|
Мероприятията на "победилата демокрация и реформа" са насочени да поддържат вярата на хората в "светлото бъдеще". Първо трябва да се изтърпи болката от реформите, преди да дойдат печалбите - това е посланието. Но трудностите са на свършване, казват управляващите, и ако бъдем избрани, през следващия мандат ще потекат печалбите от извършените реформи.
Това означава да вярваме, че възникналите от затритите държавни предприятия и банки РМД-та, фондове, офшорки и звездни групировки ще изсипят рога на изобилието в краката на народа. Но засега трябва
да се задоволим с щастието да понасяме трудностите
"В щастието да преодоляват трудностите народите забравят опасността от смъртта" - казва любимият учител на г-н Костов Сун Дзъ. Но това е било преди 2000 години в Китай. Днес там също се извършват реформи, но без огромната маса от народа да са губещи от тях. Въобще, успешните реформи се отличават по това, че губещите от тях са малцинство, а печелившите - мнозинство.
Най-големият проблем на българските реформи е в това, че печелещи са само тези, които правят реформите, т.е управляващата върхушка. Огромната маса от населението са тотално губещи.
Диалогът с обществото и опонентите е много вреден за поддържането на състоянието на щастие сред губещите. Затова, ако се появи някакъв проблем, вместо да започнат диалог управляващите призовават някой външен авторитет, който решава проблема чрез обикновена декларация. Така, чрез внос на неоспорими истини, се осигурява и растеж, и работеща и конкурентна пазарна икономика.
И защо не -
вносните истини се оказват много по-евтини
от местното производство. В България фабриката за истини отдавна е затворена. Обратно - фабриката за илюзии продължава да се модернизира.
Друг трик за избягването на диалога е подмяната на сериозните проблеми с измислени. Игнорирайки неудобните Копенхагенски критерии на ЕС за работеща пазарна икономика и способност за удържане на конкурентния натиск, управляващите изкарват на преден план Маахстритските критерии за монетарния съюз. Последните критерии, за разлика от първите, не са задължителни за страните - кандидатки за членство в ЕС. Но за нашите управляващи те се оказват най-важните. Видите ли, две години след като ни приемат в ЕС, ние няма да въведем гъвкав валутен режим, каквото е изискването, а ще запазим твърдата фиксация, т.е. валутния борд. Навремето такова пренасяне в бъдещето ставаше във вицовете. Примерно как след 100 години радио "Гласът на Америка" съобщава за създаването на поредния колхоз в района на Вашингтон. Князът, казва Макиавели, може да си позволи всякакви грехове, но не и да става смешен.
Но положението е по-скоро трагично отколкото смешно.
Българският преход е зациклил в ожесточена борба за власт
Повече от 11 години страната ни се намира в непрекъсната предизборна обстановка. В Дания се гордеят, че през 150-годишната история на конституционното управление не е извършено нито едно насилствено завземане на властта. У нас само за последните 10 години властта на 2 пъти бе завземана чрез уличен натиск, веднъж чрез парламентарен "преврат" и два пъти чрез договаряне между големите политически сили.
Въпросът е защо войната за власт в България се оказа много по-опустошителна от кръвопролитните войни в съседните страни? Много просто - властта в България означава пряко, безконтролно и безнаказано забогатяване. Политическата игра у нас е игра с нулева сума, което означава две неща: първо, цялата печалба се заграбва от управляващите, и второ, тази печалба е равна на загубата на тези, които не са на власт. Затова борбата на губещите се превръща във въпрос на оцеляване, което обяснява ожесточението на политическите битки.
Резултатът от тези битки е безвъзвратното изхвърляне на победителите от играта. Справка: Андрей Луканов, Филип Димитров, Жан Виденов. Изхвърлянето е резултат не от личните недостатъци на победителите, както погрешно се смята, а от характера на самата игра. Нещо повече, тези от победителите, които имат по-високи качества за удържане на властта, биват изхвърляни с по-голямо ожесточение, защото натрупаните от тях големи печалби означават големи загуби за техните опоненти. Преди две години писах, че Иван Костов прилича на човек, хванал за опашката мечка стръвница: да я удържа е трудно, но ако я изпусне - ще го изяде. Днес това се вижда с просто око.
Целта на прехода бе ликвидирането на основната черта на старата система - срастването на власт и собственост. У нас това срастване се възпроизведе, и то в уродлива форма, вместо да се премахне. В успелите с реформите страни от централна Европа приватизаторите не се превърнаха в най-богатите хора. В Русия обратно - главният приватизатор Анатолий Чубайс стана един от най-крупните олигарси. У нас е даже по-зле - приватизиращата върхушка контролира огромната част от създадената чрез приватизацията частна икономика. Дори и да изгубят формално политическата власт, те ще я имат на основата на икономическата власт.
В международен оборот влезе понятието "state capture", което означава
превземане на държавата от тези, които държат икономическата власт
Става дума не за нормалните пазарни агенти, които работят по правилата на конкуренцията и се възнаграждават чрез печалби. Става дума за политически произведените собственици, чийто доходи са чисто рентиерски. За истинските капиталисти държавата е пречка, а за рентиерите тя е основен инструмент за забогатяване. Така неработещата пазарна икономика, създадена от политическата власт чрез криминална приватизация, се превръща в опасност и за самата демокрация.
Срастването на политическа власт и собственост е оста, около която се върти животът на българското общество през последните 11 години. Срастването на власт и собственост е порочният кръг на българския упадък. За да спрем упадъка, трябва да разкъсаме този кръг. Съдбата на България в следващите 4-5 години ще зависи от това какво ще става в създадената чрез приватизацията частна икономика.
Тази икономика се крепи на сключените приватизационни договори. За да не се завъртим в нова словесна оргия, така както стана със затворените банки, трябва да се осигури достъп до приватизационните договори и документацията по приватизационните сделки. Можем да отваряме всякакви досиета на агенти на тайните служби, които по принцип са секретни, а защо да не можем да отворим приватизационните досиета? Тук даже не може да става дума за "отваряне", защото приватизационните договори не са секретни. По закон те са документация на публично извършени сделки. Просто трябва да се осигури технически достъп до тях.
Допреди няколко месеца основните параметри на всички сделки, сключени от създаването на Агенцията за приватизация, можеха спокойно да се прочетат в нейната Интернет-страница, но изведнъж изчезнаха. Дори и да върнат тази информация, това вече ще е крайно недостатъчно.
Политическата върхушка се юрна в приватизацията като стадо
Изтеглянето им очевидно ще стане поединично. И колкото по-бързо, толкова по-добре - за да се освободи терен за истинските инвеститори. Това ще бъде технологията на измъкването на страната от блатото на прехода. Първото условие за това обаче е прозрачност. Но прозрачност не в смисъл гражданите да могат да влизат в сградите на Министерския съвет, Народното събрание и Президентството през почивните дни. Прозрачността означава възможност за достъп до файловете на тези и другите държавни институции.
В условията на глобализация се смята, че изборите не могат да осигурят отчетност, ако гражданите не следят действията на политиците текущо. Става дума не за информиране на гражданите за това какво е правено, а за осигуряване на достъп до цялата информация - за да се направи оценка на управляващите.
В този смисъл не се забелязва нищо ново на българския политически небосклон: парчета информация служат за замеряне в борбата за власт вместо информацията да се използува като ресурс за добро управление. Доброто управление е вече стандартизирана практика, която, за съжаление е далеч от нашите граници. Ние, гражданите, трябва да извикаме доброто управление вместо да сме неми зрители на информационно-компроматните баталии.
Защо да не проведем акцията:
"Отворете приватизационните досиета!"
Това означава всички приватизационни договори да се съсредоточат в една институция и да се осигури публичен достъп до нейните файлове и публичен контрол върху дейността й.
Така ще освободим г-н Костов, неговите министри и Народното събрание от надзор върху приватизационния процес и ще ги оставим да вършат по-полезни за нацията неща.
|
|