|
Да си моден фотограф в България това е храброст, твърдят хората, навлезли в бранша. Никой от тях не е тесен специалист, никой не се издържа само от мода, защото това е невъзможно.
"По-скоро браншът трябва да се определя като модна и рекламна фотография", смята Ангел Цветанов. Заедно с Боби Карпузов той е един от първите модни фотографи след 10 ноември - период, в който старите държавни структури в модата (ЦНСМ, "Рила", "Руен" и др.) са се разпаднали, на тяхно място идват нови дизайнери, модни къщи и агенции за манекени и фотомодели. А също и нови фотографи, заели се с нелеката задача да развиват модната фотография.
Бяхме малко и снимахме непрекъснато
- манекенки, колекции на дизайнери, понякога и каталози, разказва Ангел Цветанов. Той е завършил Техникума по фотография в София, след което и НАТФИЗ по специалността кино и телевизионно операторско майсторство. Бил е главен редактор на специализираното списание "Българско фото" (1995-2000 г.), работи за сп. "Мода" от неговото създаване през 1995 г. до днес, а от 1 г. е хоноруван преподавател по фотография в Националната художествена академия. Засега е единственият моден фотограф в България, носител на двете награди в раздела - "Златна игла" от 1997 г. и статуетката на Фестивала на висшата и авангардна мода от 1998 г.
Но ако 10 ноември сварва Ангел Цветанов като един от малцината фотографи в този жанр, то към 1994 г. нещата като че ли се раздвижват. Това е времето, в което наистина може да се говори за разцвет на модната фотография у нас, времето, в което се появяват много нови имена.
Едно от тях е Темелко Темелков - фотографът, който за първи път
показа на света, че в България също се снима
мода. Това стана през 1995 г., когато снимка на Темелко бе сред отличените в раздела модна фотография на френското сп. "Фото". Преди броени дни пък друга негова снимка спечели голямата награда на списанието и излезе на корица.
Подобна чест сполетя и друг наш фотограф - Енчо Найденов. Завършил две висши образования по специалностите студийна звукотехника в ТУ и маркетинг в УНСС, през 1996 г. той се нарежда сред отличниците на сп. "Фото". Следват още 4 публикации в престижното издание, за чиято награда всяка година се състезават над 120 000 модни фотографи от цял свят. Само 800 от тях получават честта да публикуват свои снимки, а едва 12 биват поощрени и с награди.
Сред специално отличените със снимки във "Фото" попада и още един българин - Васил Къркеланов. С модна фотография той се занимава отскоро, но вече има богат опит - няколко самостоятелни
изложби в София, Братислава, Будапеща и Виена,
ежемесечни публикации в сп. "Ева", награди от Форум българска мода, агенция "Визаж", сп. "Бела" и "Златна игла'99". По професия обаче Къркеланов е оператор, дипломирал се заедно с Ангел Цветанов в НАТФИЗ. Затова и напоследък името му се появява по-често по Би Ти Ви, където е продуцент и оператор на две предавания - "Небивалици" и "На ръба".
Възпитаник на киноакадемията е и Дилян Марков, също ново и нашумяло име в модната фотография у нас. Той е завършил художествена и приложна фотография.
Подобни дипломи в гилдията обаче са рядкост. Оказва се, че повечето фотографи у нас, в това число и модните, са
учили занаята по кръжоци и клубове
Но това ни най-малко не ги прави по-лоши специалисти. Напротив, най-доброто обучение е практиката, твърди Соломон Франсес. Той е син на известния наш журналист Самуел Франсес. Захласнал се по фотографията като ученик, а по-късно превърнал хобито си в професия. Подобна съдба има и Енчо Найденов, който въпреки че няма диплома по фотография, преподава по специалността в Нов български университет. Освен това е и секретар на Асоциацията на рекламните фотографи в България.
Сред останалите имена в бранша са Божидар Марков от "Вестник за жената" и небезизвестният спортен журналист от Нова телевизия Георги Дончев. При тях, както и при много други модната фотография е повече хоби, отколкото професия.
"Проблемът е, че в България като цяло модната фотография е
хоби, а не професия,
разсъждава Васил Къркеланов. Според него мода не вирее в бедни държави, тя е шоу, предназначено за едно богато и уредено общество, каквото българското определено не е. За да бъде модната фотография професия, нужна е аудитория, смята Къркеланов.
Мони Франсес пък дефинира проблема така: "За да има истинска модна фотография в България, тя трябва да се превърне в индустрия, както е по света. В една съседна Турция например каталозите за облекла се отпечатват поне в 150 000 бройки, а у нас тиражите са 100 пъти по-малки. Оттам се формират и по-ниските хонорари. Ако в Гърция или Турция един моден фотограф получава по $ 1000-1500 чист хонорар на ден, то българските му колеги получават стотинки.
Цената на един фототест у нас е средно $ 150,
като в тази сума са включени грим, прическа, материали. Колко остава за фотографа, всеки сам може да прецени."
Една от причините за ниско платения труд на модния фотограф, а и на фотографа у нас въобще, е липсата на реален пазар. Няма пари, няма бюджети за каталози, няма нужда от такива. Затова и у нас няма добре оборудвани студиа, каквито има например в Париж, което поставя родните фотографи в неконкурентно положение.
Другата причина е в самите клиенти - дизайнери, манекени, агенции. Те живеят със старите представи, че снимките зависят изцяло от фотографа, твърди Енчо Найденов. Вярно е, че навремето имаше изкуствено създадена длъжност фотограф-художник, който прави всичко, но по света това би изглеждало смешно. В Париж например само за една снимка се наема екип от гримьори, фризьори, стилисти, сценографи, манекени, асистенти, които се ръководят от фотографа. Човекът зад обектива не е длъжен да извърши всичко сам, обяснява Енчо.
За модната фотография у нас има още една пречка и тя е в организирането на модни ревюта. За разлика от Милано, Париж или Лондон, където майсторите зад обектива спокойно правят модна фотография от подиум, в България това е почти невъзможно. Почти никога
по ревютата няма осигурено място за фотографи,
липсва професионално осветление, а също и клиенти - снимки за самите снимки никой не прави. Ето защо фотограф, който снима мода от подиум у нас, трудно може да се впише в определението моден фотограф. Неговият труд се нарича репортаж, обяснява Васил Къркеланов.
В България не е лесно да се работи с манекенките. "Повечето се изживяват като звезди, започват да нареждат на фотографа какво да прави", оплаква се Мони Франсес. Самият той предпочита да снима актьори, певци и въобще хора, свързани със сцената. Единствено моделите, работили в чужбина, се държат професионално - знаят какво се иска от тях, дисциплинирани са.
"Фотографът трябва да работи психологически с модела, преди да застане зад обектива", допълва Къркеланов. Най-трудната работа за него са "девойките със самочувствие, дадено им от някой батко с мобифон".
"Има и още един проблем, свързан с манекенките. Повечето не се поддържат - не ходят на фитнес, не се грижат за кожата си,
идват с подпухнали очи на снимки
А не би трябвало, защото именно външният вид им изкарва хляба", твърди Мони Франсес.
Друга пречка за българските модни фотографи е липсата на информация за бранша. Малко са специализираните издания, единствено сателитните канали и Интернет помагат. Оттам повечето наши фотографи се информират за тенденциите в модната фотография. А такива определено има, при това често променящи се. Мони Франсес например е открил една закономерност - назрее ли криза в световен мащаб, тенденциите в модната фотография се променят по-бързо, тогава се правят повече провокативни и шокиращи снимки.
Като капак на всичко е липсата на реална браншова организация, която да подпомага модните фотографи. Има Асоциация на рекламните фотографи, има Академия за мода, но няма сдружение на модните фотографи. "Защото няма разбирателство между нас,
ние сме като вълци-единаци,
твърди Соломон Франсес.
Може би затова всички гледат по различен начин на наградите, които се раздават в областта на модната фотография у нас. "Те не че са толкова много, но все пак е хубаво да ги има за стимул", разсъждава Франсес. "Наградите за модна фотография у нас са оценка без стойност. За да бъде стимул една награда, тя трябва да е дадена компетентно", опонира му Енчо Найденов. Самият той има две награди - от Фестивала на висшата и авангардна мода и от конкурентното издание Форум българска мода. Няколко пъти е номиниран и от Академията за мода, но е твърдо против това някой да връчва награди за модна фотография, без да разбира от нея.
След толкова много изброени недостатъци и пречки да се зачуди човек: що за мазохисти са модните фотографи у нас. Няма пари, няма пазар, няма стимули... Но има фотографи. Храбреци, може би.