|
Генералната цел на инструкциите е "да се подготви почвата". А посланията са написани така, че и последният безхаберен дребен син активист да ги схване. "Трудно е, но да не направим някоя глупост да се върнат ония, че ще стане страшно" или "Лошо е да управляват бивши комунисти и ченгета". Тези оптимистични и успокоителни размисли е длъжен да внуши активът на СДС на бедната електорална единица.
За онагледяване на обработката политолозите са измислили още типажи и примерни раздумки между тях и активистите.
Примерен диалог със "среден бизнесмен при осъзнат проблем с корупцията":
- "Чиновникът винаги иска", оплаква се средният осъзнат бизнесмен. Тук партиецът бодро отговаря:
- "Ама ако се върнат ония, както са изгладнели, като скакалци ще ни опоскат."
Предполага се, че след такъв разговор средният бизнесмен вече е осъзнал не само тежките си корупционни проблеми, но и гигантската червена опасност, която чука на вратата. Осъзнал е 100 на сто, че трябва да гласува за СДС, ако не иска да го опоскат прииждащите комунистически орди.
Вяра в доброто у човека вдъхва друга част от разработката. Сините умове са препоръчали тезата "Където управляват бивши комунисти и ченгета, управляват мизерията, безредието, неравенството" да се подплати с репортажи и документални филми от Русия, Молдова и Румъния, изобразяващи беднотия и ширещо се насилие. Добавили са и образа на руската жена и децата на Русия, които трябва да уплашат избирателите до степен да хукнат презглава към урните. Що руската жена трябва да всява ужас у здравия българин - това не е ясно.
Безспорна кулминация в умотворенията политологични се явява подготовката за посланието
"На нас ни трябва водач",
където са посочени типове изказвания: "На България й трябва силна личност, някой като Стамболов", "Трябва ни човек, който вижда по-далеч от нас", както и "Партията е важна, но личността на водача е по-важна". Тези заключения се подплатявали с игрални филми за живота на Кол, Тачър и Аснар. Демек гледай Кол, разбирай Костов. А що не се е сетила умната синя глава за скандала с партийните пари на бившия германски канцлер. Или нещо ни намеква?
Но макар и ярък творчески образец, горните мисли са само върхът на айсберга от сини инструкции. През дългите демократични години структурите на СДС се захранваха непрекъснато със спуснати отгоре инструктажи, които ставаха особено истерични по време на избори, разбира се.
През страшната есен на 1996 г. СДС беше в творческа криза и само скрито се надяваше, че пловдивският адвокат Петър Стоянов може да бъде избран за държавен глава.
В една тайна инструкция за работа на сините местни структури, разпространена преди президентските избори, се казваше, че Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев могат да съберат само 86 на сто от гласовете на твърдия електорат на синята партия. По това време на "Раковски" 134 мърмореха, че Народен съюз и ДПС не са мотивирали електората си да гласува за двойката на тогавашната опозиция. В инструкцията пишеше, че недоверието към СДС и Стоянов надминава доверието с 10 на сто. Преди изборите през октомври 1996 г. сините сами си признаваха, че 20 процента от електората на опозицията все още смята, че СДС никога няма да е готов да управлява. Резервираните към управлението на социалистите няма да гласуват за нас, а ще подкрепят Жорж Ганчев, изчислиха тогава сините.
Върху 9 страници в инструкцията подробно бе обяснено
как да работят активистите с колебаещите се гласоподаватели.
На тези, които са гласували винаги за СДС, трябваше да се казва: "Ти си в опасност. Те имат списъци на хората, които поне веднъж са гласували за опозицията. Ако вземат цялата власт, нищо не може да ги спре."
Меко казано, интересни бяха инструкциите за това как да бъде представян кандидат-президентът Петър Стоянов пред обществеността. "Като гледате Петър Стоянов по телевизията, изглежда малко стегнат, но иначе е мил човек", трябваше да разправят активистите на опозицията пред колебаещите се. Стоянов трябваше да гради имидж на сериозен човек - адвокат, който много работи. На конкурента му се приписваше следният имидж - "Маразов е комарджия и е несериозен - изкуствовед". (В НСРТ явно са забравили за тази инструкция, като са избирали шеф на БНР.) В пощенските кутии на колебаещите се социалисти трябваше да бъдат пускани снимки на Маразов и Виденов и критики към кабинета, отправени от Нешка Робева и Тодор Живков. Сините бяха инструктирани да лъжат, че Маразов е братовчед по майчина линия на Жан Виденов.
"Излишно е да се харчат пари за два тура", обясняваха активистите на опозицията на хората, склонни да подкрепят Жорж Ганчев. "Ганчев е обещал да вади фараоните от затвора, той вкара пирамидите (Капустин-Стоев) в парламента", пишеше в спуснатите указания. В препоръките към местния актив на СДС пишеше, че "симпатизантите на Жорж Ганчев не бива да бъдат плашени. На тях трябва да им се втълпява, че "Жорж е "симпатяга", "не е лошо момче", но не си мери приказките. "Желю ни излагаше, а този ще ни направи за резил", напътстваха умните глави. Жорж не милеел за България, защото дъщерите му били в Америка, а у нас била само Шуши. При спор с привърженик на БББ седесарят трябваше да завършва с: "Вместо първа дама на републиката сме щели да имаме първа приятелка на републиката."
Ако възрастен човек не ни е известен като "наш" или активен комунист, то вероятно е разколебан "червен", обясняваха инструкторите, които бяха даже изчислили, че жените се колебаели повече от мъжете. Щом се колебаят, значи не са ни необходими, смятаха в СДС. "Тях трябва да ги откажем да гласуват с думите: "Не е важно да се гласува, не е престижно, не е задължително, глупаво е да се гласува", пишеше в инструкцията. Сините бяха насърчавани да търсят разочарован червен пенсионер, който да повтаря: "Никога не съм гласувал за опозицията, а сега въобще няма да гласувам."
Инструкцията на СДС от 1996 г. не завършваше оптимистично. "На този етап
социологическите проучвания не дават гаранции за победа.
След убийството на Луканов левият електорат ще се мобилизира", пишеше в нея. Отбелязваше се, че има застой в рейтинга на Петър Стоянов и той се дължал на три фактора - личното недоверие към него, недоверието, че СДС може да управлява, и недостатъчната работа на активистите.
През март 1997 г. сините пуснаха нова инструкция, посветена на предстоящите парламентарни избори. Инструкцията имаше едно просто послание - "Желев е враг". Сините кандидати за народни представители бяха задължени да се държат агресивно с хората на Желев, към ДПС трябваше да спазват неутрално поведение, а към Евролевицата трябваше да са настроени позитивно.
Инструкцията за кандидат-депутатите на СДС бе изготвена от НИС. В първоначалния си вариант документът бе от 16 стр., но после бе съкратен до 7 - за да се чете по-лесно. В него се съдържаха златни правила за отношението на кандидатите към политическите противници и медиите. Тогава на кандидат-депутатите бе препоръчано да се обличат в тъмни връхни дрехи, в никакъв случай с бели чорапи, а като цяло облеклото им да не бъде предизвикателно. Те трябваше да носят документите си в куфарчета, или поне празни куфарчета, да се усмихват добронамерено и да излъчват професионализъм и да вдъхват доверие. Като застрахователни агенти.
Ако журналист им зададе неудобен въпрос, бъдещите депутати бяха инструктирани да отговарят общи неща и да импровизират, докато си съберат мислите. Ако сбъркат пред камера, веднага трябваше да се поправят, а не да се омотават в допълнителни лъжи. "Щом ви се наложи да седнете в президиум, настанете се удобно, но не самодоволно", пишеше в инструкцията.
В историята на българските инструкции със златни букви трябва да бъдат записани и съветите, които даваше политологът Евгений Дайнов към синия партиен актив на Боровец:
- Никога не се карай с журналисти: те винаги имат последната дума.
- Не си велик. Управленецът е временен и понякога - внезапно временен.
- Не бъди невъзпитан с хората, когато летиш нагоре - защото ще ги срещнеш същите, когато летиш надолу.
- Работата на държавата е да налага закони, а не да отглежда фосфатни торове.
- Няма глупави въпроси към управленеца. Има глупави отговори на управленеца.
- Когато не знаеш, но знаеш, че някой друг знае - питай го.
- Да упражняваш управленска сила е здравословно за управленеца и за управляваните.
- Държавните органи са еманация на правилата.
- Властването е практикуване на управление.
- Намръщеният човек е опасен.
- Решенията се вземат на светло и се прилагат от съучастници.
Не е сигурно колко са помогнали тези напътствия на кандидатите, но определено практиката доказа, че доста от тях не бяха добре инструктирани как да управляват държава. Късно е сега да се учи актива как да обработва средни бизнесмени с осъзнати проблеми, след като преди това не е научен как да решава проблемите им.
Вероятно до изборите сините мислители ще родят още умни мисли, добре смляни, за да бъдат сведени до нисшите структури. Бихме могли да си позволим дори една прогноза: "Обичай Командира, ненавиждай неговите врагове, посочи ченгетата и после виж дали не си си обул пак белите чорапи!".
|