:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,443,476
Активни 356
Страници 3,316
За един ден 1,302,066

Емил Хърсев: Банкерът е днешната вещица

Нашите управници (всичките рожби на Кръглата маса) принесоха голяма част от националната икономика в жертва на своята неопитност, некадърност и доста безочлива наглост, с която отхвърлят и до днес всяка критика, смята финансистът
Снимка: Велислав Николов
Уважаеми г-н Хърсев,

Бихте ли коментирали следния факт:

До един месец след подаване на данъчните декларации, т. е. средата на май, основните данъци ще влязат в хазната. След като изборите ще бъдат насрочени за по-късна дата, има ли опасност новоизбраното правителство да завари празна хазна и какви са според вас възможностите това да бъде избягнато?

Н. Генова, Пловдив



---

Наистина през май обикновено се наблюдава увеличение на данъчните постъпления поради годишното данъчно разчитане. Но фирмите, едноличните търговци и гражданите не внасят накуп целия размер на данъците от предната година, защото по силата на закона те са длъжни да плащат авансово данъци върху печалбата и дохода. В края на годината се довнася само дължимата разлика. Възможността новото правителство на България да завари хазната по-празна от обичайното не е голяма, защото основните бюджетни постъпления от ДДС, мита и акцизи са ежедневни и сравнително регулярни. Средството да бъдат предотвратени каквито и да е нарушения на бюджетното изпълнение са контролът от страна на Сметната палата и парламентарният контрол.

---



Уважаеми г-н Хърсев,

Въпросите, които много отдавна искам да задам на някои от водещите финансисти, са свързани с дивидентната политика на българската държава.

1. Каква е икономическата логика ЕООД да отчислява 20, а ЕАД 30 процента дивидент?

2. Каква е логиката да се иска отчисляване на дивидент, без да се отчита индивидуалната капиталовата структура на компанията, отчисляваща дивидент?

3. Как не се намери поне един финансист в поне една бюджетна комисия, който да каже, че тази дивидентна политика е грешна?

Петър Петров



---

Уважаеми г-н Петров,

Има известна логика в диференцираната дивидентна политика спрямо държавните ЕАД и ЕООД и тя се свежда до различния размер на двата вида дружества. Като ЕАД са преобразувани държавните фирми с по-голям размер на собствения капитал и активите. Тази логика обаче е доста повърхностна, защото по-големият размер на капитала и актива не показват, че ЕАД са по-рентабилни. Съгласен съм с вас, че "нормирането" на дивидентите, които държавните фирми плащат, е доста късоглед подход. Той се дължи на фискалната ориентация на правителствената икономическа политика от 10 години насам. Възможността да се изплати дивидент следва да се установява, както и вие посочвате, в зависимост от капиталовата структура на дружеството, но и с оглед на неговата рентабилност и перспективи за развитие. Не сте прав, че тези въпроси не са били поставяни на вниманието на парламентарната бюджетна комисия. По този въпрос доста критично са се изказвали икономистите от опозицията и особено колегата Венцеслав Димитров.

---

Г-н Хърсев,

Кога мафиот номер едно на България - министър-председателят Иван Костов, финансовият и морален убиец на България и българския народ, този който иска да разпродава и земята ни на чужденци, а ние да сме им ратаи за жълти стотинки, ще бъде вкаран в затвора!?

---

Не съм в състояние да преценя доколко изказаното от анонимния читател мнение е аргументирано и доказано с факти и затова не съм в състояние да отговоря на така поставения въпрос. Не мисля обаче, че правителството има намерение да разпродава земя на чужденци, а и не виждам нищо лошо в това чужденци да бъдат допуснати до българския пазар на земя. Във всяка страна от Европа чужди граждани и фирми могат да придобият недвижимости, в т. ч. и земи. Покупката на земя не е "придобиване на територия", както някои политици наивно и нарочно твърдят, защото и сто хиляди декара да купи някой, той не би могъл нито да я нарами и отнесе в родината си, нито да придобие суверенитет. Земята му ще продължава да е част от българската територия. Законът би могъл да предвиди процедури и гаранции, щото покупката на земя от чужди граждани и фирми да не засегне териториалната цялост на България. Българските граждани само ще спечелят от увеличеното търсене на земя, което ще увеличи и пазарната цена на земята, която сега е на абсурдно ниски нива.

---

Уважаеми г-н Хърсев,

През началните години на демокрацията ние решихме да купим акции на Туристспортбанк. Тогава шефът й бе Емил Кюлев. Парите, които платихме тогава (както между впрочем и за акциите на грандхотел "Варна"), никак не бяха малки за нас, едни научни работници. Че никакви дивиденти от грандхотел "Варна" не видяхме, това не ни учудва. Но че Емил Кюлев никога не е бил упрекнат за ТСБ и никой никога не е споменавал каква е съдбата на нашите пари, не можем да проумеем. Кой е Кюлев и кой толкова го пази и издига?

Знам, че въпросът не е към вас, но Бога ми - кого да питам?

А. Владимирова, Варна

---

Вие, г-жо Владимирова, поставяте един много сериозен въпрос, но той е свързан с деформациите на фондовия пазар в България, а не толкова с дейността на отделни ръководители на дружества, в които сте акционерка. Хората купуват акции, защото очакват да получат доход от два източника. Първо от дивидентите, които компаниите плащат, и второ - от повишения с развитието на дружеството курс на акциите. Българските дружества обаче не плащат дивидент, тъй като мажоритарните им акционери нямат интерес от това. Ако в страна с развит фондов пазар едно дружество си позволи години наред да не плаща дивидент, акциите му ще поевтинеят на борсата и мажоритарните му акционери ще загубят, защото и техните собствени акции ще загубят стойност, но и защото дружеството няма да може да се финансира с евтин капитал, като пласира нови акции на пазара.

У нас фондовата борса е толкова ниско ликвидна, че никое дружество не би могло да очаква да набере капитал, като пласира нови акции на борсата. Ако следите борсовите курсове на българските акции, ще видите, че от 1997 г. досега цената им е спаднала средно с 60%, т. е. от вложенията си в български дружества акционерите са загубили над половината от парите си.

Що се отнася до ТСБанк, аз мисля, че и тази банка беше затворена поради недопустима държавна намеса в банковия сектор, а не защото несъстоятелността й е наложена от тежкото й финансово състояние.

Защо г-н Кюлев не е бил упрекван за нищо? Този въпрос има прост отговор - защото след като е анализирала дейността на ръководителите на ТСБанк, прокуратурата не е намерила, че трябва да упреква г-н Кюлев в каквото и да било.

---



Уважаеми г-н Хърсев,

Възхищавам се от позицията ви във всички ваши публикации и медийни изяви. Не считате ли обаче, че ще си продължите по същия начин коментарите и при другите правителства? Защо не започнете една дискусия по медиите за всенародно обсъждане на избирателния закон?

С уважение: Д-р Костадин Шабанов, гр. Гоце Делчев

---

Уважаеми д-р Шабанов,

За мен целта на критиката, и в частност на икономическата критика, е да се посочат забелязаните проблеми и (ако критикът може) да се предложат и решения как те да бъдат отстранени. И понеже никоя икономическа политика не е идеална, аз съм сигурен, че и при най-разумното правителство все ще се намери повод за критика, нерешен проблем и възможност за подобряване на политиката. Професионалната критика е инструмент за развитие на политиката. Затова съм твърдо уверен, че ще имам повод за критични публикации при всяко от следващите правителства (та дори и да участвам в някое от тях или да го подкрепям).

Що се отнася до избирателния закон, съм оставил неговия анализ и обсъждане на специалистите в тази материя.

---



Уважаеми г-н Хърсев,

Имам много въпроси, но дано и други читатели ви ги зададат.

1) Много ме е вълнувало от години по какви висши държавни, юридически или политически причини народните депутати и магистратурата решиха, че кредитните милионери трябва да върнат дълговете си не по валутния курс в момента на вземане на заема, а по увеличения до неузнаваемост курс след години? Също така кои от народните представители направиха този голям подарък? Имало ли е възражение от съдии, народни представители и гласували ли са против?

2) Какви и от колко души са възстановени заемите?

3) Колко и кои са забягналите в чужбина кредитни милионери?

4) При какви правителства са давани заемите?

5) Колко от банките, фалирали досега, са завлечени от същите тези правителства (сини и червени), а отговорността е прехвърлена на банкерите?

6) До каква степен вие страдате от точно тази нелепост?

С уважение: Михаил Костов, пенсионер, от София

---

За съжаление не съм в състояние да отговоря на повечето от вашите въпроси, защото не разполагам с вътрешната и оперативна информация, за която питате. Затова ще ви отговоря само по принцип и което знам.

Няма решение на парламента, което да третира въпроса по какъв курс трябва да се връщат заемите. А ако имаше, би било противоконституционно, защото конституцията на България като демократична държава забранява държавата да преурежда със задна дата договорните отношения между кредитори и длъжници. Съдът се произнася при спор по договорите за заем и ако в някой конкретен случай е решил, че заемът се дължи в левове, а не във валута, той е почерпал основания за това в закона и договора между страните. Аз вярвам в справедливостта на българския съд и в компетентността на съдиите, които прилагат закона. Затова изпитвам безкрайно омерзение към жалките опити на някои политици да поставят под съмнение обективността на съда. Само съдът решава какво е справедливо и кое - не, и никой няма право да поставя под съмнение обективността на съдебната система.

Големия подарък на кредитополучателите направи не парламентът, а икономическата политика на правителството през 1996 и началото на 1997 г. За кризата на лева от януари до април 1997 г., която нарекох "големия разбой", стана дума в един мой коментар от миналия понеделник, 5 февруари, в "Сега". Огромни загуби понесоха спестителите, а най-големи печалби извлякоха спекулантите, които организираха разбоя, и получателите на левови заеми. И най-вече държавата, защото нейният дълг бе най-голям.

От правителствата бяха завлечени всички банки, но най-вече онези, които бяха кредитирали държавни фирми. Кризата в банковата система през 1996 г. настъпи след прословутия призив на тогавашния промишлен министър, който призова (а призивът на прекия началник е заповед!) държавните фирми да не връщат заемите към банките. Коя банка с колко и от кое правителство е пострадала могат да кажат най-точно ръководителите на отделните банки.

Няма банка, която да не е пострадала от неизправни кредитополучатели, но основната причина за фалита на банките очевидно не е престъпната дейност на този или онзи, а държавната политика. Съдете сам. Ако съберете сумите по всички т. нар. банкови дела, които се водят в момента, ще получите сума около стотина млн. долара, за която прокуратурата твърди, че е обект на престъпления. Нека приемем, че във всички случаи прокуратурата е права (а аз съм убеден, че голяма част от обвиненията са повдигнати без достатъчно доказателства и се поддържат само защото управляващата политическа воля е такава: да има виновни на всяка цена). Тези 100 млн. долара ли са причината за затварянето на 17 банки, между които най-големите български трезори? Само през трите месеца на февруарския разбой от 1997 г. бяха отмъкнати само към чужбина около 750 млн. долара по мои сметки.

Т. нар. "банкови дела" са чиста проба политически процеси. Целта е политиците да убедят нацията, че не те, некадърниците, а "банкерите" по престъпен начин са довели финансовата система до фалит и са обрали спестяванията на хората. Днешният лов на банкери е аналогичен на лова на вещици през Средновековието. Но истината постепенно ще изплува. Ще видите, че повечето банки, които бяха затворени по искане на МВФ с решение на правителството на г-н Виденов, бяха далеч от несъстоятелност, нетните им активи превишаваха пасивите. Те не фалираха, бяха убити.

Как се отразяват "банковите дела" на потърпевшите, в т. ч. на мен, не е трудно да се досетите и сам. Години наред свободата ни е ограничена, на всички обвиняеми забраняват да пътуваме в чужбина и често-често ни обругават по вестници. Много колеги без всякаква нужда лежаха в арестите.

Но казах ви, вярвам в съда. Истината ще се разкрие. Е, никой няма да ни върне съсипаното здраве, нерви, понесените обиди и загуби.

---



Г-н Хърсев,



Пише ви един отчаян пенсионер от гр. Пазарджик. През лятото на 1995 г. изтеглих спестяваните пари от кооп. банка и ги внесох, подмамен от по-големия лихвен процент в Популярна банка, която се намираше на площад "Съединение" до окръжното МВР. Като мислех, че там е близо до полицията и е безопасно. Тогава беше управител Александър Райнов. Мина се известно време и се разбра, че това било менте пирамида. Ходихме с покойната ми съпруга при заместник-прокурора. Той ни навика, че не сме го питали, и оттогава съм в напрежение. Аз съм на малка пенсия. Този същият Александър Райнов си построи голяма къща срещу училище "Отец Паисий" и никой не обръща внимание. Оставам с надежда, че може да ми помогнете. Разписката е при мен. Сумата тогава беше 13 722 лв.

Христо Голагов Христов

---

Другото име на пазарната икономика е "свободна инициатива". За съжаление тя освобождава и инициативата на измамниците и на неудачниците. Първите се опитват (често успешно) чрез сила или измама да ограбят, обсебят, откраднат или присвоят чуждите пари. Вторите вземат чуждите пари с искреното намерение да развият успешен бизнес, да спечелят и да върнат взетите пари с лихва на кредитора, но поради некадърността си, неумението си или злощастни стопански обстоятелства не успяват и фалират. От кой вид са хората, на които сте поверили парите си, може да каже само съдът. И никой друг!

За съжаление пострадалите почти не се интересуват от това дали са жертва на престъпник или на добросъвестен неудачник. Парите им и в двата случая са загубени, обикновено безвъзвратно. Затова морална вина носи и държавата, нейните политици и ръководителите на контролните органи, които не са предотвратили навреме престъпните посегателства и не са направили нищо, за да намалят риска от провал на добросъвестните фирми, нито да предупредят гражданите за риска, който поемат, когато дават парите си на случайни хора и фирми.

Но това е: битият - бит...

---



Г-н Хърсев,



Защо се стигна до разрушаването овчарници, сгради, заводи, до продаване на чужденци всякаква "излишна" техника и т. н., за да си купим дрънкулки? Можеше ли да бъде избегнато? И какъв е начинът да го поправим?

С най-сърдечни поздрави към вас: Николай Радев Колев,

Трявна

---

Убеден съм, че разрушителните последици от прехода към пазарна икономика можеха да бъдат в голяма степен (но никога не изцяло) избегнати, ако българските политици бяха предпочели една по-балансирана линия в реституцията, по-бърза и отговорна политика в приватизацията. И най-вече ако бяха подходили разумно към външноикономическата политика, за да направим опит да запазим (доколкото успеем) външните си пазари, вместо да прекратим драстично и с лека ръка традиционните търговски връзки.

Българската икономика стана жертва на една политика, която ще си позволя да нарека "ураджийска". За да покажат на народа и на света колко са решителни, какви са демократи и колко бързи успехи жънат, нашите управници (всичките рожби на Кръглата маса) принесоха голяма част от националната икономика в жертва на своята неопитност, некадърност и доста безочлива наглост, с която отхвърлят и до днес всяка критика, вслушани само в собствения си глас.

---

Подборът на въпросите е на редакцията на вестник "Сега". Отговор на всички останали зададени въпроси и по-подробно изложение по някои от засегнатите теми в публикацията ще намерите в Интернет-форума на "Сега" на адрес http://forum.skycode.com/topic.asp?topic_id=2255
 
Хърсев като политически изкушен - на пресконференция на движение "Св. Георги Софийски" заедно с Димитър Луджев и Вежди Рашидов.
 
Национална среща на гражданските обединения в паркхотел "Москва" - Коста Богацевски и Емил Хърсев.
 
Цялото сем. Хърсеви.
 
Хърсев пред книгата, в която се пише историята на фирмата му "Хърсев и ко".
1808
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД