Почитателите на развлекателни четива се натъкват все по-често на шеговити писаници по банкови проблеми отпреди 4 години, когато все още имаше работещи банки. Читателят поглъща ред след ред с нетърпение да разбере



кой е убиецът



и защо трябваше да бъде унищожена кредитната система. Но за разлика от добрите романи, нашият е пародия, защото убиецът, сиреч публичният екзекутор, е от години известен - родната управляваща върхушка, която ликвидира банките по волята на Международния валутен фонд. Впрочем банките не са единствената жертва, която даде икономиката пред олтара на МВФ. Както е известно няма отрасъл, пощаден от тайфуна на ликвидацията. Докато другите държави считат за дълг да опазят всяко производство и работно място, у нас креслива шайка икономически сектанти превърна



ликвидацията в официална религия,



която се проповядва най-откровено, сякаш за да тества ума на българина. За висша политикономическа мъдрост ни пробутват брътвежа, че ликвидацията била положителна и наложителна мярка, за да се спасяла държавата от "губещи" дейности. А то комай всяка дейност у нас излиза губеща, защото със свития вътрешен пазар и грубо заграбените ни външни пазари повечето фирми така и не успяват да натоварят капацитета си до рентабилно ниво. Затова дори производителите на конкурентоспособни продукти трупат загуби. Логиката на ликвидатора е безапелационна: да се спасява кой как може. Но за разрухата трябва виновник и



банките бяха анатемосани



за всички злини, сполетели икономиката. Изпълзяха засадените в тихите сочни дупки на държавните постове проповедници на правата икономическа вяра. Изрева и официозът с мощ на заводска многотиражка и с умствена сила на опиянен с анасонлийка комбайнер. Банкерите са виновни! Чрез необезпечени кредити, раздавани главно на затънали до гуша държавни мастодонти, те откраднали парите на държавата и принудили добрата държава да види сметката на банките. Един брадясъл мозък съзря корена на злото в самата природа на кредита (защото създавал предлагане на пари, а не трябвало) и в практиката на централната банка да рефинансира банките. Политикономическите шамани трябва да са заразени от



остра умствена немощ,



щом си въобразяват, че се връзваме на толкова плоски заклинания. Клеветата, че банките "раздавали необезпечени кредити", е нагла лъжа. Такова нещо няма. Всякакви золуми са се случвали в банките (и къде ли не другаде), пари са теглени с фалшиви документи, измамници са подправяли документи, та дори един трънски банкер ограби трезора и побягна в странство с парите в торбичка, ама необезпечено кредитиране у нас не е имало. А ще ми каже ли някой, щом банките са дали кредит на държавните фирми, кой тогава е откраднал парите - банкерите или държавните управници, които сега търсят кому да пришият провала на собствената си политика? Затъването на фирмите в дългове е само външен израз на колапса, до който докара стопанството некадърното управление на държавата. А сега излиза, че



на тъп политик кредитът му пречи.



Кредитът е обявен за изначално престъпна дейност, а висшата мъдрост на господа политкомисарите стигна до плиткоумното оправдание на балкански крадец, че не е луд, който изяда зелника, а кой му го дава. Гвоздеят на държавна икономическа мисъл гласи: изядайте, синковци, зелника, щом го докопате. Голямата хитрина е да вземеш пари, па да не ги върнеш. Финансовите шефове знаят само свръхобезпечено финансиране. Поради ниската им степен на вменяемост, тяхната наука във финансовото дело е стигнало само до първичната форма на кредита, която практикува заложната къща "Кофа и Картофа" ООД. Залагаш на дядо си часовника и вземаш 1/4 от цената му на заем. Ако не върнеш парите, Картофа продава залога пред "Кравай".



Капитализъм без кредит



няма да се получи. Кредитът движи пазарното стопанство, а без него стагнацията ще продължава, докато от сегашния семеен феодализъм преминем към първобитно стопанство с натурално самоизхранване. За да работи без кредит, производителят трябва да разполага с много по-голям собствен капитал, отколкото му е нужен. И обратно: поради забраната за кредитиране фирмите са принудени да се свиват до отесняващата черга на собствения си капитал. За да не финансира българската икономика, нашата държава тегли кредити от МВФ ("за резерв") и кредитира с тях чуждите банки. Всяка година от тази манипулация губим към 200 милиона. Скъп лукс е глупостта, нали?