Политическа поръчка е резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за екопораженията от войната в Югославия, отсече министърката на околната среда Евдокия Манева. Депутатите в Страсбург, до чиито уши стигна това прозрение, се спогледаха изумени. Над асамблеята, в която са събрани парламентаристи от всички политически разцветки в 43 европейски държави, надвисна въпросът: коя свръхпартия спуска поръчките и кой на кого дърпа конците?

Когато Манева бе помолена да разбули своето прозрение, съвсем оплете конците: депутатите там приказвали каквото си искат, а после уточни пред БНР, че и медиите пишели каквото си искат. От обърканите й изявления през последните дни могат да се направят



два взаимно изключващи се извода



Първо, че всички са се наговорили по нечия политическа поръчка да изопачават истината за екологическата обстановка на Балканите и в България, за да злепоставят Манева, която единствена знае и има право да говори истината. Второ, че тъкмо Манева изпълнява политическа поръчка да отрича все по-очевидните факти за пораженията от войната, защото иначе би излязло, че нейната партия е лъгала, когато е уверявала народа в безвредността на натовските удари, както и че самата тя е участвала в съзнателното (поради послушание) или несъзнателно (поради некомпетентност) укриване на истината.

Манева знае, че партията е права, "когато съгреши дори", и се надява, че политическото й усърдие е най-добрият чадър срещу събиращите се над главата й бури. И има основание.



Политическият чадър



ще я пази, докато Костовото правителство е на власт и докато самата тя е министърка. А какво би могло да се случи после - няма защо да се гадае. Вече видяхме какво стана с бившия главен санитарен инспектор на НРБ Любомир Шиндаров, който с укриването на истината за чернобилската катастрофа си бе осигурил лично благополучие при Живков. А после се отдаде на размисъл в затвора за превратностите на съдбата. И се чудеше защо тъкмо той трябваше да опере пешкира, след като нямаше вина нито за взривяването на централата, нито за замърсяването на половин Европа и България.

Сигурно е, че и Манева няма вина за изсипаните над Балканите оръжия с обеднен уран, за бомбардировките на химически заводи и петролни рафинерии, за отравянето на въздуха и почвата в граничните с Югославия западни райони на България. Като министърка на околната среда обаче от нея се очаква първа в правителството да се разтревожи от последиците за природата в страната, а не да се хвърля като Матросов с голи гърди върху амбразурата на истината, за да не разберат хората какво им се е случило в резултат на престъпленията на НАТО. Защото в резолюцията на ПАСЕ и в доклада, на който се основава, се говори именно за



международно престъпление



За умишлено нарушаване на чл. 55 и 56 от Протокол No1 от 1977 г. към Женевската конвенция от 1949 година, които текстове изрично забраняват увреждането на околната среда по време на международен конфликт.

А който съзнателно укрива престъпление, става съучастник в него. Ето това е проблемът на Манева и тя трябва да разбере, че с политическото си усърдие става уязвима за правосъдието. Днес може и да няма ефективна съдебна система, но кой ще й гарантира, че винаги ще е така? Отровите ще продължават коварното си действие, канцерогените ще разяждат телата на засегнатите хора и един ден пострадалите или техни роднини могат да потърсят справедливост поне за морално удовлетворение и назидание. Защото министерският пост не е само чиновническа работа като всяка друга, а е отговорност от най-висока степен.

Манева изглежда



няма чувство за самосъхранение,



защото иначе щеше да се поучи от примера на своя политически съмишленик Лъчезар Тошев, ръководителя на българската делегация в ПАСЕ. По партийно старание той не й отстъпва с нищо, но когато въпросът засегна неговите убеждения на еколог (пътят му към синята партия тръгна от Екогласност), ръката му не трепна да гласува за забрана на оръжията с обеднен уран. Верен на професионалното си призвание остана и Борислав Китов от Народен съюз, коалиционния партньор на СДС. Като лекар той заяви пред "Сега" в Страсбург, че щом става дума за околна среда и човешко здраве, принципът е само един: дори да не е доказана вредата, достатъчно е, че има съмнение в безвредността на определени действия, за да се настоява за тяхното прекратяване. За разлика от него депутатът от СДС Иван Иванов, който също е член на делегацията ни в ПАСЕ, смята, че първо трябва да се докаже със задълбочени научни изследвания вредата от обеднения уран, и чак тогава да се гласува за забрана на оръжията, които го съдържат. Ако СДС се задържи на власт, Иванов може и да си е постлал за добра кариера. Но ако падне?

Ето, това е проблемът не само за него, но също за Манева и други такива. На тях не са им нужни нито задълбочени, нито повърхностни научни изследвания. Те изпълняват политически поръчки, а властта се грижи за личното им добруване. Само че това вече сме го виждали. И никак не завърши добре за политпослушковците.