|
Не палестинското ръководство, начело с Арафат, а нерешаването на палестинския проблем до ден днешен, е истинската причина за масовите вълнения на палестинските араби, сред които определени палестински кръгове умишлено прибягват до крайни форми на съпротива, граничещи с тероризъм, чиито жертви са невинни хора. Но този тероризъм е двустранен! Защото загиналите от куршумите на израелската войска и полиция цивилни палестински араби са доста повече от загиналите от ръцете на палестинците израелски евреи.
Наред с това в отговор на израелския краен религиозен фанатизъм много от арабите са заставени от обстоятелствата да прегърнат съмнителните стойности на ислямския фундаментализъм, търсещ реализацията на свои специфични цели, използвайки масовото народно недоволство.
Като скачени съдове
В този сблъсък, макар и в крайна сметка предизвикан от самите тях, властите в Тел Авив използват положението си на фактически попечител на палестинските араби в автономните територии и често прибягват към блокирането на тези територии, забранявайки на арабите да ходят на работа на израелска територия. По този начин те показват и на тях, и на целия арабски свят, че без Израел тези хора не ще могат да водят нормален живот, т.е., че лелеяната независима арабска Палестина ще си остане така или иначе в негов придатък и в икономическо отношение не ще може да просъществува без тясна обвързаност с него.
От тези мерки страдат и араби, и евреи. Арабите - защото губят работни места, заплати, средства за съществуване. Израелците - защото тези араби са съществена част от работната им сила, без която и тяхната икономика е заплашена със застой. И ето че днес в Тел Авив се разиграва българо-румънската карта. Упорито се разпространяват, най-вероятно умишлено, слухове, че палестинските територии ще бъдат окончателно блокирани, а на мястото на арабските работници ще дойдат други, от България или от Румъния - двете държави от бившия източен блок, които са добре познати на израелското общество, едната - че е спасила своите евреи от фашизма, а другата - с немалкия си брой еврейско население, но чиито икономики са в особено лошо състояние и безработицата е особено висока. Темата за румънците не ни засяга.
Скотски труд на черно
Но българите в Израел сега са няколко хиляди. Те работят предимно в областта на строителството. Повечето от тях са добросъвестни работяги, останали без хляб и възможности за издръжка на семейството си в родината си, пристигнали като туристи, останали впоследствие нелегално в Израел, като са се хванали на работа при недобросъвестни работодатели, без каквито и да било писмени договори, застраховки или осигуровки, с минимални за израелците, но достатъчно високи за жизнения стандарт в България заплати, в скотски битови условия. Много са подлъгани от нашенски мошенически "фирми", които им осигуряват неизвестно по какви начини "туристически" визи и после ги хвърлят в ръцете на съдбата да се оправят сами. Дори при смъртни случаи, които през последните години зачестиха и са резултат предимно на неспазването на елементарни правила на охрана на труда, работодателят остава неизвестен и нещастните близки са принудени да продават и залагат всичко, което имат, за да могат да платят твърде скъпата услуга за транспортирането на тленните останки. А колко и не са се завърнали именно поради липса на средства и са погребани за държавна израелска сметка в специалното гробище за бедняци-имигранти!
Несподелена любов
България преди няколко години предложи на Израел две идеи за проектоспогодби, чрез които да се регулират тези проблеми. Едната бе за взаимно отменяне на визите. Всъщност българските визи за израелски граждани бяха отменени едностранно от нашенските политици, вдъхновени от фикснадеждата за бъдещи инвестиции на "световния еврейски капитал" в българската икономика. Израел отхвърли идеята. Визите за българите останаха. Макар че те станаха безплатни, тяхното издаване остана зависимо от субективните решения на израелските консули - нещо, което създаде предпоставки за сериозни съмнения относно пътищата, по които се издават, и се превърна в допълнителен източник за обогатяване на горепосочените нашенски мошенически "фирми".
Втората бе за подписване на Договор за реадмисия, който щеше да ползва предимно израелската страна, тъй като тя щеше да има законно право да екстрадира нелегалните български имигранти при това за българска сметка. (Че кой израелец ще иска да остане в България?) Тел Авив категорично отхвърли и тази идея. Ясно бе, че от една страна проблемът за нелегалната емиграция така или иначе ще се използва за натиск както срещу България, така и срещу палестинските работници в Израел. От друга страна се оказа, че именно съмнителните израелски работодатели имат интерес тази евтина и непретенциозна нелегална емиграция да остане в страната им и за тази цел най-вероятно оказват по свои си пътища натиск върху определени правителствени кръгове.
Предизвикателство срещу арабите
Какво ще даде в крайна сметка идеята за замяна на палестинските работници с българи или румънци? Трябва да оставим като химерична възможността за узаконяването на пребиваването на нелегалните сега българи в Израел - това просто няма да стане, защото от него нямат сметка "работодателите" - иначе те ще трябва да отговарят по-строго пред собствения си трудов закон за масовото му нарушаване. Вероятно става въпрос за нови работници, които да отидат в Израел на мястото на палестинците на базата на някакво междуправителствено споразумение. До какво може да доведе, обаче, тази само на пръв поглед благородна крачка, която ще даде хляб и работа за стотици българи?
- Ще бъдат накърнени правата на палестинците, които с основание ще сметнат българите за натрапници, взели хляба от устата на техните деца, и естествено ще предизвикат техни лични неконтролируеми контрамерки против българското присъствие.
- Ще бъдат провокирани ислямските екстремисти сред палестинците, които ще поставят знак на равенство между израелци и българи. Нека не забравяме трагичния пример на полк. Евтим Евтимов, заклан посред бял ден от ислямските терористи в Алжир! Българите могат да се превърнат в кървавата цел, чрез която тези екстремисти ще се опитват да въздействат върху израелците и света. Израелците не могат да защитят себе си, та камо ли и някакви бедни чужди наемни работници! Само който не познава ислямския религиозен фанатизъм би могъл да не приеме сериозно такава опасност.
- Един сблъсък с палестинците ще постави на карта българо-арабските отношения като цяло. Въпреки своите противоречия, когато нещо засяга палестинската кауза, арабите са единни - особено когато става въпрос за такива малки страни като България! Това ще бъде нов удар срещу българската икономика. А тези отношения са паднали достатъчно ниско за да бъдат отново подложени на подобен риск.