|
Демонстрация на престараване и псевдоактивност представляват и проведените по това време от министерството мероприятия, известни като М "Паспортизация" и М "Проверка". Вместо целенасочена и спокойна работа по разкриване авторите на бомбените атентати в страната, оперативни работници от централните поделения на ДС са ангажирани в масови общонационални мероприятия със съмнителна ефективност. Тези и други примери обективно пораждат мисълта, че Димитър Стоянов и редица ръководни ръководители на МВР са използвали т. нар. възродителен процес и готовността на оперативния състав на ДС за служба на националните интереси, за да трупат актив и извличат лична политическа изгода.
През 1984-1989 г. дейността на органите на ДС е насочена и към разкриване, предотвратяване и пресичане на
терористични актове, извършени от български турци,
които са по-масови след преименуването. Няколко примера:
- през 1984-1987 г. група лица от Бургаско извършва тежки терористични актове с човешки жертви;
- 1985 г. нелегална организация от Кърджалийско замисля бягство от България чрез вземане на заложници - деца от асамблеята "Знаме на мира";
- 1986 г. български турци от Кърджалийско извършват палежи на горски масиви;
- 1987 г. група лица от Силистренско планират бягство от страната чрез отвличане на самолет и вземане на заложници;
- 1987 г. група лица от Силистренско след неколкомесечни опити за проникване във военно поделение и отнемане на бойна техника извършват терористичен акт в ТК "Златни пясъци" и със заложници - деца, се опитват да избягат в Турция;
- 1988 г. български турци от Варна замислят запалване на фестивалния комплекс в града;
- 1988 г. нелегална група от Разградско взривява далекопровод и извършва подготовка за други диверсионни актове;
- през 1984-1989 г. в различни райони на страната нелегални групи на протурска основа извършват взривявания, палежи, вредителство в икономиката, планират отвличания на самолети, плавателни съдове, убийства и др.
Поради изключително опасния характер на тези престъпни действия при разкриването на извършителите и за недопускане на нови човешки жертви и загуби на държавата, е ангажиран почти целият състав на ДС.
Пълният и обективен анализ на дейността на ДС по време на т. нар. възродителен процес е невъзможен без отчитане спецификата на съществуващата тогава международна обстановка и особено на политиката на съседна Турция спрямо България.
Изострянето на международната обстановка и възниквалите кризисни ситуации в Близкия и Средния изток през 70-те години и началото на 80-е години доведоха до засилване на ролята и стратегическото значение на Турция в региона. След 1980 г. военният режим в тази страна положи значителни усилия за модернизиране и укрепване на специалните служби, чиито планове определяха Република
България за първостепенен обект на подривна дейност
През този период разузнавателната стратегия на турските специални служби се базираше на т. нар. "Доктрина Ататюрк", според която "особено благоприятно за нова Турция се явява обстоятелството, че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика спрямо тази страна...".
Още през 1982 г. турското правителство създаде специален Междуведомствен комитет с участието на 12 министерства, в който под ръководството на Националната разузнавателна служба (МИТ) и външно министерство е разработена "програма за укрепване духа на външните турци". Към тях на първо място се причисляват българските турци и българомохамеданите в България.
Извършената всеобща подмяна на турско-арабските имена на българските турци в началото на 1985 г. постави турските специални служби пред нова политическа реалност и ги стимулира да планират и проведат мероприятия за противодействие на България в насока на дестабилизиране на вътрешната обстановка и дискредитиране в международен план. За осъществяването на тези намерения МИТ активизира изключително разузнавателната си и агентурна дейност на българска територия.
Под непосредственото ръководство на МИТ са възстановени и създадени нови организации на изселниците от България, които
се включват активно в шпионска и пропагандна дейност,
участват в международни ислямски и други форуми, където интернационализират проблема с турското "малцинство" в България.
Следва да се отчете и фактът, че насилственото преименуване на българските турци обективно предизвиква "съживяване" на турското им национално самосъзнание, което съответства на една от водещите постановки на турската политика спрямо "външните турци". Съществувалите условия за постоянното им манипулиране преди т. нар. възродителен процес, след 1985 г. се променят в степен, позволяваща резултатно проникване на турските специални служби на наша територия и използване на негативната реакция на мюсюлманското население за осъществяване на подривна дейност. Опитите им за оглавяване на възникващите нелегални шпионско-терористични организации на протурска основа зачестяват.
При тази обстановка, въз основа на конкретно получени данни за осъществявана противоконституционна дейност, органите на ДС планират и провеждат редица агентурно-оперативни мероприятия за нейното разкриване, документиране и пресичане. По време те съвпадат с периода на т. нар. "възродителен процес", в който са разкрити и осъдени за шпионска и терористична дейност 31 български граждани. По-голямата част от тях са попаднали в полезрението на ДС преди 1984 г., което поставя под съмнение тезата за наличие на причинно-следствена връзка с т. нар. възродителен процес. Особено показателен е случаят с вербовката от МИТ на българския гражданин Йордан Дамянов, служител на ОУ на МВР-Габрово по линия на разузнаването, за чието разкриване се работи с голяма интензивност и значителни сили и средства през 1985 г. През периода 1984-1989 г. са проведени много комплексни и други мероприятия за установяване и пресичане на шпионска дейност на значителен брой турски граждани, поставили се в услуга на МИТ, които не са предадени на следствие и съд, поради това, че преустановяват пътуванията си в България след месец януари 1985 г.
По същество този т.нар. възродителен процес не е променил естеството на контраразузнавателната дейност по турска линия на бившето ВГУ-ДС. През 1984-1989 г. тя си остава непосредствено насочена към своевременно долавяне на данни и факти за провеждана разузнавателна дейност на наша територия от позициите на дипломатическите представителства на Турция в София, Пловдив и Бургас, както и по останалите канали за проникване, които се използват от турските специални служби.
В този период на ВГУ-ДС е поставена задачата да се придобиват конкретни данни за замисляна и провеждана дейност срещу процеса и то само в случаите, когато са били налице условията на чл. 104 и 105 от НК (шпионаж). Поради обстоятелството, че в много от тях дейността на отделните лица, ангажиране в конкретна шпионска дейност се преплита и с други текстове от НК, в действителност се е стигало до положение в стадия на предварителното производство да се предявяват и други обвинения.
Характерно за дейността на турското разузнаване за периода от 1984-89 г. е
засилено присъствие на кадрови разузнавачи и агенти
в дипломатическите представителства на Турция у нас. Като непосредствена причина за това се явява настъпилото охлаждане на междудържавните отношения, прекъсването на взаимните гостувания и двустранния туристически обмен. До началото на т. нар. възродителен процес МИТ има възможност да осъществява вербовъчната си дейност сред български граждани предимно на турска територия. След 1985 г. голямата част от тази дейност се прехвърля в резидентурите на дипломатическо прикритие в България. Националната разузнавателна служба на Турция удвоява броя на действащите у нас кадрови разузнавачи и агенти в дипломатическите си представителства в нашата страна. Това обективно налага да се засили и дейността на Държавна сигурност по турска линия.
През 1984-1989 г. в контраразузнаването са водени оперативни дела с окраска "шпионаж" на значителен брой български и чужди граждани. Тези от тях, за които е било констатирано наличие на достатъчно основания и законни поводи, са предавани на следствието. Констатирано е, че нито едно лице не е съдено за шпионаж по чл. 104 и 105 без доказателства. Трябва да се има предвид, че една част от предадените на следствието през този период са били вербовани от МИТ в Турция преди възродителния процес и след 1985 г. връзката с тях е възстановена от турски разузнавачи на наша територия.
През 1984-1989 г. е придобивана информация от секретни сътрудници за плановете и намеренията на Турция и специалните й служби. Тя е била предавана по канален ред без каквато и да е възможност за проследяване на начините, по които се реализира в сферата на държавното управление. Тази информация по недвусмислен начин показва етапите на международна изолация на страната и безперспективността на политиката за утвърждаване на т. нар. възродителен процес.
С участието на ВГУ-ДС са разкрити и някои организации на български турци, които наред с шпионската си дейност извършват диверсионно-терористична и вредителска дейност. Предотвратени са и редица опити на резидентурите на МИТ в България за събиране на разностранна военна, политическа, икономическа и социална информация с помощта на български граждани.
(В следващия брой четете подробности за Шести отдел на Шесто управление на ДС)