|
Така бившата ни посланичка в САЩ, бивша зам.-шефка на Великото народно събрание от страна на СДС и бивша асистентка по конституционно право на социалистическите страни остана без реална конкуренция за високия европост. И си гарантира оставането там в следващите 6 години.
Почти същият сценарий, впрочем, бе в ход и преди 3 години, когато за сефте пратихме Ботушарова (към онзи момент без ден съдийски стаж в биографията) да правораздава в Страсбург. Там четирийсетина магистрати отсъждат дали държавите спазват гарантираните от евроконвенцията основни права и свободи на своите граждани.
На пръв поглед целият зор е безпредметен -
така или иначе правителството внася списъка с предложенията в Страсбург, а в ПАСЕ си избират една от вече посочените кандидатури.
Но властта си имаше сериозни причини да не разгласява предстоящия избор - един публичен дебат щеше да лансира други, далеч по-подходящи кандидати за евросъда, на чийто фон избраницата можеше да помръкне.
Ако всичко беше минало по план, управляващите щяха да си спестят поредния обществен скандал и маса неудобни въпроси и да ни сведат до знанието свършен факт (последното също можеше да не се случи). Не че скандалите и въпросите по принцип притесняват важните хора у нас, но данданията стига и до Европа. А там не гледат с добро око на подобни самоинициативи, пък и отдавна са казали как трябва да се избират съдии за Страсбург.
Предисторията
С протокол на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи се създаде нова структура на съда в Страсбург - отпадна съществувалата преди комисия, която пресяваше по допустимост жалбите за нарушения на конвенцията. Затова се наложи държавите-членки на СЕ да излъчат нови кандидати за съда, на които се осигуряват условия за целогодишна работа за срок от 6 г. (заплати около 20 000 долара, жилища и прочее) - т.е. много прилично съществуване.
По принцип мандатът не е пълен само при началното структуриране на съда, за да се осигури обновяването на неговия състав. Затова след първите избори за Страсбург с жребий се определи кои от съдиите трябва да си отидат след 3 г. и няма да изкарат пълния мандат.
Изпълнението на новата процедура започна през 1997 г. Към този момент България вече бе ратифицирала евроконвенцията и имаше свои представители в комисията и в съда - конституционните съдии Александър Арабаджиев и Димитър Гочев. При преструктурирането държавата отново трябваше да излъчи трима кандидати за новия съд, които да са с висок морал, да отговарят на собствените й изисквания за заемане на висша съдебна длъжност (в случая солиден стаж) или да са юристи с "призната компетентност". Естествено, да знаят и езици - поне английски или френски. Нямаше забрана това да са и вече съдийствали в Страсбург магистрати. Точно обратното, те се предпочитаха. Листата се оглежда от юридическата комисия на ПАСЕ и на финала асамблеята с гласуване избира един от кандидатите.
Но в края на 1997 г. и началото на 1998 г.
гръмна първият скандал
покрай нашите кандидати. Той течеше по две линии - кой точно орган трябва да ги избира (понеже конвенцията мълчи по този въпрос) и как следва да се определят те. Тогава, както и сега, диспутът започна постфактум - едва след като се разбра, че на 11 ноември 1997 г. оглавяваният от Иван Костов Министерски съвет си е излъчил трима души, а Страсбург е върнал избраниците заради непригодност. Ставаше дума пак за Снежана Ботушарова, адвокатът Силви Чернев и работещата в правителството Жасмина Попова. Тримата нямаха и ден съдийски стаж, да не говорим за познания в сферата на човешките права. Силви Чернев дори бе изтъкнал в биографията си като предимство притежаването на шофьорска книжка.
По същото време комисията на ПАСЕ отхвърли и кандидатурите на други страни, но освен нас само Хърватия бе шамаросана с констатацията, че е пратила неподходящи хора. Повечето държави излъчиха предишните си представители в комисията и съда, спечелили признание и натрупали опит в специфичното правораздаване по правата на човека.
У нас тогава опозицията шумно възропта, поиска обяснения за гафа и настоя Народното събрание като висш държавен орган да избира кандидатите. Костов се оправда, че тримата върнати били доктори по право и знаели езици, а междувременно след политически совалки ПАСЕ все пак допусна кандидатурата на Ботушарова. Изборът на останалите двама пък от немай-къде бе консултиран и с правната комисия в НС. Мнозинството в нея одобри новите кандидатури на кабинета Теодор Чипев и Кина Чотуркова и отхвърли предложените от депутати Александър Арабаджиев и Димитър Гочев. На финала през 1998 г. ПАСЕ избра толерираната от кабинета Ботушарова, но жребият й отреди само 3 г. мандат.
Така приключи първата част на орезиляването ни в Страсбург. За жалост то не ни бе спестено и сега.
Хорото поведе все-още-министърът Теодосий,
комуто бе възложено да организира предварителния подбор на кандидатите - мандатът на Ботушарова изтича и предстои нов избор на български съдия за Страсбург.
Но правилата за подбор този път са по-строги и ясни, отколкото през 1997 г., и са сведени до знанието на страните с 2 препоръки на ПАСЕ.
Препоръка 1200 от 1999 г. въвежда подобрен образец на автобиография (с данни за образование, квалификация, професионална дейност в областта на човешките права, публикации и прочее), която трябва да се представи от кандидатите, и примерен график за обновяването на състава на съда. По него правителствата получават 4 месеца за подбор и предаване на списъка в Страсбург.
По-интересна е препоръка 1429 от 1999 г. Там се констатира, че националната процедура не винаги дава удовлетворителни резултати, в повечето случаи не се предвижда никакво правило за подбор, представените кандидати не винаги притежават опит в областта на правата на човека, случва се въобще да не са заемали съдебна длъжност или да не владеят в достатъчна степен поне един от двата официални езика на СЕ.
Затова
членките на СЕ са приканени да направят няколко неща
Да публикуват в специализираната преса съобщение за набирането на кандидатурите, за да се включат сред тях "действително видни юристи", отговарящи на исканите условия. Да се убедят, че кандидатите имат опит в областта на правата на човека като практици или по линията на активно работещи неправителствени организации. Да проверят езиковите познания на кандидатите. Да подредят имената им по азбучен ред, за да не се лансират предпочитания. А при изготвянето на списъка правителствата да се консултират с парламента, за да е прозрачна изборната процедура.
Всичко това би трябвало да е известно на натоварения с организацията Теодосий Симеонов. Но
от цитираните изисквания е спазено едно - за образеца на автобиографиите
Образецът изгрява в единствената "публична" инициатива на все-още-министъра по въпроса - съобщение за обявяване на конкурс за съдия в Страсбург на страницата на ведомството му в Интернет. Съобщението е от 14 декември 2000 г., за краен срок за получаване на предложения е определен 9 януари 2001 г., "конкурсът" е насрочен за 10 и 11 януари. Начинът на подаване на документите не е изяснен (може би по Интернет), няма и дума за състава на конкурсната комисия. Съобщения по медиите липсват, загубили са се и поисканите от ПАСЕ четири месеца за подбор. Макар България да е уведомена за стартирането на процедурата още през октомври, а крайният срок за получаване на листата в Страсбург да е 15 януари.
Комисия, естествено, също няма, спестена е и исканата от Европа консултация с парламента. Едва на 27 декември все-още-министърът бие депеши до Йордан Соколов, шефа на Конституционния съд Христо Данов, председателите на върховните съдилища Иван Григоров и Владислав Славов и до главния прокурор Никола Филчев и ги моли да номинират кандидати заради необходимостта предварителният подбор да се организира в "най-кратки срокове". Но когато в началото на януари един от тях се обажда, за да съгласува номинирането, се оказва, че кандидатите вече са подбрани. А съгласуванията, доколкото ги е имало, са текли по кьошета и кабинети. В резултат повторно е излъчен правилният човек - Снежана Ботушарова. Като фон в листата я съпътстват две съдийки с опит във фирменото и гражданско право, абсолютно неизвестни на света. Познатите в Страсбург Димитър Гочев и Александър Арабаджиев, естествено, отново са пренебрегнати. Твърди се, че имената на съдийките били посочени от Иван Григоров и Владислав Славов. И така да е, това не е направило процедурата прозрачна и публична, нито избраниците - "действително видни юристи".
За капак на всичко все-още-министърът Теодосий решава и че
няма пречки сам да прати кандидатите в Страсбург,
без да чака дори формалното гласуване от Министерския съвет
По процедура трите предложения трябва да се внасят от името на правителството. Гафът, слава богу, е забелязан преди листата да стигне до ПАСЕ и списъкът скоропостижно се връща в България. Така изпуснахме и срока за представяне на нашите кандидати.
Но това е най-малката ни беда - от Страсбург вече увериха, че забавянето не е фатално, важно е качеството на предлаганите хора. А то си остава непроменено - миналия четвъртък кабинетът изгласува същите кандидатури, а председателският съвет на парламента отказа да се занимава с консултации и прочее еврозаръки, понеже те не били задължителни.