|
"Честито, бременна съм",
казала по телефона от София 21-годишната Мария на 29-годишния Стефан де Йонг месец след като той се върнал в Брюксел. Събитието е станало между приветственото и заключителното слово, което Стефан произнесе на форума от името на участниците, наречени тогава "успели в чужбина млади българи".
Някои, които се считат за неуспели само поради факта, че са (все още) в България, биха му завидели - и на българо-холандския произход, и на ломоносовското образование.
Стефан е син на цигуларката Аглика Георгиева и бизнесмена Луи де Йонг. Родил се е в София, завършил е средно образование в Банкя и висше в Париж - международно право и финанси, плюс дипломатическа и военна академия. Още от първи курс работи, за да не лежи на гърба на мама и тате, въпреки че те нямали проблеми да го издържат и че таксите във Франция са дори по-ниски от тези в нашенските вузове. После поема пътя на баща си в международния холдинг MDS. От 3 години Стефан де Йонг е регионален мениджър за България, Полша и Унгария на корпорацията. Владее френски, английски, холандски, немски, полски, руски и, разбира се, български. Издал е свои стихове и творби за пиано.
За разлика от мнозина успели или несъвсем успели наши сънародници, които започват да си кълчат майчиния език още на втората година, прекарана на Запад, българският на Стефан не е мръднал и на йота. Великденецът дори не е хлътнал по западната мания за здравословен начин на живот. Пуши "Виктори", пие "Каменица", общува живо, без да се съобразява особено със стандартите на "political correctness". С две думи - юпи е само по статус.
"През 1998-а
в едно кафене на "Аксаков"
засекох готино гадже
На другата година се сгодихме", разказва Стефан. А на 31-и миналия месец идва и бебето Стефан - 4,200 кг и коса почти колкото на бащата. Покрай бебето младият татко разбрал в какво окаяно състояние са българските болници и как здравното осигуряване у нас е все още само на книга.
"Появата на сина ми е най-красивото събитие в живота ми. Щастлив съм, че то съвпадна с една красива идея - "Българският Великден", споделя Стефан. А на премиера Костов казал, че срещата е допринесла за демографския прираст у нас.
Правили си сметки да натамани рождената дата на сина си, ама на, Божа работа, не уцелил: "Роден съм в деня на Съединението, 6 септември, жена ми - в деня на Френската революция, 14 юли. Казах й - дай детето да е на 3 март." Нищо, има време да се уцели и тая дата. Двамата са решили да имат 5 деца.
Стефан все казва "жена ми, жена ми", но с Мария още не са женени. И почти без свян заявява: "Е, модерни хора сме все пак." Какво пък - София поне в това отношение не е по-назад от Париж и Брюксел. Максимата "първо сватба, после бебе" и у нас става все по-демоде.
Мария и Стефан скоро ще сключат граждански брак в Белгия и църковен в България. Венчавката може да отслужи самият патриарх Максим, който е приятел на фамилията. А такава чест се оказва само на царе.
Негово светейшество дочул за бебето и питал Стефан защо още не се е венчал в черква. А още по-преди го подканял: хайде бе, Стефчо,
стига с тез французойки,
наша източноправославна си вземи!
Младото семейство Де Йонг би желало да покани и премиера Костов на сватбата, стига той да приеме. Със сигурност обаче Стефан ще покани за кръстница Елена Костова или дъщеря й Яна, която още учи в Италия и също бе на "Великден"-а. Стефан е в близки отношения с двете високопоставени дами, но жена му Мария не ги обичала много "големите работи".
А голямата работа "Българският Великден" тази година, изглежда, няма да се случи. Въпреки че при закриването на форума миналата година премиерът покани участниците от чужбина да дойдат и тази. Само че април е вече съвсем близо и няма време да се организира такава среща. Пък и май е по-добре тя да е на 2 години, както смята Де Йонг.
Инициативата, изглежда, вече се е заразила и с актуални за България вътрешнополитически проблеми. "Българският Великден" е морално начинание по замисъла си. Но като разчовъркаш лака, се вижда, че отдолу има и икономически групировки, които лобират", казва Стефан. Премиерът знаел, че
има великденци, които
изкористяват идеята
"Нямам нищо общо със СДС, не съм казионен, имам много неща наум", добавя загадъчно Стефан.
Въпреки всичко "Българският Великден" направо е пуснал корени в сърцето на младия Де Йонг, който продължава да е оптимист за начинанието. Той се уверил, че сред участвалите в инициативата има много млади и динамични българи от страната и чужбина, които милеят за бъдещето на родината си. Вече се било оформило ядро от около 40 души - те сериозно и безкористно раждали идеи и общували помежду си. Де Йонг толкова се е запалил, че се надява някой ден синът му Стефан също да участва в "Българският Великден".
Сигурно мнозина ще се запитат откъде такъв патриотизъм у човек от смесен произход. И в крайна сметка той българин ли се чувства?
"Чувствам се гражданин на света", веднага отговаря Стефан.
Той бил винаги за България при мачове на националния ни отбор по футбол. Само ако играем с Холандия, е на страната на съдията.
Стефан няма проблеми с националната си идентичност - ако човек поговори дори 10 минути с него, ще остане с убеждението, че той е много повече българин от мнозина, които са 100-процентово такива по произход. Само понякога се чуди как да намери баланса между морала и разума в себе си. Защото според една френска поговорка, който е много добър, е и много глупав.
|
|