Абе защо са й на тази държава партии и политици, като си има спецслужби, които се занимават повече с политика, отколкото с разкриване на престъпления? То не са компромати, арести, изтичане на свръхсекретна информация, удари под кръста... Май че е крайно време вместо да се правят конкурси за поезия или белетристика, да се обяви надпревара за най-ефектен компромат. Защото по всичко личи, че в България за пореден път бившите и настоящите служители на специалните служби ще решат изхода от изборите. Така както беше през 1991 г., през 1994 г. и през 1997 г. И вместо за партии хората всъщност ще гласуват за различни клонинги на специални структури и икономически групировки.

Не е тайна, че истинският цирк с компроматите тепърва предстои. Той ще достигне своята кулминация в навечерието на изборите. Достатъчно е да следим развитието на скандалите около промените в закона за досиетата, около "Бръмбаргейт" или финансирането на партиите.

Вярно е, че



компроматите могат да играят и положителна роля



Иначе как обществото ще разбере поне малка част от истината за титаничната задкулисна битка, която водят политическите сили и свързаните с тях икономически групировки, за да останат или дойдат на власт. Или за това кой се е обзавел с китна къща, която не може да плати и с 10-годишната си заплата, или за това как се печелят търгове в строителството или приватизационни сделки?

От друга страна обаче, българските спецслужби са оставени абсолютно безконтролни. Те сами решават с какво да се занимават, каква информация да събират и каква част от нея да извадят на показ или засекретят. Така се раждат компроматите, основани на полуистини. И най-големите им съчинители са точно онези, които най-много се жалват от тях - управляващите.

Един пример. Онзи ден премиерът Иван Костов призова в политиката да се използват само средства, които могат да бъдат политически по своя характер, или да се доказват твърденията с факти. Поводът за изявленията бе критиката, на която бе подложено правителството заради бума на престъпността, както и обвиненията, че СДС се финансира под масата и че лично Костов е наредил на спецслужбите да разработват негови партийни и политически противници. "Недоказаните твърдения, тези безкрайни сериали на компромати наистина заслужават да бъдат обречени на презрение и от обществото, защото това е опит да се влезе в политиката с взлом. Това е опит през черния вход, с експлоатация на страховете на хората, на използването на абсолютно фалшиви и неполитически средства, някой да се добере до политическа позиция. Такова нещо българското общество няма да позволи. Сега не е нито 1989 г., нито 1990 г., нито 1991 г.", обяви още патетично Костов и обеща, че той няма да влиза в компроматна война. Добре казано и като нищо ще хване вяра (за миг ще забравим как през 1996 г. лично Костов се разхождаше с компромати срещу "Орион" и тогавашното МВР, размахваше свръхсекретни материали и банкови документи). Но само на пръв поглед. Защото



за какво му е на премиера да влиза в компроматни войни и да си цапа ръцете,



като си има хора за всичко. А и цялата държавна машина е на негово разположение. Затова винаги, когато се появи неприятен факт за това с какво се занимават спецслужбите, управляващите контраатакуват с други "разкрития".

Така например през лятото на миналата година главният прокурор Никола Филчев се оплака, че в дома му са открити подслушвателни устройства. Естествено информацията за това не му е била подшушната от някой екстрасенс, а от бивши служители на спецслужбите, водени от настоящ зам. директор на НСБОП. Компроматът веднага бе "неутрализиран" с друг с подобна "тежест". В действие бе впрегната Националната служба "Сигурност", която точно в този момент откри, че Майкъл Чорни и още няколко чуждестранни бизнесмени са заплаха за националната сигурност.

Когато пък бившият МВР шеф Богомил Бонев разкри, че председателят на Народното събрание Йордан Соколов и шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова са хапнали в Турция с печално известния на турската полиция бизнесмен Суди Озкан, а после той си е напазарувал разни апетитни нещица у нас, шефът на контраразузнаването Атанас Атанасов призова Бонев да разкаже за връзките си с изгонения Майкъл Чорни. Като че ли ние няма да повярваме на ген. Атанасов, ако сам ни каже фактите. Накрая нито Бонев, нито Атанасов ни светнаха за какво точно става дума, та се наложи да четем свръхсекретния доклад на контраразузнаването във вестниците. Това явно не е компромат в смисъла, който премиерът влага в това понятие.

Или пък да вземем още един факт. Бившият шеф на контраразузнаването ген. Кирил Радев обяви, че разработката по мащабна контрабанда през Малко Търново била спряна след разговор между ексглавния секретар на МВР ген. Божидар Попов и Йордан Соколов. Да речем това е компромат. А какво тогава е обвинението на парламентарния шеф, че НСБОП едва ли не нарочно не събрала годни доказателства за пред следствието, прокуратурата и съда и далаверата останала ненаказана. Да не би това обвинение да е доказано с неоспорими доказателства, а не полуистини, намеци или клеветнически внушения?

Или пък какво да кажем за твърденията на главния секретар на МВР ген. Славчо Босилков, че бившето ръководство на МВР скрило в оперативния архив преписки срещу силови групировки срещу пари, изнудване или закрила.



Без имена и факти, само догадки и подозрения



Иначе е много лесно да се каже, че твърденията, че убитият Макарон е финансирал СДС, че парите от митниците са отклонявани към синята партия или че се толерира групировката "Олимп" са инсинуации, защото не са подкрепени с доказателства. Все пак фактът, че обвиненията се изричат от бивш МВР шеф и бивш антимафиот N1, би трябвало да значи нещо.

На този фон много логичен е въпросът защо управляващите се боят толкова много от компромати. Всъщност по-точно е да се каже, че СДС се страхува не толкова от компроматите, които генерира опозицията. Дори не от тези, които размахват Богомил Бонев и Кирил Радев. Те просто панически се страхуват от компроматите, които биха извадили вътрешните им опоненти - във властта и в СДС. Не случайно точно Йордан Соколов пръв изрази съмнение, че може да има фалшификации на досиета, които тепърва ще се доотварят. А пък после зам. вътрешният министър Здравко Зафиров го допълни, че покрай изваждането на материалите за ДС можело да се очакват компромати срещу ръководството на МВР.

СДС е абсолютно право да



се притеснява най-вече от своите хора



Неоспорима истина е, че МВР и специалните служби най-бързо се ориентират накъде духа вятърът и имат най-ясна представа кой какъв компромат държи. Достатъчно е само човек да се поразходи малко из закътаните столични заведения, за да види кой с кого се среща и да се досети какво се крои. Дори Иван Костов ще остане сюрпризиран от някои интересни двойки или тройки.

Всъщност паралелната власт в България, за която обичат да говорят управляващите, гравитира точно около МВР и спецслужбите. И ако СДС продължава да използва вътрешното ведомство не по предназначението му, а за водене на позиционна компроматна война, рано или късно ще падне в собствения си капан. Историята е показала това.