Тия дни в София се случва една грозна история. Тя е встрани от обществения дебат за престъпността и изборите, но е хубаво да й се обърне внимание, защото ако на нея не се сложи позитивен край, сме обречени това да се случва много често. Става дума за 79 бежанци, които се оказаха тест за готовността на България да стане външна граница на Шенген.

Историята тръгва от 84 мъже, които напускат родината си, за да търсят щастието по света.

От тях едно момче бе убито на гръцко-българската граница, други трима са в болници, а един е неизвестно къде.

В средата на ноември стигат до нашата граница, но защото искат да се прехвърлят в Гърция, а не да останат у нас. Гърците обаче ги принуждават да влязат на наша територия. Нашите граничари понеже са съвестни, ги залавят, вместо да им покажат по-преките пътечки към благоденстващите съседи от ЕС. Хубаво, изпълнили закона - изпълнили. Така и трябва. След това обаче се оказва, че



тези хора се превръщат във воденичен камък за държавата



и нейната ленива администрация. Чиновниците, оказва се, не могат да се справят с най-простото нещо - да се погрижат за нелегалните емигранти. В началото ги затварят в бивша лудница в Любимец, където се отнасят към тези хора като към животни. Накрая, когато решават, че трябва да ги пуснат по процедурата за придобиване на статут на бежанци, каквито основания те имат, започват да се гаврят с тях.

Някакъв анонимен чиновник заповядва кюрдите да бъдат пуснати от изолатора и насочени към София. Там те трябва да изчакат до деня, в който Агенцията за бежанците ще ги приеме за интервю. Чиновникът не обяснява те къде трябва да се настанят, докато чакат, въпреки че е зима.

Объркани, тези мъже все пак намират подслон. В продължение на близо седмица те стоят в една стая в центъра на София, където нямат баня, където нямат легла и техни сънародници им дават оскъдна храна. Сред тях вече има болни от краста.



В това време чиновниците вдигат пушилка



Твърдят, че развиват дейност, че са готови да се справят със ситуацията. България има ангажимент да приеме до 5000 бежанци, е твърдението на правителството. Страната ни има няколко центъра за бежанци, които шумно бяха рекламирани. България има много неща, но само дето не може да се справи с 79 бежанци.

Този проблем буди няколко въпроса. Въпрос първи (по-маловажен): ако тези хора не са просто емигранти, а ислямски терористи или партизани от ПКК? Те не се проверявани и не се знае наистина какви са. България редовно помага на Турция в борбата срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и усилва охраната на турското посолство, когато стане напечено при комшиите. Сега се оказва, че българската администрация е способна да прати 79 неидентифицирани люде да се разхождат спокойно около американското и турското посолство в София без никакъв контрол. Помислете си само какво би могло да стане, ако те не са просто бежанци, а терористи!

Втори въпрос (по-съществен):



ако България не може да се справи със 79 души,



как би се справила с повече. Има няколко причини за тревоги. Първата е, че край страната ни пак става напечено и прогнозите за нова война между албанци и сърби не е толкова далеч. Как би се справила този път България, ако на наша територия дойдат други 79? А ако дойдат 7900? А още повече? Втората причина за тревога е, че България реално ще бъде извадена от шенгенския списък до няколко месеца и вече става цел за нелегални емигранти от Изток. Освен това пъчим гърди, че искаме да станем външна граница на Европейския съюз и съответно на Шенген. Възможно ли е тази администрация да се справи? Ами ако ние станем външна граница, България ще се разпадне отвътре, защото администрацията е по-вероятно да се самоунищожи, отколкото да си мръдне кутрето.

От закономерните въпроси остава последният (заключителен): за какво някои чиновници вземат заплати? Къде е политиката на правителството, къде са комисиите на парламента? Сега всичко това е далеч от обществения дебат за престъпност и избори и прочее. Ще е далеч до момента, в който на един от тези или други емигранти им причернее и свърши някоя глупост.