Първият опит за клониране на човек се очаква да започне в края на януари. Щяло да бъде клонирано починало на 10-месечна възраст дете на семейство американски милиардери. Родителите вече са платили за експеримента 560 000 долара.
----
Преди четири години светът посрещна с апломб първия успешен клонинг - агнето Доли. Неговият "баща" - Йън Уилмут от института "Розлин" в Единбург, взел клетъчното ядро от овца от една порода, сложил го на мястото на ядрото на клетка на животно от друга порода и я имплантирал в трета овца. След пет месеца - през юли 1996 г., майката-приемник даде живот на Доли. Оказа се обаче, че детето никак не прилича на нея. Именно в това бил смисълът да се използват три породи животни - за да се види ясно, че Доли не е наследила гените нито на донора на яйцеклетката, нито на приемната майка, а че тя всъщност е първият клонинг на възрастен бозайник. Не само че гените й идват от възрастна, 6-годишна овца, но по-куриозното е, че Уилмут ги взел всъщност от мъртъв организъм - от замразена гръдна тъкан.
Много учени бяха удивени от това технологично постижение. Дотогава се смяташе, че развитите клетки губят своята способност да породят друг жизнеспособен организъм. Възрастните клетки вече са се специализирали. Според учените в хода на специализацията в гените настъпват необратими изменения.
Доли обаче доказала,
че поне някои от гръдните клетки при овцете запазват своята младежка пластичност - трябва само по някакъв начин тя да им бъде възвърната.
Именно тук бе насочен и ударът на Уилмут. Предишните опити да бъде клонирана възрастна клетка според него са се провалили, понеже ползваните клетки или имали прекалено активен метаболизъм, или били достигнали неподходяща фаза на делене, или пък не носели подходящите гени. Шотландските учени компенсирали тези недостатъци, като оставили клетките без храна няколко дена, преди да ги съединят с енуклиираните яйцеклетки. В това състояние на изтощение механизмът на възпроизводство на ДНК в клетките зациклил, спирайки вътрешноклетъчния кръговрат. Така клетките насила били сведени до състояние на метаболичен глад, който се предполагало, че съответства на неоплодената яйцеклетка. Дори с този технологичен трик обаче Доли била единственият успешен опит на Уилмут от общо 277.
В последно време се проведоха няколко експеримента, свързани отново с клонирането. Екипите, ръководени от Джеймс Томпсън от университета в Уисконсин и от Джон Гархарт от университета "Джон Хопкинс", почти по едно и също време обявиха, че са успели да отгледат човешки родови клетки - от тях впоследствие се развиват останалите клетки в организма. На теория тези клетки могат да бъдат насочени да се развият като каквато и да е тъкан и след това да бъдат трансплантирани в тялото на пациента.
Изследователите получиха родови клетки от човешки ембриони, създадени в клиники за изкуствено оплождане. Това обаче разбуни духовете и повдигна редица етични проблеми. Например Програмата за развитие на клетъчните технологии в Уорчестър, Масачузетс, използва
съвсем различна, направо стряскаща технология
Майкъл Уест, ръководител на програмата, твърди, че учен от неговия екип съединил своя собствена клетка с яйцеклетка от крава, чието ядро било предварително премахнато. Протеините от яйцеклетката по някакъв начин разместили човешката ДНК, превръщайки хибридната клетка в изходна клетка на човешки ембрион. Новата клетка имала същите гени като донора, така че тялото не би трябвало да отхвърли тъкан, произведена от нея. Но много хора се безпокоят от възможността да бъде създаден хибрид между човек и крава, още повече че такива клетки могат да бъдат имплантирани не само в донора. Някои учени пък се чудят колко би продължил животът на хибридните клетки - Програмата за развитие на клетъчните технологии допускала делението им да стигне само до пета фаза.
Големият въпрос, който вълнува голяма част от човечеството обаче, е: можем ли да клонираме хора? Все още съществуват технически пречки пред подобни експерименти, най-малкото защото рискът е твърде голям, твърди Йън Уилмут. "В предишните ни опити със зародишни клетки три от всеки пет агнета умираха малко след раждането, а освен това проявяваха и различни аномалии. Подобни експерименти с хора биха били напълно неприемливи", разказва "бащата" на Доли.
Друга причина, поради която
клонирането на хора изглежда отблъскващо,
е идеята, че клонингите ще са съвсем еднакви. Според някои учени вече съществуват естествени генетични клонинги - еднояйчните близнаци. Дори те не са абсолютно еднакви, какво остава за изкуствените клонинги, обясняват американският учен Кристофър Уилс. Причината била, че при развитието на организма важна роля играят не само гените, но и средата в утробата на майката, която се променя с времето.
Реално погледнато, клонингът и неговият родител няма да са се развивали в една и съща майка, какво остава за една и съща утроба в едно и също време и в една и съща яйцеклетка. Както и еднояйчните близнаци, те ще имат еднаква ДНК, но ще имат и по-малко общи неща от близнаците. При овцете това не може да се види, понеже те и бездруго си приличат твърде много. "Ако започнат да се клонират хора, ще се окаже, че съвсем няма да сме изправени пред участта да живеем в един свят, пълен с двойници. Напротив, тъкмо тогава ще разберем колко различни могат да бъдат клонингите", отсича Уилс.
Първата майка на клонирано дете най-вероятно ще получи чек за не по-малко от 5 млн. долара само за първите 6 месеца от продажба на правата за снимане и излъчване на бебето й по целия свят, тръбят вестниците.
Доброволка обаче още не се е появила
Клонирането на хора може да причини сериозни генетични мутации, предупреждават пък френски изследователи. Миналата година те оповестиха случай на крава, клонирана от клетки от уши, която имала аномалии в кръвта и сърдечен дефект. Клонингът умрял от остра анемия едва 51 дена след появата си на бял свят. Хора могат да бъдат клонирани от почти всичко - слюнка, мляко и кръв, дори без тяхно знание, бият камбаната противниците на човешкото клониране.
Може ли някой луд да си клонира Хитлер?
Принципно такава възможност има, не отричат изследователите. Резултатът обаче нямало да бъде очакваният. Първото изискване е да има живи клетки от тялото на нацисткия лидер. Това означава то да е било замразено или съхранено по някакъв друг начин малко след смъртта. Но дори да се получел клонинг на Хитлер, той не би говорил, мислил и дори изглеждал като оригинала поради разликите във вътрешноутробната среда и начина на възпитание.
И докато учените се опияняват от мисълта да си играят на Господ, в обществото се надигнаха гласове срещу клонирането. Етичната страна на този научен феномен е дотолкова деликатна, че се стигна дори до необходимостта да бъде уредена по законов път. Още преди Доли да се яви на бял свят, парламентът във Великобритания забрани клонирането на хора. През юни 1998 г. американският президент Бил Клинтън предложи същата забрана. "Човечността ни повелява да забраним клонирането на хора", обяви той. "В най-лошия случай този нов метод може да доведе, умишлено или не, до опити да бъдат селектирани определени черти, а защо не и да се създават нов тип хора - да превърнем децата си от личности в обект на експерименти."
Учените обаче смятат, че клонирането на хора
в определени случаи може да се окаже и благословия
"Да предположим, че една двойка има само едно дете и не може да има други. Детето обаче загива в катастрофа. Не трябва ли двойката да може да клонира детето си и да започне всичко отначало? Много от нас биха отговорили с "да", пише Кристофър Уилс. "Освен това - продължава той - някои неща, които нашето общество вече е приело за морални, обезценяват от етична точка всякаква забрана на клонирането. Ако една жена има право да забременее чрез спермена банка или ин витро или да плати на майка-приемник, която да износи детето й, на какво основание ще й отнемем правото да се клонира?", пита той. Въпросът дали един ден и експериментите с хора ще бъдат разрешени, остава обаче открит. Може обаче да не се и наложи. Както стана ясно съвсем наскоро, саудитската биохимичка Илем Абулядайел откри метод за подмладяване на клетките, който позволява да се "отглеждат" органи от клетка на самия човек без клониране. Тайната на вечната младост може би вече е разбулена. Защо ни е тогава да се клонираме?