Тия дни позабравеният Петко Бочаров заяви по телевизията и повтори черно на бяло в столичен вестник една величайша глупост: в страна като САЩ прокурор щял да потърси отговорност от поета Недялко Йорданов за негово "кощунствено" стихотворение, в което представя България като крайпътна проститутка...

Случката може да се отмине с насмешка, ако не обясняваше днешното дередже на България.

С фатмашкия си патриотизъм Бочаров би направил добро впечатление по времето на Живков. От думите му лъха нещо типично за онова време.



Прокурор в САЩ щял да преследва поет за стихотворение



- само човек с манталитет на милиционер може да говори подобни нелепости. Има безброй примери за скандални стихотворения и песни отвъд океана, чиито автори никой не е вкарал в затвора. Излишно е да се цитират, защото нормалните хора не съдят стиховете по закон. Но има скандални примери от прозата, където нещата се казват едно към едно. В една от книгите си Кърт Вонегът пише буквално, че американският химн е "чиста глупост, както и много други неща, които трябва да се взимат насериозно". Вонегът цитира и целия текст на американския химн и допълва, че е "каша от дивотии, размесени с въпросителни знаци". Девизът на нацията "E pluribus unum" (лат. - от множеството едно) е наречен от него тъп и е подигран с импровизацията "В безсмислицата е силата". И т.н. в тоя дух. Вонегът все пак не е в затвора. А според Бочаров американското общество би изолирало такъв автор като Недялко Йорданов от обществения живот.

Америка е велика именно защото там милиционери като Бочаров не могат да вкарват в затвора писатели! И защото там авторите могат да си позволят неща, които изглеждат кощунствени. Америка е просперираща, защото икономическата свобода върви ръка за ръка с политическата и творческата.

Свободният дух няма нищо общо с идеологическите капаци на българския седесар.

Затова у нас всичко е задръстено и икономиката не работи - защото наред с правилата на сините бабочаровци,



в икономиката властват и милиционерщините на Муравей.



Едното върви ръка за ръка с другото.

В правителствената БНТ водят предавания и гостуват в студио само идеологически "правилни" хора (като Дачков, в чието предаване се изказа Бочаров). Частните медии също са под натиск и слава богу, че не всички вестници са смачкани.

В икономиката става същото, обаче не се вижда от пръв поглед - всичко е забранено, освен за своите фирми, на своите партийци.

Затова е далеч България от Америка. Фарисеи като Бочаров говорят за американската демокрация, а всъщност са адепти на тодорживковата милиционерска държава.

Едно време "Тошо комуниста забрани туиста"... Частната инициатива също беше забранена. Тогава нямаше глад и безработица заради измислената икономика със съветския пазар, който поглъщаше всичко и ни даваше петрол за стотинки.

Сега Костов - седесарят, пак забранява, докъдето може. Сега обаче никой не дава петрол за стотинки и не купува боклуци. И забраните имат икономически проекции. Те се наричат скапана, неработеща икономика.

Затова въпросът за свободата на поезията е икономически.