Когато сините тълпи опожариха Партийния дом, покойният вече Стефан Савов заяви, че комунистите се самоподпалиха, за да унищожат демокрацията.

Когато неизвестни все още убийци разстреляха Андрей Луканов, синдикалистът Тренчев подхвърли, че комунистите обичат да се избиват помежду си.

Когато щурмоваците на СДС разгромиха парламента, депутатът Соколов подшушна, че комунистите рушат парламентаризма.

Днес, четири години след управлението на синята коалиция, нещата се повтарят mot-a-mot. Според г-н Светослав Лучников страната е жертва на комунистически заговор. Т. нар. гангстерска война е плод на "червено насилие".

Както се вижда, едно си баба знае, едно си бае...

Макар и опровергана от времето, легендата за комунистическото зло продължава да се експлоатира безсъвестно от централата на СДС. Тя продължава да насажда страхова психоза сред хората, за да ги превърне в безволеви същества, удобни за политическа манипулация. Както преди десет години, така и сега заблудата и лъжата се оказват най-силното й оръжие.

Не бих се обърнал към тази тема, ако словото на Лучников по повод убийството на ученичката Елеонора не скандализира обществото. То сякаш дойде, за да разголи докрай цинизма на едно поведение, което не потушава, а разпалва пожара на страстите. Господинът не само не се интересува от истината за състоянието на днешното управление, но прави пореден опит да оневини това управление с нова атака срещу неговите леви опоненти. Без каквото и да е смущение той обяви лявата коалиция за съзаклятие на "терористически партньори", чиито "насилнически методи" са опасни за "демократичните свободи". Ако човек не е запознат с подробностите около фаталния полицейски изстрел, би помислил, че ръката, натиснала спусъка, е излязла направо от джоба на комунистическия призрак. Фантазията на синия адвокат винаги е била мрачна и нелогична, но този път тя показва и една тъжна старческа деградация, която потиска. По всичко личи, че омразата й е надделяла над разума и политическото й равновесие е загубило всякакъв вътрешен контрол.

Парламентарното слово на Лучников не е обикновено пренасочване на общественото внимание, за да се спаси реномето на правителството, а донос със стратегическа цел. Според доноса президентът и Конституционният съд би трябвало да обявят лявата коалиция извън закона и да я третират като противоконституционна. Ето как нелепата смърт на едно дете става повод за политическо насъскване. Това вече не е елементарна маневра, а провокация от най-голям мащаб. Не дай си боже, президентът и КС да се вслушат в гласа на дядо Лучников. Тогава гангстерската война може би ще прерасне в... гражданска.

Идеята на адвоката лявата коалиция или част от нея да бъдат забранени и извадени от предизборното пространство не е просто налудничава, но и открито репресивна. Тя посяга върху същността на конституционните свободи и руши открито устоите на гражданския мир. Не ще и съмнение, че тук призракът на комунизма излиза за пореден път от музея, за да прикрие началните стъпки на една пълзяща диктатура. В този смисъл е трудно да говорим за случайно подхвърлена глупост. Просто казаното от Лучников е отчаян ход на страха, който видимо обърква и сковава силите на управляващите. Предстоящият обществен двубой не само ги води до една мрачна екзалтация, но и ги хвърля в паника. Последната среща на президента със синия актив на София подсказва подобен извод.

Вече не е тайна, че предстоящите избори имат съдбовно значение за СДС. Не случайно синята пропаганда ги определя като най-важните в историята на третата българска държава. Това не само подсказва липсата на достатъчно историческа култура, но и говори за едно ескалиращо вътрешно напрежение. На фона на това напрежение политическият донос на г-н Лучников звучи едва ли не нормално. Разбира се, че ако лявата коалиция бъде предварително разколебана и конституционно омаскарена, проблемът с победата на крайната десница е решен. Ето защо словото на адвоката, което предизвиква овации сред парламентарното мнозинство, не е за подценяване. То носи в себе си една заплаха, която може да опровергае всички досегашни завоевания на нашата преходна демокрация. Тук комунизмът се използва само като алиби на десния волунтаризъм, който иска да постигне своето независимо от собствените си прегрешения. Това нагнетява обстановката и може да доведе до непредвидими сблъсъци.

Но каквото и да говори г-н Лучников, истината е една. Лявата коалиция, макар и създадена трудно, набира енергия. Не СДС, а тя е обществената сила, която може да очовечи прехода и да предложи нови възможности на България. Ето кое плаши адвоката и неговите съмишленици. Затова нервите им не издържат и търсят спасение там, където дори и призраците отдавна не играят. Когато няма работа и хляб, нищо не е в състояние да трогне хората. Затова е време маститият адвокат да прибере скелета на комунизма, да го пъхне под кревата си и да си спомни какви красиви неща е сънувал през дългите зими в Боженци.