---

Изгрев Топков е роден през 1940 г. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). От 1966 до 1991 г. работи в българското външно министерство. Бил е на дипломатическа работа в Прага и Варшава. Като пълномощен министър в Полша през 1979-1986 г. става свидетел на раждането на профсъюза "Солидарност" и последвалите промени. Утре се навършва четвърт век от признаването на първия независим синдикат в Източна Европа.

Топков е бил и посланик в Кения, Уганда, Сомалия и Сейшелските острови. Бил е постоянен представител на България в ЮНЕП - Програмата на ООН за опазване на околната среда, и ХАБИТАТ - Програмата на ООН за урбанистика. От 1991 е бил 4 мандата генерален секретар на СИТЕС - Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна - най-високият пост за българин в системата на ООН. По линия на организацията е посетил 146 държави.

---



- Г-н Топков, вие бяхте пълномощен министър в Полша точно по време на историческите събития около раждането на "Солидарност" преди четвърт век. Какво е според вас значението на датата 31 август 1980 г.?

- Първото, с което искам да започна, е, че тепърва предстои да се прави дълбок политически анализ на тези събития. Второ, 31 август е просто една дата във веригата от събития. Това би могло да стане малко по-рано или малко по-късно. "Солидарност" се роди не на 31 август, а още през април 1980 г. - тогава започнаха стачките в Полша. И трябва да се признае, че организаторите направиха блестящ сценарий. Те започнаха с малки предприятия в незначителни от гледна точка на полската икономика региони. Целта им бе да изпробват почвата и да видят как ще реагира властта, както и да съберат една необходима критична маса. Вълната започна през април, мина през най-сериозната стачка в Люблин и едва след това стигна своя апогей в Гданск. На 31 август "Солидарност" просто бе признат от властта. Кулминация - да, но на процес.

Процесът се развиваше вълнообразно и по друга причина. Голямата драма на движенията в Полша бе разделението между работническата класа и интелектуално-студентските движения. То съществуваше от средата на 50-те до 80-те г. на ХХ век. През 1956 г. интелектуалците не подкрепиха протеста на работниците. И тогава кулминацията стана в Унгария, а не в Полша, както смятаха повечето хора. През 1968 г. работническата класа пък не подкрепи студентските движения. Тук роля изигра още един елемент - настройката срещу еврейската прослойка в интелигенцията. И пак мястото на кулминацията не бе в Полша, както се очакваше, а в Чехословакия.

- Смятате, че и при двата случая мястото на действието е трябвало да бъде Полша?

- Не би могло, а някои биха искали да бъде. Имам предвид тези, които желаеха промяна на системата - както в чужбина, така и самата Полша. Но при такъв случай нещата в целия тогавашен социалистически лагер щяха да се развият по друг начин. Според законите на диалектиката количествените изменения преминават в качествени. Критичната маса в Полша е многократно по-голяма в количествено измерение от тези в Чехословакия и Унгария. Поляците изпитват историческа ненавист към съседите. Някои твърдят, че става дума само за Русия. Но това важи не по-малко и за Германия. Точно по време на немската окупация в Полша избухнаха две предварително обречени въстания. Именно там, във Варшавското гето през 1943 г., и именно полски евреи вдигнаха най-сериозния еврейски бунт срещу нацистите. Година по-късно избухна Варшавското въстание. Прибавете и несравнимо по-силния от другаде елемент на католическата църква.

Ето от всичко това идва разликата. Полските събития за щастие се развиха по начин, по който не се наложи влизане на чуждестранни войски. Иначе кръвопролитието би било неизбежно. И жертвите щяха да бъдат много повече от Унгария. За Чехословакия въобще не говорим. Поляците със сигурност щяха да окажат ожесточена съпротива. Голямата заслуга на генерал Войчех Ярузелски е, че реши проблема с полски, а не с други средства.

Като говорим за църквата, не трябва да забравяме, че Лех Валенса бе дълбоко вярващ. А не бе от тези, които отиват на църква просто по политически причини, да търсят изява. Той не беше екстремист и разрушител, а градеше. Макар революцията впоследствие да изяде децата си, включително и него, той бе издигнат на гребена на вълната съвсем закономерно. И за основни съветници си взе хората, които му даде епископатът.

- Щом говорите за църквата, не изигра ли някаква роля и папа Йоан-Павел Втори, който бе поляк?

- Естествено. Но трябва много ясно да се знае, че най-важното духовно лице в Полша бе кардинал Стефан Вишински, който почина през 1980 г. Той, а не Карол Войтила бе примас - лидер на полските католици като епископ на Гнезненско-Познанската епархия. Това е най-висшият духовен пост в страната. А Войтила бе епископ само на Краков. Вишински го недолюбваше. И посочи за свой наследник не него, а Юзеф Глемп. Войтила нямаше задълбочеността на Вишински, това го признават и поляците. Като папа той бе по-"театрален", по-скоро "пиар" на родината си, но извън нейните граници. Тази задача той изпълни блестящо.

През 1979 г. Войтила направи първата си визита в Полша като папа. Във Варшава се бе стекло огромно множество. Хората започнаха да аплодират Светия отец, но Вишински ги призова да спрат. "Ние сме под Кръста и слушаме Божия глас, а не сме в театрална зала", каза примасът. И го послушаха. Така кардиналът даде на папата да разбере, че този вид ръководство на църквата е може би много ефектен, но краткосрочен елемент. Че църквата не е място за директни политически речи, ако иска да е в сърцето на поляците още хиляда години. С това, разбира се, не искам да омаловажа уважението към папата и в Полша, и в целия свят.

- А каква бе ролята на ген. Войчех Ярузелски?

- Според мен той бе другият като интелект и авторитет човек в Полша заедно с кардинал Вишински. Вижте диалектиката. Единият - убеден антикомунист, ненавиждан от Сталин и обкръжението му. Другият - дългогодишен лидер на компартията. Но и двамата бяха истински патриоти, мислещи за благото на отечеството си. Подчертавам - истински, защото нека не забравяме казаното от Джон Гънтър в "Европа без маска" - че патриотизмът е и последното убежище на всеки подлец.

Когато Валенса бе избран за президент, той посети първо Ярузелски. И не само заради приемането и предаването на властта, а за съвети. Генералът спаси страната от кръвопролитие, от влизане на чужди войски, като въведе военно положение през нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г. И знаете ли как стана това? Беше събота срещу неделя, обикновено такива работи се правят по такова време, за да няма шум. От "Солидарност" точно тогава свикаха среща на ръководството си. Дойдоха и ги арестуваха - всичките 200 души. Никаква съпротива. Само един успя да се скрие. Известен лидер. После някои казаха, че е майор от органите.

И затвориха Валенса и хората му, но знаете ли къде? В правителствените резиденции на Мазурските езера. Където вече бяха затворили Едвард Герек и други от сваленото Политбюро. Но всичко мина спокойно. Имайте предвид, че в Полша на второ място по авторитет след църквата е армията. И полското селячество, и работническата класа открай време се отнасят с изключителна почит към пагона. За спокойствието допринесе и църквата.

- Как изгря звездата на Лех Валенса?

- Той бе истинският работнически лидер, когото намериха. Стачките започнаха от Люблин, през мините в Силезия, но там не се намери водач с такива качества. Трябваше да стигнат чак до корабостроителницата "Ленин" в Гданск, за да се появи Лех Валенса, когото пък за негов късмет току-що бяха уволнили.

Той спаси подписването на споразумението на 31 август 1980 г. и подписалия го от страна на властта член на Политбюро и вицепремиер Мечислав Ягелски. Когато Ягелски влезе в корабостроителницата, работниците поискаха от него да направи познатото от казармата "патешко ходене" в знак на преклонение на властта пред работническата класа. Но Валенса не позволи това издевателство и призова хората да пуснат незабавно човека на властта. В противен случай може би никакво споразумение нямаше да има. Валенса си даваше сметка, че заради някаква глупост може да се провали нещо, за което са хвърлени толкова сили. Ето как дойде преломният момент. И много хора разбраха, че не става дума само и преди всичко за подривна дейност, а за законно движение на работническата класа.

- Би ли могъл според вас друг човек вместо Валенса да бъде лидерът?

- Може и да е имало, но само като интелект. Валенса няма образование. Но има вродена интуиция. Тогава той бе изключително земен човек. Умееше да привлича хората. Ако на негов митинг идваха 100 000 души, 99 000 бяха негови симпатизанти, а хиляда бяха с друга настройка. Валенса умееше да ги усеща и да се обръща и към тях. Това беше природно чувство. Но с годините той го загуби до голяма степен. И това му коства и загуба на авторитет. Все пак той не беше екстремист и затова смятам, че беше най-сполучливата фигура.

- Имаше ли намеса на Запада в полските събития?

- Естествено, но само подривна дейност отвън трудно би постигнала успеха на "Солидарност". Защото ставаше дума за истински протест на работническата класа. И най-важното: интелигенцията този път застана заедно с работниците - за разлика от 1956 и 1968 г.

- Все пак било ли е обсъждано на някакъв етап влизане на танкове в Полша?

- Слава богу, не ми се налага и да мисля по този въпрос. Мисля, че това е най-точният отговор. Събитията се развиха, докато Леонид Брежнев бе още жив. Но отдавна вече беше в клинична смърт. Участвах в заседание на Варшавския договор и той не знаеше в коя държава се намира. Така че Ярузелски имаше известна свобода на действие. Не мисля, че танковете са разглеждани като вариант извън генералщабни планове, каквито има за всяка евентуалност.

Всяка криза си има своя най-черен период. В Полша той беше не 13 декември 1981 г. и последвалото военно положение, а от ноември 1980 до ноември 1981 г. Тогава на протест излязоха не само мъже, а и жените. Става дума за стачките на текстилните работнички в Лодз - това е Манчестър на континентална Европа. Той беше и от центровете на руската революция през 1905 г.

Когато излязат жени - майки с деца на ръцете си, - това значи, че положението е наистина отчайващо. Че тези жени вече не са в състояние да хранят децата си. И тогава всяка власт трябва окончателно да разбере, че нещо трябва да се промени.

Което ме връща към "Солидарност". Организацията повяхна, както и лидерът й. Малко е да се каже, че днес тя е друга. Това са два различни свята. Но... корените са живи и една по-сериозна икономическа криза ще им подейства като живителен пролетен дъжд. А ситуацията в "сточнята " (корабостроителницата - б. р.) не е блестяща...