Жестоката истина, че цените на тока ще се вдигат още тази година и вероятно не за последен път, незнайно защо, от седмици насам предизвиква искрено учудване у някои. Най-странното е, че сред удивените са председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов и енергийният министър Мирослав Севлиевски. Може би неправилно са разбрали тогавашния енергиен министър Милко Ковачев. Докато вървеше процедурата за приватизация на електроразпределителните дружества (ЕРП), той казваше: "Приватизацията няма да доведе до поскъпване на тока." Което, технически погледнато, си е съвсем вярно - цените ще се вдигнат не защото собственици на седемте ЕРП-та са CEZ, Е.ON и EVN, а защото пазарните условия го налагат.

Продавайки ЕРП-тата за рекордната сума от близо 700 млн. евро,



държавата пропусна да уреди един много важен проблем



- правилата, по които трябва да се регулират крайните цени на тока за бита занапред. Защото досега беше лесно - при правителството на Иван Костов вината за поскъпването се прехвърляше върху МВФ. Фондът искаше, докато трае 3-годишното споразумение, цената да скача с по 10% всяка година, за да се изравнят битовите и промишлените тарифи.

При НДСВ първоначално вината за поскъпването се приписваше на Костов, който бе забавил реформата. После жълтите се оправдаваха със Световната банка. Тя пък искаше за 3 години да има общо 45% повишение на цената на битовия ток.

Сега обаче пазарът със своите жестоки правила трябва да определя крайната цена. А там място за шикалкавене няма. Затова недоумението у този, който трябва да регулира енергийните цени, е крайно неуместно. Това е смешен плач! Ами да бяха прочели приватизационните договори, преди да ги подпишат. В тях бе записано, че новите собственици имат право на норма на възвръщаемост на разходите си от 16% и задължението да намалят загубите от сегашните 20-25% на 12-13% за 3 години. Това е, общо взето, цялата рамка, в която могат да се движат цените.

По официални данни около една четвърт от тока в мрежите за ниско напрежение в България се губи, т.е. се краде или се отчита неточно. В света този процент рядко надминава 5%. Намаляването на загубите струва пари. Там ще е насочена основната част от инвестициите, които трябва да направят новите собственици. Простичко казано, те трябва да представят фактурите за направените разходи и ДКЕВР да пресметне дали да им разреши вдигане на цената и с колко. Останалото зависи от световната конюнктура на пазара на въглища, нефт и ядрено гориво.

В приватизационния договор



липсва конкретно изискване за размера на инвестициите



При преговорите надделя мотивът, че няма смисъл да се искат огромни вложения, които после да се избиват през цената на тока, по-добре да се поставят критерии, които новите собственици трябва да гонят.

Сега възникна първият логичен въпрос: дали държавата следва да признае на ЕРП-тата вече направените инвестиции, или да вземе предвид онези, които тепърва ще се правят? Ако се приеме първото, няма основание цената да се вдига нито от 1 юли, нито от 1 август тази година. Във втория случай обаче фирмите са в пълното си право да желаят по-високи цени.

Отговор на въпроса кой вариант ще се приеме засега няма. А няма, защото когато се преговаряше с кандидатите за ЕРП-тата, никой не се сети да поиска от тях 3-годишни бизнеспланове с точни разчети за инвестициите. Искат им ги чак сега. И новите собственици правят каквото могат, за да се възползват от ситуацията. Въпреки че все още само опознават това, което са купили, а докато похарчат първото евро, за да купят нови електромери, ще минат поне още няколко месеца.



А новите електромери са особено важни в случая



Защото без подмяната им всякакви приказки за съботно-неделни, сутрешно-вечерни или обедни тарифи на тока, за дистанционно отчитане и прочие придобивки са безсмислени фантазии. Със сегашните допотопни измерителни уреди това просто няма как да стане, а и загубите няма да намалеят. Затова първото нещо, което ДКЕВР е склонна да разреши, е да се въведе такса за електромера. Това ще бъде представено като възможно най-справедливата мярка за момента предвид необходимостта от много пари за замяната им. А е и най-лесно осъществимото. После ще дойде предложението да има няколко вида такси - който плаща примерно 10 лв. месечно за електромера, ще има по-евтин нощен ток, а който плаща 5 лв. - по-скъп. После двата вида тарифи ще се разбият на още две, те пък от своя страна - на четири. И така, докато населението съвсем изгуби представа колко всъщност му струва електроенергията. Когато дойде ред за следващото вдигане на цената, вече никой няма да може да изчисли има ли поскъпване.

Нагледен пример за това е другата прясно приватизирана фирма - БТК. Готвената от 1 април промяна в отчитането на телефонните разговори е така направена, че БТК спокойно може да твърди, че няма никакво поскъпване. За да се докаже обратното, трябват много прецизни и сложни изчисления. Обикновеният потребител няма как да ги направи.

Ама за всичко това се мисли навреме. И най-вече - непопулистки.