи обществени сгради и паркове, някои от които са запазени и до днес. Оттогава е и трилъчевото свързване на жп гарата с центъра, рамката от булеварди в днешната централна градска част. До 30-те г. на миналия век архитектурата е под влияние на сецесиона.



Развитието на града обаче излиза извън контрол,



когато след Ньойския договор в края на Първата световна война в Пловдив пристигат вълни от бежанци от Тракия, Македония и Родопите. Проблемът с бездомничеството се решава стихийно, чрез самоволно заемане на парцели и строителство без архитектурни планове и регулация. Градоустройственият хаос се задълбочава и след голямото земетресение през 1928 г., когато са разрушени над 1/3 от сградите.

Не му върви и на новия градоустройствен план от 1944 г. - заради промяната в обществено-политическото устройство на България той е изоставен. А през 50-те години архитектите



вече търсят близост с тогавашната сталинистка архитектура



През 60-те години на мода идва и голямата промишленост. Започва да се мисли за уплътняване на съществуващата градска територия, строителство на многоетажни сгради, свързване на новите жилищни комплекси с промишлените зони. Така се появява последният генерален план на Пловдив от 1968 г., по който градът се развива и до днес. Като основен недостатък на този план се сочи пренебрегването на река Марица като елемент от градския център.

С годините картата на Пловдив отесня за бизнеса. Вече няма неоткупени парцели по входните артерии на града. Част от тях са застроени, празните чакат ред за строителни разрешения или преобразуване на статута на земеделската земя. В средата на 90-те цената на кв. м селска нива стигаше до 3 долара, в момента наддаването започва от 18 евро.

Причината за големия интерес е, че община Пловдив няма свободни терени, тъй като преди време от нейната територия изкуствено бяха откъснати и обособени 2 нови общини - Марица и Родопи. На града не достигат обществени сгради и зеленина. Най-ощетен е район Северен, където се падат по 18 кв. м зеленина при норматив от 25 квадрата.

В Пловдив също започна процедура по изготвяне на нов устройствен план, през юни обществената поръчка спечели консорциумът "Ситиплан". Колективът започва проучване, което трябва да приключи за 2 г. До края на 2007 г. планът трябва да бъде утвърден от общината, ОбС и Министерството на регионалното развитие.

Проблемите пред урбанистите са много. Пловдив е изчерпал възможностите си като компактен град, защото няма свободни площи за първостепенна улична мрежа, социална инфраструктура, зелени площи и жилищни терени, смятат специалистите от "Ситиплан".



Развитието на града зависи от 500 фактора



Дотук вече са набелязани най-сериозните проблеми с устройството на територията. Според урбанистите Пловдив в сегашните си граници е една от най-малките общини в страната - 5000 хектара е градът и още толкова - землището. Градът не може да си разреши проблемите, ако не се намери компромис с общинските администрации на съседните общини Родопи и Марица, чиито територии някога принадлежаха на Пловдив. Като пример специалистите дават входовете и изходите за магистралата, които са в окаяно състояние, но са извън юрисдикцията на община Пловдив. Там, както и на Карловско шосе има хаотично застрояване.

Друг сериозен проблем са комуникациите. Както Варна, и Пловдив ще прави "анкета на подвижността". Една от причините за задръстванията е в това, че градският център е преуплътнен, казва инж. Георги Селенски от "Ситиплан". Там са повечето обществени сгради и учрежденията, а жилищните райони, които заемат 51% от територията на Пловдив, са просто "спални". Новият план предвижда



в кварталите да се направят "вторични центрове"



обществени сгради, места за забавление и почивка. 80 на сто от общественото обслужване хората трябва да получават в района си, а не в центъра на града, твърдят от общината.

Ще се мисли и за строителството на нови жилищни райони - подходящи са терените около Гребната база, кв. "Остромила" и подножието на Родопите. Пловдив няма големи възможности за реконструкция, призна обаче инж. Селенски. По думите му строежът на нови кооперации е "изнасилване" на територията. Още повече че под тях вместо гаражи се правят магазини и така вместо да се решава проблемът с паркирането, той расте.

Екипът от "Ситиплан" смята, че има пълна парализа по въпроса за почивката на пловдивчани и не е ясно как ще се реши този проблем. Местата за отдих - почивни бази и хижи, са на територията на новата община Куклен.

Един от вариантите, които екипът урбанисти смята да предложи за съвместната работа със съседните общини, е да се направят административни коалиции, наречени метрополии. При правенето на новия общ устройствен план на Пловдив трябва да се има и още нещо предвид - градът да запази идентичността си - всичко ново трябва да бъде в духа на старото.