|
Само една година по-късно обаче румънските футболни запалянковци взеха трескаво да майсторят по покривите антени за българските честоти. Какво се случи ли? Ами световното първенство по футбол в Аржентина откри нова светла страница именно в българо-румънското ТВ-общуване.
Тогава румънската телевизия обяви, че - поради съображения за икономия - ще предава всички мачове на запис, докато БНТ отдавна залагаше на преките предавания. Това бе началото на епохата, в която БНТ се превърна в телевизия на два народа - целокупния български и онази част от румънския, населяващ районите недалеч от северния бряг на Дунава. Кулминацията на този небивал интерес бе в средата и края на 80-те години, когато Чаушеску сви румънската емисия в рамките на 2 часа вечер, а жителите на Букурещ
масово гласуваха за българското
и се редяха на опашка пред оградата на посолството ни да преписват седмичната телевизионна програма.
Демокрацията, естествено, ликвидира тази наша експанзия в ефир и днес едва ли някой румънец търси българската телевизия сред многобройните предлагани канали. И все пак съседите още помнят "Лека нощ, деца" и "Студио Х", както и отделни български изрази.
Всъщност, без да го съзнават, румънците употребяват доста славянски думи в речника си, според някои езиковеди - над една четвърт от лексиката, което се обяснява с вековното българско присъствие на север от Дунава. Може би не всички българи и румънци си спомнят и факта, че докъм средата на 19-и век в Румъния се е пишело на кирилица, а богослужението се е извършвало на църковнославянски.
Ако това не е широко известно, то главната причина е в старанието на румънските историци да го изличат от общественото съзнание, да заменят думите със славянски корен с романски еквиваленти и дори да изопачат историята. Една от рожбите на тези напъни е например твърдението, че
по произход Асеневци били румънски князе.
И докато редовите румънци се радваха на нашата телевизия, властите им полагаха целенасочени усилия, прикривани обикновено зад изискванията на градоустройствените планове в Букурещ, Браила и други населени места, за унищожаване на българските исторически паметници. Така бе съборено българското училище в Букурещ, чийто терен се оказа най-подходящото място за строеж на поредна бензиностанция на "Шел".
И все пак не всичко е заличено. В двора на една църква в центъра на Браила например паметна плоча свидетелства, че именно тук през 1869 г. наши емигранти са основали Българската академия на науките, първоначално като Книжовно дружество. 3 години по-късно на същото място се полагат основите на ново родолюбиво дело - изграждането на българската църква в града на хъшовете, което приключва с тържествен водосвет след Освобождението, през 1882 г.
Освен този божи храм, който отдавна е превърнат в румънска православна църква, следите от българското присъствие в Браила обаче са малобройни. На мястото на дома, в който някога е живял Христо Ботев, днес се издига соцпанелка от времето на Чаушеску, на която друга паметна плоча отбелязва този важен факт.
Днес никак не е лесно да се разбере точно колко българи живеят в Румъния. При официалното преброяване през 1992 г. за такива са се обявили едва 9965 души. Неофициалните данни говорят обаче за стотина хиляди.
Карол-Матей Иванчов, председателят на Съюза на банатските българи в Румъния, е колоритна личност. В нескончаем речитатив той обяснява, че повечето нашенци тук са потомци на павликенските българи, изселили се от родината след разгрома на Чипровското въстание. Петдесетина години по-късно, през 1738 г., в Румъния се обособява първото село с компактно българско население - Нова Бешенов. През 30-те години на 20-и век и през 1943 г. нашенците масово се връщат в България и се заселват около Бяла Слатина. Може би са предчувствали какво ще им се случи по-късно. През 1951 г. румънската социалистическа власт
ги обявява за кулаци и ги разселва
из цялата страна. Истината е, че с трудолюбието си те са постигнали повече от румънците и са живели, а и днес живеят, както твърди Иванчов, по-добре от тях.
"Тукашните българи сме лоялни граждани на Румъния и гледаме да сме добре с всяка партия, която е на власт. Срещу вятъра не се пикае", доверява Иванчов, който е бил депутат в румънския парламент цели 6 години и явно добре ги знае тия работи. Прежните гонения на българското малцинство очевидно са си казали своето, защото често в разговора ни в Букурещ той съветва българските журналисти да пишат внимателно за проблемите.
А основният сред тях е, че Майка България не прави достатъчно за поддържане на родния език и култура, не изпраща български вестници, а списваният тук "Наш глас" е с тираж едва 1500. Затова Иванчов моли да публикуваме адреса на Съюза, та белким частни лица го подпомогнат:
Uniunea Bulgara din Banat in Romania,
Piata Unirii Nr. 14,
1900 Timisoara, Judetul Timis
Но има и друг проблем, с който непрестанно се сблъскваме за 11 г. демокрация - и в родината-майка, и сред диаспората. Колкото и малко да са българите в Румъния, те имат цели 4 формации, които, както си му е редът, си съперничат и в родолюбивите дела, и в политическите избори. Съюзът "Братство" в Букурещ например се смята за представител на всички българи, но пък третира като отцепници хората на Иванчов, нищо, че сред тях е излъчен единственият българин-депутат в румънския парламент в момента.
Само за сравнение - в същото време към 1,6 етнически унгарци имат само един съюз, гласуват винаги в блок и стъпка по стъпка осъществяват набелязаните цели. Те също се смятат за лоялни граждани, но се борят за абсолютно еднакви права с румънците. И нещо страшно кощунствено за нашенците - в програмата си имат ясно записано искането за културна и териториална автономия.
А ние се самоизяждаме по български и пикаем по вятъра...
|
|