Колкото по-голяма е първата цифра от ЕГН-то на една манекенка, толкова по-малко са нейните предразсъдъци по отношение на актовата фотография. Тази закономерност открил Енчо Найденов - фотографът, през чието студио са минали почти всички български модели.

В масовите представи у нас обаче актовата фотография все още е нещо пошло. Вярно е, че подобни снимки са по-скоро моделска, отколкото модна фотография, но те са нужни за практиката на всеки моден фотограф. Може би защото се правят трудно.

"Проблемът почти винаги идва от моделите. Българските момичета се срамуват", разказва Соломон Франсес. Веднъж на него му се наложило да зареже снимките по средата. Момичето се задърпало, срам го било. Когато гримьорът си тръгнал, девойката сама поискала да се съблече. Обяснила, че не можела да го направи пред гримьора. "Добре, ама нали снимката ще я гледа цял народ?!", зачудил се Мони Франсес. Друга негова моделка пък отказала да си свали бикините за реклама на чорапогащници.

"Ходят по чужбина, някои правят и порнография, но върнат ли се в България, срам ги е", негодува Франсес. Според него българските манекенки се държат парадоксално - хем си продават тялото за реклами, хем ги е срам да се събличат, хем после много им се иска да се снимат голи.

"Това е национална черта, наследена от времето на турското робство. Всеки въздиша по еротиката в "Плейбой", а заклеймява и най-естетски направените актови фотографии", разсъждава още Франсес. Последните и бездруго у нас са рядкост. А не би трябвало.