Повече от един милион българи в момента са без работа. Това е над една четвърт от работоспособното население на страната. Данните, за които "Сега" писа във вчерашния си брой, бяха оповестени във вторник от националната статистика.

В тях се появи и косвено признание, че броят на безработните реално е далеч по-голям от официално обявяваните 16,4% в края на миналата година. Разликата е 10,5 процента, а незаетите от така нареченото трудоспособно население достигат 26,9%.

Числата и така са стряскащи. А ако към тях добавим и оня неизчислим в момента процент на хора, които се водят на щат, но предприятията им не работят или работят символично и им плащат колкото за Бог да прости, картината става почти апокалиптична. Излиза, че всеки зает трябва да храни освен себе си и поне още двама души.

Подобни съотношения може да има само в една разрушена и неработеща икономика. И на техния фон всякакви приказки за постигнати успехи, за икономически растеж и за скок на заплатите са перверзия. Защото, колкото е лесно да се надуват предизборни балони, да се говори за светлите перспективи и да се дават обещания за нови гигантски проекти, толкова лесно е тези балони да се спукат.

Плашещо е, но все повече специалисти дават само още няколко месеца шанс на днешното измамно спокойствие в България. Вярно, за последните десетина години привикнахме с дяволската люлка на прехода и периодичните пропадания. Ако това обаче се случи още веднъж, измъкването ще бъде почти невъзможно.

Парадоксално е, но отново националната статистика подсказва защо при нов провал е най-вероятно просто да си останем в дупката. 469 200 души са престанали да си търсят работа, защото мислят, че няма как да я намерят. Статистиците ги водят като "обезкуражени лица", не ги включват в броя на безработните и са ги кръстили "трудов резерв". Но пък отчитат, че броят на тези хора непрекъснато се увеличава.

Така че 469 000 е днешното число на отчаянието. И на липсата на каквато и да било перспектива за достойно и почтено съществуване. И това число ще продължи да се увеличава. То ще се допълва от млади хора, току-що завършили училище или университет или излизащи от казармата. В момента те са около 80 000 - на практика доста повече от едногодишен випуск на средните ни училища.

За статистиката, която и този път твърди, че прилага съгласувана със световната практика методика, нещата изглеждат лесни. Както и за управляващите. Защото при този начин на сметки, колкото повече стават "обезкуражените", толкова повече ще намалява безработицата. Дето се вика - чисто, светло и просто. Отчитаме поредния успех на правителствената програма и се вторачваме в сияйното си утре.

В същото време обаче безработицата расте най-вече заради съкращенията. Това е естествено - фирмите се опитват да оцелеят във враждебната икономическа среда в страната ни и съкращават разходи, като свиват персонала. Тенденцията ще се засилва и в бъдеще. Освен това тепърва ще започнат да гърмят РМД-тата, които напазаруваха на безценица предприятия, без да са в състояние да ги управляват нормално и да ги развиват. И числото на отчаяните, които ще установяват, че у нас няма адекватно приложение за знанията и уменията им и че държавата ги третира като излишни боклуци, ще продължи да расте.

Обезверяването и обезценката на обикновения човек са двете най-големи престъпления, които бяха извършени във времето на българския преход. И за тях за съжаление няма да плащат истинските виновни. А всички останали - и то за поколения напред.